Решение № 218 от 30.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Стара Загора, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова М.а като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20245500500770 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК и във вр.с чл.213 във. вр. с чл.252 – 254 и във вр. с чл.273 и чл.274 ал.1, т.1 и вр.чл.248 от ГПК /2008г./.

Производството по настоящото в. гр. дело под № 770/2024 год. по описа на СтОС е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от „П.К.Б.” ЕООД, гр. С., чрез юрк. Г. С. С.-К. срещу Решение № 716/01.08.2024 г., постановено по гр. дело № 1706/ 2024г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора на основание чл. 259, ал.1 ГПК.

Считат, че съдът е постановил първоинстанционното решение при нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно приложение на процесуалноправна норма, имаща значение за правилното решение на делото, също така, неправилно е приел, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и и 11 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК е постановил връщане на чистата стойност на кредита, като е прихванал всичко платено със задължението по главницата.

Намират обжалваното решение, за неправилно в частта, с която се отхвърлят претенциите на дружеството относно главница над присъдения размер от 783.55 лева до дължимия размер от 3553.12 лева /или за сумата от 2769.57 лева/; за договорно възнаграждение в размер от 1592.80 лева; за лихва за забава: 366.25 лева, дължима от 16.07.2022 г. до 05.10.2023 г., изчислена 1 само върху вземанията за главница и договорно възнаграждение; за законна лихва в размер на 155.82 лева за периода от 05.10.2023 г. до 21.12.2023 г., изчислена само върху вземанията за главница и договорно възнаграждение.

Правят уточнението, че описаните размери на главница, договорно възнаграждение, лихви за забава и законна лихва, са след приспадане на платеното по услуги Фаст и Флекси и лихви върху тях.

Не обжалват решението в частта, с която са отхвърлените вземания за сумата от 103.00 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 16.07.2022 г. до 05.10.2023 г.; законна лихва от 113.64 лв. за периода 05.10.2023 г. до 21.12.2023 г.; Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1503.83 лева и Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2644.44 лева.

Считат, че решението в обжалваната му част следва да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Д. П. М. от гр.С.З., чрез адв. В. С. М. от АК Варна, с който молят въззивната жалба, като неоснователна да се остави без уважение, а първоинстанционното решение бъде потвърдено, като им бъдат присъдени и сторените съдебни разноски.

Считат, че доколкото при посочването на ГПР-то на ДПК № 40010098380 от 15.06.2022 г. не е включено оскъпяването на кредита, чрез добавяне на възнаграждение по пакета от допълнителни услуги - „Фаст“ и „Флекси“, в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Предвид гореизложеното считат, че изводът на съдът по отношение действителността на ДПК № 40010098380 от 15.06.2022 г. е правилна и обоснована, като Д. М. на осн. чл. 23 ЗПК следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

Въззиваемият сочи, че с отговора на исковата молба е представил доказателства, които ищецът е можел да оспори в първото по делото съдебно заседание, което обаче не е сторил, а едва във въззивното производство оспорва представения документ, което е недопустимо.

От друга страна сочат, че с молба по хода, въззивника не е взел отношение по представения проекто-доклад по делото, не е изразил становище, че има възражения по доклада, както и по указаната доказателствена тежест. В съдебно заседание, въззивника е имал възможност да направи доказателствени искания, но не го е направил, поради което е загубил възможността да ги представи по-късно. Поради това считат, че направените доказателствени искания с въззивната жалба са недопустими.

Молят съда да остави без уважение въззивната жалба, като вместо това потвърди като правилно и обосновано първоинстанционното решение, както и да им присъди сторените съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Същевременно с това в хода на съдебно производство по в.частно гр.дело с № 767/2024 год. по описа на СтОС е постъпила и частна жалба от „П.К.Б.” ЕООД, гр. С., чрез юрк. Г. С. С.-К. против Определение № 2

2616/01.10.2024 г., постановено по гр. дело № 1706/2024г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, с което съдът е отхвърлил молбата им по чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските, като неоснователна.

Считат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, както и че неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че размерът на разноските не е прекомерен, доколкото същите били определени в съответствие с материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора.Считат, че съдът следва да намали присъдения размер на деловодни разноски, тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност на делото, които биха могли да обосноват разноски в такъв размер. Излагат подробни съображения в частната жалба на въззивния жалбоподател.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор по частната жалба от другата страна Д. П. М., чрез адв. В. С. М. от АК Варна, с който молят частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, като бъде потвърдено Определение под № 2616/01.10.2024 г. по гр.д.

1706/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Считат, че доколкото посочения размер на адвокатското възнаграждение за всяко от производствата е съобразен с императивния минимум, заложен в Наредба под № 1 на Висшия адвокатски съвет, то съдът правилно е оставил без уважение молбата за изменение на Решение с № 716/01.08.2024 г. по гр.д.

1706/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора в частта за разноските, като неоснователна.

Молят съда да се остави без уважение частната жалба, като вместо това потвърди Определение № 2616/01.10.2024 г. по гр.д. 1706/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

Ето защо и предвид изложеното във въззивните жалби на жалбоподателя и приложенията към тях, както и депозираните по делото подробни писмени отговори от другата страна и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното:

Производството по настоящото в. гр. дело под № 770/2024 год. по описа на СтОС е образувано въз основа на въззивна жалба от „П.К.Б.” ЕООД, гр. С., чрез юрк. Г. С. С.-К. срещу Решение № 716/01.08.2024 г., постановено по гр. дело № 1706/2024г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Същевременно с това в хода на съдебно производство по в.частно гр.дело с № 767/2024 год. по описа на СтОС е постъпила и частна жалба от същия жалбоподател „П.К.Б.” ЕООД против друг съдебен акт по същото първоинстанционно гр. дело с № 1706/2024 год. по описа на РС-Стара Загора. Тъй като и двете дела имат връзка помежду си с Определение под № 1289/20.12.2024 год. съдът ги е съединил за общо разглеждане в едно общо съдебно въззивно производство.

Въззивникът „П.К.Б.“ ЕООД ГР.С., действащ чрез пълномощника си юриск. Г. С. С. надлежно упълномощена по делото, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат упълномощен представител и 3 пълномощник по делото за настоящата въззивна инстанция.

Въззиваемият Д. П. М. редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него са постъпили два писмени отговора от пълномощника му адв. В.

С. М. от Адв. Колегия – Варна, като заема становището, че решението на първостепенния съд, както и обжалваното Определение по реда на чл.248 от ГПК се явяват изцяло допустими, като постановени по допустим иск, правилни и законосъобразни, като поради това моли решението и Определението на РС-Стара Загора да бъдат изцяло потвърдени, по съображенията подробно изложени в отговорите на въззивната жалба и частната жалба на жалбоподателя.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 2 от ГПК, обективно съединен с осъдителен иск по чл.415, ал.1, т.3 във връзка с чл.79 от ЗЗД и във връзка с чл.9 и сл. от ЗПК.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Предявен е първи иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът - възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 340/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 203/29.01.2024 г. за сумата 3138,22 лева за главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с № 40010098380 от 15.06.2022 г., с 1592,80 лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 05.10.2023 г., с 469,25 лв. лихва за забава за периода от 16.07.2022 г. до 05.10.2023 г., с 269,46 лв. законна лихва за забава за периода от 05.10.2023 г. до 21.12.2023 г., и законна лихва от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 ГПК е подадена настоящата искова молба.

Правното твърдение на ищеца е, че между страните съществува облигационно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 40010098380 от 15.06.2022 г. В посочения договор, който е представен с исковата молба, е отразено, че ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 4000 лв. със задължение за връщането й в срок от 36 месеца.

Следователно между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД.

4

Спорното материално правоотношение попада и в легалната дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл.9, ал. 1 ЗПК, според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение и разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от същия закон, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно нарушаването на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - недействителност на договора за кредит.

От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 49,04 %/. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, доколкото е предвидена дължимост и на такси и други плащания /напр. закупен пакет от 5 допълнителни услуги/. Липсва яснота дали тези разходи са включени при формиране на ГПР. Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.