Определение № 1447 от 04.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. Благоевград, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501250 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 21.11.2025 г., пост. по гр. д. № 52595/ 2025 г. по описа на РС – София, е прекратено производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд гр. Благоевград.

С определение № 2151/ 26.11.2025 г., пост. по гр.д. № 2695/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е повдигнал пред Окръжен съд - Благоевград препирня за подсъдност между районен съд - София и Районен съд – Благоевград за определяне на компетентния да разгледа и приключи производството по спор, образувано по искане на директора на ТД на НАП – София по реда на чл. 62, ал. 6 от ЗКИ за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна по отношение на „Транс гарант“ ООД, ЕИК 203354942, като е прекратил производството по делото, като е разпоредил делото да се изпрати на Окръжен съд Благоевград, по компетентност.

Съдът, като обсъди материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Съгласно чл. 62, ал. 6, т. 3, б. "а" от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ един от носителите на правото да иска разкриване на банкова тайна е директорът на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, когато се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата 1 отчетност, както и в хипотезата, ако тя е непълна или недостоверна.

Със заповед е възложено извършването на ревизия на „Транс гарант“ ООД, ЕИК 203354942 относно установяване на задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ.

Съдебната намеса в рамките на производството по чл. 62, ал. 6 -7 от ЗКИ /каквото е настоящото производство/ съставлява администриране /съдебно управление/ на граждански правоотношения. Съдебната администрация може да бъде спорна или безспорна.

Охранителните производства /едностранни и безспорни/ са част от безспорната съдебна администрация. Те са проява на доброволна юрисдикция, предпоставят правомерно развитие на гражданските правоотношения и ги улесняват чрез създаване на изгодни за молителя правни последици, които не засягат правната сфера на друго лице. Правният акт има превантивен, а не репресивен характер и не подлежи на принудително изпълнение. Самото решение, с което се уважава молбата за издаване на охранителен акт, не подлежи на обжалване.

За разлика от безспорната, спорната съдебна администрация не е кодифицирана и се възлага на съдилищата само от отделни материални закони, а не от ГПК. При нея съдебната намеса се предприема в защита на обществения интерес, а в резултат се постига такова изменение на гражданските правоотношения, което е изгодно за едната страна и неизгодно за другата страна. Постановеният съдебен акт променя съществуващите граждански правоотношения по волята на едната от страните в правоотношението и независимо от волята на другата. Същият е обжалваем, с което се гарантира защита на евентуално накърнените от него права.

Отнесени към казуса, така очертаните принципни разлики водят до извода, че по свое едностранен и безспорен характер, и необжалваемостта на постановения съдебен акт, производството по чл. 62 ЗКИ се доближава до охранителните производства, а от гледна точка на преценката за целесъобразност едностранното изменение на гражданските правоотношения и целенасоченото засягане на правната сфера на лице, различно от молителя до спорна съдебна администрация.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството по чл. 62, ал. 6 -7 ЗКИ е специфично и не представлява нито 2 спорна, нито безспорна съдебна администрация на граждански правоотношение в чист вид, доколкото притежава белези и на двата вида производства. Поради това няма основание местната му подсъдност да се определя въз основа на причисляването му към някой от тях.

Производството по чл. 62, ал. 6 -7 ЗКИ е едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива с участието на молителя, без страна по него да е лицето, спрямо което се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. Това лице не участва в производството и няма право на жалба срещу постановения съдебен акт. То не разполага със законови предвидени възможности, нито със средства за защита срещу него, което обезсмисля определянето на подсъдността в зависимост от неговото местожителство. Произнасянето по молбата не е свързано с извършването на фактически или правни действия от местно компетентния съд в съдебния му район. От друга страна, производството се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на определени сведения. Доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова и търговска тайна принадлежи на директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на отправилия молбата орган /съответната териториална дирекция на НАП/.

С оглед на изложеното съдът намира, че няма нормативно основание за определяне на подсъдността на производството по чл. 105 ГПК въз основа на местожителството или адреса на управление на проверяваното лице и такава подсъдност не би съответствала на приниципите за определянето й, а същевременно най-пълно съответствие с принципите за бързина и процесуална икономия би се постигнало, ако местната подсъдност се определи съобразно седалището на молителя.

Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че в случая компетентен да разгледа искането на ТД на НАП – София за разкриване на банкова тайна във връзка с извършвана ревизия относно наличностите и операциите по банкови сметки по отношение на „Транс гарант“ ООД, ЕИК 203354942 е Районен съд - София.

3

Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 122 от ГПК, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗРЕШАВА повдигнатият с определение № 2151/ 26.11.2025 г., пост. по гр.д. № 2695/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, спор за подсъдност между районен съд - София и Районен съд – Благоевград за определяне на компетентния да разгледа и приключи производството по спор, образувано по искане на директора на ТД на НАП – София по реда на чл. 62, ал. 6 от ЗКИ за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна по отношение на „Транс гарант“ ООД, ЕИК 203354942, като ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа образувано по искане на директора на ТД на НАП – София по реда на чл. 62, ал. 6 от ЗКИ за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна по отношение на „Транс гарант“ ООД, ЕИК 203354942, искане – Районен съд - София, на който делото следва да се изпрати за разглеждането им.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на молителя.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районен съд – Благоевград, за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Определението е подписано с особено мнение от съдия Владимир Ковачев.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Владимир Ковачев

Не съм съгласен със становището на колегите от състава, че искането за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна, следва да бъде разгледано от Районен съд София. До приемането на новата редакция на чл.

175д, ал. 6 от ЗСВ, изменена с ДВ, бр. 49 от 2018 г., споделях съображенията 4 им, но това вече не е така. Чл. 62, ал. 7 от ЗКИ не уточнява кое от всичките районни съдилища в страната е компетентно да се произнесе по отправено към него искане за разкриване на банкова тайна, изхождащо от органите, визирани в чл. 62, ал. 6 от ЗКИ. Подобна конкретизация липсва и в останалите закони, касаещи разкриване на сведения, представляващи банкова, търговска и финансова тайна - ЗОНПИ, ЗППЦК, ЗПФИ и др. До неотдавна същото беше положението и със ЗСВ. След промяната, направена с ДВ, бр. 49 от 2018 г., чл.

175д, ал. 6, изр. 2 от ЗСВ вече изрично прецизира, че главният инспектор и инспекторите от ИВСС могат да искат разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето. Причината, наложила въпросното изменение, е ясно посочена в мотивите към проекта за корекция на ЗСВ, а именно - „преодоляване на противоречивата практика на районните съдилища относно компетентния съд, който може да разкрие банковата тайна на съответното лице“. Не мога да не се съобразя с това уточняване на местно компетентния в подобни случаи районен съд, като в тази насока се позовавам на т. нар. „аналогия на закона“, регламентирана в ЗНА.

Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 от последния, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В казуса са налице всички предпоставки за активиране на правилото, залегнало в нормата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗНА - ЗКИ, ЗОНПИ, ЗППЦК и ЗПФИ са непълни в това отношение и приложение следва да намери чл. 175д, ал. 6, изр. 2 от ЗСВ, касаещо подобен случай, като не се съзират обстоятелства, че това не отговаря на целите на тези закони. Ето защо, в крайна сметка, за компетентен да се произнесе по искането за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна, трябваше да бъде определен районният съд, повдигнал спора за местна подсъдност, защото седалището на търговското дружество, на което се прави ревизия от НАП, е в населено място от неговия съдебен район. Това ме накара да подпиша определението с особено мнение.

ЧЛЕН НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ:

ВЛАДИМИР КОВАЧЕВ

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1447 гр. Благоевград, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251200501250 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 21.11.2025 г., пост. по гр. д. № 52595/ 2025 г. по описа на РС – София, е прекратено производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд гр. Благоевград.

С определение № 2151/ 26.11.2025 г., пост. по гр.д. № 2695/ 2025 г. по описа на РС – Благоевград, съдът е повдигнал пред Окръжен съд - Благоевград препирня за подсъдност между районен съд - София и Районен съд – Благоевград за определяне на компетентния да разгледа и приключи производството по спор, образувано по искане на директора на ТД на НАП – София по реда на чл. 62, ал. 6 от ЗКИ за разкриване на сведения, представляващи банкова тайна по отношение на „Транс гарант“ ООД, ЕИК 203354942, като е прекратил производството по делото, като е разпоредил делото да се изпрати на Окръжен съд Благоевград, по компетентност.

Съдът, като обсъди материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Съгласно чл. 62, ал. 6, т. 3, б. "а" от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ един от носителите на правото да иска разкриване на банкова тайна е директорът на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, когато се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на проверка или ревизия или не води необходимата 1 отчетност, както и в хипотезата, ако тя е непълна или недостоверна.

Със заповед е възложено извършването на ревизия на „Транс гарант“ ООД, ЕИК 203354942 относно установяване на задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ.

Съдебната намеса в рамките на производството по чл. 62, ал. 6 -7 от ЗКИ /каквото е настоящото производство/ съставлява администриране /съдебно управление/ на граждански правоотношения. Съдебната администрация може да бъде спорна или безспорна.

Охранителните производства /едностранни и безспорни/ са част от безспорната съдебна администрация. Те са проява на доброволна юрисдикция, предпоставят правомерно развитие на гражданските правоотношения и ги улесняват чрез създаване на изгодни за молителя правни последици, които не засягат правната сфера на друго лице. Правният акт има превантивен, а не репресивен характер и не подлежи на принудително изпълнение. Самото решение, с което се уважава молбата за издаване на охранителен акт, не подлежи на обжалване.