Решение № 372 от 30.11.2018, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 372 гр. ВРАЦА, 30.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 14.11.2018 г. в състав:

Председател:Рената Мишонова-Хальова

Членове:Мария

Аджемова

Иван Никифорски мл. с-я в присъствието на: прокурора секретар Миглена Костадинова като разгледа докладваното от М. Аджемова в. гр. дело N`310 по описа за

2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на обжалване е решение на районен съд гр. Враца № 169 от 19.03.18 г., по гр. дело № 1931/16 г., постановено по ІІ-ра фаза на дело за делба.

Съделителят П.В.П., чрез адв. Р.Т., обжалва решението само в ЧАСТТА, с която районен съд е възложил в дял и изключителна собственост на другия съделител Й.В.П. изградените в допуснатото до делба дворно място находящо се в село ***, общ. гр. Криводол, образуващо УПИ ХІ, в кв. № 56 по рег. план на селото, с площ от 677 кв. м. две масивни едноетажни сгради /гараж и лятна кухня/, а именно: - сграда № 500.427.2 по кад. план на селото, с площ от 21 кв. м. и сграда № 500.427.3 по кад. план на селото, с площ от 24 кв. м.

С атакуваното решение, първостепенният съд е възложил в дял и изключителна собственост на съделителя-жалбоподател П.В.П. цялото допуснато до делба дворно място в село ***, описано по-горе и изградената в имота масивна двуетажна жилищна сграда с площ от 62.7 кв. м. с номерация по кад. план на селото 500.427.1 и изградените в дворното място две паянтови стопански сгради, съответно № 500.427.5 с площ от 12 кв. м. и № 500.427.4 с площ от 28 кв. м.

Решението се обжалва от П.П. и в ЧАСТТА, с която Й.В.П. е осъден да му заплати сумата 2 290 лв. за уравнение на дяловете, а също в частта, с която той е осъден да заплати на Й.П. направените в делбения имот подобрения в размер на сумата 1 004 лв.

Според жалбоподателя П.П. атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него районен съд е извършил процесната делба възлагайки на съделителя Й.П. самостоятелен дял от имота /гараж и лятна кухня/, при положение, че от фактическа страна по делото е установено, че имотът е неподеляем.

Въззивникът П.П. моли за отмяна на обжалваното решение, след което окръжен съд му възложи в дял и индивидуална собственост целия допуснат до делба недвижим имот в село *** /дворно място и всички изградени в него сгради/, като бъде осъден да заплати на брат си - съделителя Й.П. сумата 2 410 лв. равностойността на притежаваната от него 1/8 ид. ч. от имота. П.П. мотивира искането са за възлагане на целия допуснат до делба имот с факта, че притежава по-голямата част от имота - 7/8 ид. ч. и е направил пред районен съд искане за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК, което следва да се уважи, доколкото, видно от представената по делото негова лична карта, делбения имот в село *** е негово постоянно местоживеене.

Жалбоподателят П.П. намира, че районен съд неправилно е определил и сумата от 1 004 лв., която той следва да заплати на брат си Й.П. за извършените от него подобрения в делбеното дв. място, което му се възлага от съда в индивидуална собственост. Според него това е така, тъй като сумата от 1 004 лв. е включена в общата стойност на имота 19 280 лв. и съделителят Й.П. ще получи стойността на тези подобрения в присъдения от съда дял от имота в размер на 2 410 лв.

Жалбоподателят намира, че дължимите държавни такси са неправилно определени от районен съд, претендира съдебни разноски за първа и въззивна съдебни инстанции.

Съделителят Й.П., чрез адв. Л.Я., представя отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Той намира, че районен съд не е допуснал нарушение на закона /чл. 19 от ЗУТ/, тъй като не е разделил, а е възложил целия допуснат до делба УПИ /дв. място в село ***/ на съделителя П.П..

От друга страна, доколкото чл. 63 от ЗС допуска собственост върху постройка отделно от собствеността на земята и като се има предвид и че по делото е установено, че делбените гараж и лятна кухня са под една обща плоча и не могат ефективно да се третират отделно, според Й.П. предоставянето им от съда на осн.

353 от ГПК в негов дял и изключителна собственост, е правилно и законосъобразно. Според него не са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 от ГПК за съделителя П.П., за да му се възложи изцяло делбения имот. Освен това, П.П. бил придобил своите ид. части в резултат на наследяване и на осн. правна сделка, при което съдебната практика не допускала прилагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК. В частта за присъдените подобрения, жалбата на П.П. също била неоснователна, тъй като извършените подобрения не били оспорени в хода на първоинстанционното производство, като съделителите възприели без оспорване и експертизата оценяваща подобренията.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 2 от ГПК съделителят Й.П. е подал НАСРЕЩНА въззвна жалба срещу посоченото по-горе на решение на районен съд постановено по ІІ-ра фаза от делбено дело, само за ЧАСТТА от решението, с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ неговата претенция за заплащане на извършени ПОДОБРЕНИЯ за сумата над 1 004 лв. до претендираната сума от 5 166 лв.

Без да оспорва вида и оценката на извършените от него и брат му подобрения, описани и оценени в заключението на приетата от районен съд експертиза, съделителят Й.П. намира, че неправилно районен съд му е присъдил само част от извършените от него подобрения в размерна 1004 лв., а именно тази в процесното дворно място в село ***, тъй като съдът предоставя дворното място в самостоятелен дял на другия съделител, брат му П.П.. Съдът не присъдил подобренията извършени от съделителите в сградите, приемайки, че всеки от тях е подобрил сградите, които му се предоставят в дял. Според жалбоподателя това прието от съда разрешение е незаконосъобразно, тъй като претенциите по сметките във втората фаза на делбения процес съставляват отделени искове и тяхното уважаване или отхвърляне не следва да е в зависимост от начина на ликвидиране на съсобствеността.

Жалбоподателят моли за отмяна решението на районен съд в атакуваната част, като му се присъдят изцяло претендираните подобрения. Има искане за присъждане и на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Съделителят П.П., чрез адв. Р.Т., представя отговор, с който оспорва насрещната въззивна жалба.

Страните не заявяват доказателствени искания пред настоящата инстанция.

При предпоставките на чл. 201, хипотеза първа от ГПК, въззивният съд е назначил и приел допълнителна специализирана експертиза, изготвена от вещото лица изготвило първоначалната такава - Т.А..

След самостоятелна преценка на събраните доказателства пред първостепенния съд и тези събрани пред настоящата инстанция, както и като съобрази становищата и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Подадените въззивни жалби от съделителите братята П. и Й. В.П., са процесуално допустими. Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледани по същество, окръжен съд намира жалбите за ОСНОВАТЕЛНИ, при следните съображения:

Предявеният иск е правно основание чл. 34 от ЗС - делба на недвижим имот. Производството се движи по чл. 341 и сл. от ГПК.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените от страните искания и събраните доказателства, окръжен съд установи следното:

С реш. № 643 от 27.10.2016 г. постановено по гр. дело № 1931/16 г. по описа на районен съд гр. Враца, съдът е допуснал да се извърши делба между ищеца П.В.П. и ответника негов брат Й.В.П., при квоти 7/8 ид. части за първия и 1/8 ид. част за втория, от правото на собственост, върху следния недвижим имот:

- УПИ ХІ, кв.56 по рег. план на село ***, общ. Криводол, обл. Враца, целия с площ от 677 кв. м., с номер 500.427 по действащия кад. план на селото, заедно с изградените в имота СГРАДИ - масивна жилищна сграда на два етажа с площ от 62.7 кв. м., с кад № 500.427.1; масивна лятна кухня с площ от 31 кв. м., кад № 500.427.2; масивен гараж с площ от 24 кв. м., кад № 500.427.3; две паянтови стопански постройки в имота, съответно с площ от 28 кв. м. и кад. № 500.427.4 и стопанска паянтова постройка с площ от 12 кв. м. и кад. № 500.427.5.

В първото съдебно заседание от втората фаза на делбата, проведено на 22.01.18 г., съделителите заявяват вещни и облигационни претенции свързани в делбената общност, както следва:

С молба вх. № 8401/18.01.18 г., стр. 89 ищецът П.В. прави искане да му се възложи целия делбен имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, тъй като притежава по-голяма ид. част от имота и освен това неговия постоянен адрес е в допуснатия до делба имот в село ***. В подкрепа на искането си представя копия от личната си карта издадена 13.10.16 г., от която е видно, че постоянният му адрес е в село ***, общ. Криводол, ул. ***.

Ответникът Й.В. оспорва възлагателната претенция, тъй като не били налице предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК, освен това съсобствеността не произтичала единствено от наследяване.

Със същата молба П.В. иска съдът да осъди другия съделител да му заплати сума съответна на неговата квота в съсобственотта от направените от него подобрения в дв. място и в двуетажната жилищна сграда, която ползва.

Същите са подробно описани и оценени в представената от П.В. молба - раздел ІІ, точки от 1 до 27. Съделителят е оценил общо извършените от него подобрение на сумата 11 050 лв.

Ответникът-съделител Й.В. не оспорва така претендираните подобрения.

На свой ред, с молба ат 22.01.18 г. на стр. 93, ответникът Й.В. също претендира заплащане от ищеца на направените от него подобрения в делбения имот / в лятната кухня и гаража, които ползва и в дворното място/, подробно описани и оценени в молбата. Според ответника подобренията са на обща стойност 8 761 лв., като ищецът П.В. следва да му заплати 7 665 лв. съответни на притежаваната от него квота 7/8 ид. ч. от имота. В проведеното на 12.03.18 г. открито съдебно заседание ответникът В. е намалил претенцията си за подобренията на сумата 5 166 лв., съобразявайки се със приетата оценителна експертиза.

П.П. също не е оспорил претендираните подобрения от Й.В.П..

И двамата съделители не оспорват, че извършените подобрения от всеки от тях са направени със знанието и без противопоставянето на другия.

По делото няма спор между съделителите и относно трайното ползването на допуснатите до делба сгради, а именно: П.В.П. ползва страда № 500.427.1 - двуетажна масивна жилищна сграда със площ от 47.00 кв. м.; № 500.427.4 едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 28.00 кв. м.; № 500.427.5 едноетажна паянтова стопанска сграда с площ от 12.00 кв. м. Другият съделител Й.В.П. ползва трайно сграда № 500.427.2 едноетажна масива сграда лятна кухня с площ от 21.00 кв. м.; № 500.427.3 едноетажна масивна сграда гараж с площ от 24.00 кв. м.

В проведеното първо по делото съдебно заседание след допускане на делбата, районен съд е приел за разглеждане искането на ищеца П.В. за възлагане на делбения имот, а също е приел за съвместно разглеждане в производството и претенциите по сметките с правно основани чл. 30, ал. 3 от ЗС и на двамата съделители, така както са заявени от тях в представените молби.

Пред първостепенния съд е изслушана и приета специализирана съдебно-техническа оценителна експертиза изготвена от в. л. Т.А., която съдът възприема изцяло като обективна, обоснована и компетентна. Същата не е оспорена от страните. Експерта заявява становище по поделимостта на процесния имот, оценка на същия, както и описание и оценка на претендираните от страните подобрения. Видно от заключението на СТЕ, допуснатият до делба недвижим имот /УПИ № ХІ, кв. 56 по рег. план на село ***, с кад. № 500.427/ е неподеляем, тъй като от него не могат да се образуват два имота при спазване изискванията на чл. 19 от ЗУТ - лице 16 м. и повърхност 500 кв. м. Според експерта действителната пазарна стойност на целия допуснатия до делба недвижим имот /дв. място УПИ ХІ, кв. 56 в село ***, общ Криводол, с площ от 677 кв. м., задно с построените в него сгради/ е в размер на 19 280 лв., стойността на 1/8 ид. ч. е 2 410 лв., а на 7/8 ид. ч. 16 870 лв. В заключението си вещото лице А. е описало подробно претендираните подобрения от съделителя П.П. конкретизирани в молбата му вх. №8401/18.01.18 г. и е определило пазарната стойност на подобренията в размер на 8 121 лв. Г-жа А. е описала и подобренията претендирани от другия съделител Й.П. и е определила пазарната стойност извършените подобрени в размерна 5 905 лв. Както се посочи по-горе, съделителите не са оспорили оценките на експерта А..

Разпечатката съдържа 45 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dce15aa-32d1-4f73-8ddb-1ac346d1ee11