Решение № 18695 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18695 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110164197 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от подадена от „ЗАД ***“ АД срещу ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл.

49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1207,36 лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС и злополуки“ по щета № ***/*** г. за настъпило на 22.09.2018 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от 24.07.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 378,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1207,36 лв. за периода от 20.07.2020 г. до 20.07.2023 г.

Ищецът твърди, че на 22.09.2018 г. в гр. ***, район „***“, местност в.з. „***“, при движение по улица „***“, лек автомобил „Инфинити Кю 30“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на действие от 14.11.2017 г. до 13.11.2018 г. По заведената пред ищеца преписка по щета № ***/*** г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 1197,36 лв., която сума била изплатена на 13.06.2019 г. на автосервиза, извършил ремонта на увреденото МПС. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 10 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС и злополуки“ между ищеца и собственика на лек автомобил „Инфинити Кю 30“, с рег. № ***, към момента на настъпване на събитието. Поддържа, че попадането в дупка на пътното платно не съставлявало покрит от имуществената застраховка риск. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Твърди, че не бил съставен протокол за ПТП, мястото на ПТП не било уточнено, не се установявал механизмът на ПТП. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца документи – уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от *** г. и декларация на водач на застрахованото МПС. Твърди съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Инфинити Кю 30“, с рег. № ***, поради това, че не е избрал скорост, съобразена с пътните условия, която да му позволи да спре пред всяко препятствие на пътното платно, съгласно чл. чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.

От представената по делото застрахователна полица № *** се установява, че лек автомобил „Инфинити Кю 30“, с рег. № ***, рама SJKDBH15U1011726, собственост на „***“ ЕООД, е бил застрахован със застраховка „Каско и злополуки“ при ищцовото дружество за периода от 14.11.2017 г. до 13.11.2018 г. Въз основа на нея, както и въз основа на приложеното по делото досие на полица № ***, съдът приема за установено, че за посочения период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС и злополука“ за него.

От приетото по делото уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, се установява, че на 25.09.2018 г. водачът на лек автомобил „Инфинити Кю 30“, с рег.

№ ***, е декларирал, че на 22.09.2018 г. при движение по ул. „313“ усетил стържене при неравност на пътя, в резултат на което лайсната под бронята се откачила и надраскала.

За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП е разпитан свидетелят И. Т. Д.. Свидетелят посочва, че живее на ул. „***“. Там имало голяма дупка, на която лайсната на управлявания от него лек автомобил се закачила. Не си спомня в подробности за случилото се, тъй като е минало много време.

Настоящият съдебен състав възприема като достоверни показанията на разпитания свидетел, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време от момента на произшествието е логично свидетелят да си спомня случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че неговите субективни 2 възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.

В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по време на движение по ул. „***“ пред № ***, лек автомобил „Инфинити Кю 30“, с рег. № *** попада в неравност на пътното платно. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Инфинити Кю 30“, с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.

Съобразно ОУ към застраховка „Каско“ при клауза „пълно Каско“, застрахователят покрива щети, причинени от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони и т.н. (т. 8.3 от раздел III от ОУ). Предвид изложеното съдът намира, че ищецът-застраховател е дължал изплащането на обезщетение за вредите настъпили вследствие на попадането на лекия автомобил в дупка. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск е неоснователно.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – описзаключение по щета № ***/*** г., Доклад по щета № ***/*** г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 1197 лв., изплатено с платежно нареждане от 13.06.2019 г. на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил

След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника ***. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Установената дупка, представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на 3 параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не се установява поведение на водача, с което същият да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.

В тази насока неоснователно е възражението на ответника, че водачът на застрахованото при ищеца МПС не е съобразил поведението си с пътната обстановка, като е избрал неподходяща скорост на движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Данни за негово противоправно поведение не са налични по делото. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.