Определение № 975 от 17.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. София, 17.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 5.03.2024 г. на ищеца Б. Г. Б. срещу определението от 5.02.2024 г. по гр. д. № 14401/2023 г. на Софийския градски съд, І-10 състав, с което производството е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – гр. Видин.

В жалбата се твърди, че СГС неправилно е приел, че делото не му е местно подсъдно, а е подсъдно на ОС Видин. Твърди се, че не били налице основанията за специалната местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК, тъй като липсвало обособено областно пътно управление в гр. Видин, поради което е правоотношението не било възникнало от преки отношенията с това управление. Поддържа се, че поради това е приложима общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, по която делото е подсъдно на СГС.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от 22.12.2023 г., подадена от Б. Г. Б., с която срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е бил предявен иск за заплащане на сумата 150 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 22.12.2020 г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на 10.01.2019 г. около 8:50 ч. по път ІІ-2 в землището на с. Иново, област Видин, е настъпило ПТП, при което управляваният от ищеца л.а. марка „Мерцедес С 250 1

ТД“, с рег. № ********, при десен завой на непочистен и необезопасен пътен участък е изгубил контрол над управлението, навлязъл в насрещната лента за движение, като се завъртял и сблъскал с насрещно движещия се л.а. „Дачия Дъстер“ с рег. № ********, управляван от К. Ц. К.. Вследствие на ПТП ищецът е получил тежки травматични увреждания /подробно описани/, от които на 26.11.2016 г. е настъпила и смъртта му. Твърди се, че инцидентът е настъпил поради неизпълнение на ответната АПИ на нормативните й задължения по поддържане на републиканските пътища и конкретно – по снегопочистване и опесъчаване на пътния участък.

За да постанови обжалваното определение от 5.02.2024 г. СГС е приел, че по правилата на чл. 108, ал. 2 ГПК и чл. 115, ал. 1 ГПК делото е местно подсъдно на ОС Видин, тъй като процесното увреждащо събитие е настъпило в района на този съд, а следователно – там е възникнало и спорното правоотношение, което е и местонастъпването на деликта.

Определението е правилно.

Противно на доводите в жалбата без значение за местната подсъдност по настоящия спор е обстоятелството дали спорното правоотношение е възникнало от преки отношения с поделение или клон на ответната АПИ и дали клонът съществува към момента на предявяване на иска. Ответникът е държавно учреждение. Ищецът очевидно погрешно изхожда от първоначалната редакция на чл. 108, ал. 1 ГПК, която гласеше: „ Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление и седалище. По спорове от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение“.

Следващата ал. 2 касаеше само исковете, по които ответник е пряко българската държава, а не и държавните учреждения. След изменението със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) и в двете алинеи на чл. 108 настъпиха промени, като в приложното поле на ал. 1 останаха само искове срещу юридически лица, а във втората – исковете срещу държавата и държавните учреждения, включително поделения и клонове на последните.

При тази редакция в обхвата на ал. 1 остават исковете срещу юридически лица, които не представляват държавни учреждения, тъй като за последните се отнася само ал. 2. Според нея няма никакво значение дали спорът е възникнал от преки отношения с учреждението или негово поделение, а единствено е от значение къде е възникнало спорното правоотношение.

В случая спорното правоотношение е деликтно, което възниква там, където е настъпило увреждането, т.е. където е мястото на увреждането. Не е спорно, а и от твърденията в исковата молба е видно, че мястото на настъпване на процесното ПТП е на територията на Окръжен съд – гр. Видин. По тази причина делото по правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК е подсъдно на Окръжен съд – гр. Видин. На този съд е подсъдно делото и по правилото за изборната подсъдност по деликтни искове по чл. 115, ал. 1 ГПК, тъй като местонастъпването на увреждането е на територията на същия съд.

2

Ето защо правилно СГС е приел, че делото не му е подсъдно, а за тази подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание съгласно чл. 119, ал. 2 ГПК.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 5.02.2024 г. по гр. д. № 14401/2023 г. на Софийския градски съд, І-10 състав, с което производството е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – гр. Видин.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл.

280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Съобщението да се изпрати чрез профила в ЕПЕП на адв. Й. Д., както и чрез профила му в ССЕВ – ако има такъв.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3