Определение № 699 от 02.09.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 699 гр. Шумен, 01.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20223600500326 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт М.Г. срещу разпореждане № 846/03.05.2022 г. поправено с определение № 512/27.06.2022г. по ч.гр.д. № 20223620100473 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Т. ИБР.. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен, тъй като съдът погрешно е счел, че не са изпълнени изискванията на чл.11, ал. 1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, доколкото в представените към заявлението доказателства – договор, общи условия и приложение №1, законодателно определените задължителни реквизити на договора били налични и ги посочва. Смята, че погрешно заповедният съд е счел, че договорът за кредит е недействителен, тъй като посочената информация била налична в ОУ и приложение №1 към договора, а не в самия договор, а потребителското законодателство не забранявало необходимата информация да е посочена в ОУ и в приложението, които били неразделна част от договора, като това било посочено в тях и кредитополучателят се е съгласил подписвайки тези документи. По отношение на договора за поръчителство жалбоподателят излага, че: договорът за поръчителство и договорът за предоставяне на поръчителство 1 имат акцесорен характер към договора за потребителски кредит; самият договор за поръчителство нямал характер на потребителски договор, защото бил сключен между две търговски дружества, а според § 13 от ДР на ЗЗП, потребителят бил физическо лице. Смята, че уговорената между длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по сключения договор съобразно приложение №1 към договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на „Ай тръст“ ООД да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнение на всички задължения по договора, не е неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 т.19 от ЗЗП и че същата отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. С подписването на договора за заем, заемателят бил изявил желание и се е съгласил „Ай тръст“ ООД, да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя по договор за потребителски кредит при условията, посочени в договора за кредит, Приложение №1 към договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство и затова смятат, че клаузата по чл.4 от договора за кредит не е неравноправна. Счита, че от обстоятелствата изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за заплащане на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на поисканата заповед по чл.

410 от ГПК, в полза на заявителя и договора за поръчителство е валидно сключен. Сочи, че заповедният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като след като е счел, че договорът за кредит е недействителен, е отхвърлил претенцията за главницата, без да приложи императивната разпоредба на чл.

23 от ЗПК. Моли Окръжния съд да отмени атакуваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20223620100473 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Изпълнителния 2 директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт М.Г., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Т. ИБР. за заплащане на следните суми: 500,00 лв. главница, представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 1236485; 128,42лв. възнаградителна лихва за периода от 31.03.2019 г. до 31.03.2020 г. във връзка с договор за потребителски кредит № 1236485; 245,53лв. обезщетение за забава, начислено за периода от 01.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. С разпореждане № 846/03.05.2022 г., поправено с определение № 512/27.06.2022г. по ч.гр.д. № 20223620100473 на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Т. ИБР.. За да го отхвърли изцяло заповедният съд е приел, че: Искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се основава на сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 21.02.2019 г., съгласно който „Ай тръст“ ЕООД е поръчител, а длъжникът е потребител; като договора е сключен по повод на сключен между „Кредисимо“ АД и длъжника договор за потребителски кредит за сумата от 500лв., със срок за погасяване 31.03.2020г., след предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство. Съдът е посочил, че съгласно чл. 8, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят дължи по този договор на поръчителя, възнаграждение в размер посочен в Приложение №1 към договора, а именно сума в размер на 36,88лв. на месец, за периода на целия договор за кредит или общо 479.44лева. Посочил е, че съгл. останалите разпоредби на чл. 8 от договора, се дължи възстановяване на платените от поръчителя суми по договора за поръчителство в изпълнение на договора за кредит на потребителя. Обсъдил е, че приложения договор за поръчителство е сключен между „Кредисимо“ ЕАД, като възложител и „Ай тръст“ ЕООД и в него било посочено, че се сключва с оглед на сключения от „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит, с който „Кредисимо“ ЕАД е 3 предоставило на длъжника Р. Т. ИБР. сумата от 500.00лв., със срок за погасяване до 31.03.2020 г.. НПРС обсъдил приложения към заявлението бланков договор за потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ АД и длъжника на 21.02.2019г., съгласно приложените ОУ при предварително определени от кредитора условия. Посочил е, че съобразно т.3 от ОУ договора е бланков и съдържанието му е предварително изготвено от самия кредитор, поради което направил извод, че е несъобразен с индивидуалните възможности и желания на потребителя. Приел е, че посочването в договора на личните данни на кредитополучателя, не го прави договор сключен съгласно личния избор на длъжника по индивидуално договорени с него условия; че в самия договор за кредит липсват каквито и да е условия по предоставения кредит, размер на кредита, лихвени условия, ГПР и пр., като дори и сумата на кредита, срока за погасяването му, лихвата по него и ГПР били посочени в приложение №1 към договора. Обсъдил и приложение № 1 към договора за кредит, в което били посочени размер на предоставения кредит 500лв., срок 13 месеца, размер на погасителните вноски 48,34лв., лихвен процент по кредита 41.24%, ГПР – 50%, като общия размер на всички плащания е 628,42лв. Посочил е, че съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е заявил, че ще предостави обезпечение и това е сключен договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, то одобряването на кредита би станало до 24 часа, а според ал.2, че ако не се предостави обезпечение, ще се счита, че не е одобрен; че предоставянето на обезпечение по договорите за кредит не било задължително, доколкото в т.12 от ОУ било посочено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита. Самото обезпечение, по своето съдържание било определено в § 17 от ОУ и означавало освен посочената банкова гаранция от съответна банка и сключване на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ ЕАД ЮЛ (поръчител), което впоследствие сключило с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължавало да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит. Съдът установил, че според ОУ сключването на договор за поръчителство не е задължително, но в случая договор за предоставяне на поръчителство бил сключен. Посочил, че договорът за предоставяне на поръчителство, както и договорът за 4 поръчителство имат акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит, доколкото точно той обуславя и тяхното сключване и без него те не биха били сключени и преценката за наличието на неравноправни клаузи в договорните отношения касаещи длъжника, не може да бъде извършена без цялостната преценка за наличието или липсата на неравноправни клаузи, вкл. в договора за кредит. Позовал се е на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съобразно която заповедният съд следва да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя и стигнал до извод, че Договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.т. 6,7, 9, 9а, 10, 11, 14, 15, 22, 23, 26 от ЗПК, доколкото в него не били посочени: срока на договора за кредит; на общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка не е доброволно, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото 5 променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото изчисляване; реда за прекратяване на договора за кредит; адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон. НПРС е направил извод, че наличието на ОУ, приложими към съответния вид договор, не отменя задължението за вписване в неговото съдържание на посочените чл. 11, ал.1 от ЗПК разпоредби, макар да се прилагат като неразделна част от сключения договор и посочването на някои от липсващите в договора разпоредби на чл. 11, ал.1 от ЗПК в Приложение № 1, не освобождава кредитора от задължението за посочването им в самия договор. Освен това съобразил, че в приложението липсва посочване на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно т. 9а, както и на другите задължителни изисквания по т.т. 22, 23, 26 от чл. 11, ал.1 ЗПК и това приложение, не санира порочния договор за кредит.