Определение № 319 от 13.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Пловдив, 13.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235000500464 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 274,ал.2,изр.1, предл.2 във вр. с чл. 278, вр. чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 220, изр.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 832, постановено в закрито съдебно заседание на 20.06.2023 г. от Окръжен съд-С.З. по в.гр.д. № 447/2023 г. , в частта му, с която е оставено без уважение искането на М.з.х. за допускане привличането на О.у. на област С.З., изпълнителния директор на И.а.г., Р.д.г.гр.С.З., Ю.дп.-С., Т.п. "Д.г.с. М." и „В.и к.“ЕООД-гр.С.З. като трети лицапомагачи.

Жалбоподателят Д. чрез министъра на земеделието и храните моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 5480/3.07.2023 г.

Ответникът по частната жалба О.М.-гр.М. не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по в.гр.д. 447/2023 г. на ОС-С.З. е образувано по подадената на 6.04.2023 г. от Д. чрез министъра на земеделието и храните въззивна жалба против решение, постановено от РС-К., с което е отхвърлен предявеният от министъра на земеделието, представляващ Д. на основание чл.

27,ал.6 от ЗГ, против О.М.-гр.М. установителен иск за установяване на 1 правото на собственост на Д. върху ПИ в горски територии с посочени идентификатори в гр.М. като неоснователен. В подадената въззивна жалба е заявено искане окръжният съд като въззивна инстанция да постанови привличане на посочени трети лица като негови помагачи, което искане е било заявено от ищеца в производството пред районния съд, но първоинстанционният районен съд не се е произнесъл по него.

С обжалваното определение от 20.06.2023 г., постановено съгласно чл.

267,ал.1,изр.1 от ГПК, въззивният съд приема, че дължи произнасяне по искането на жалбоподателя за допускане привличането на трети лицапомагачи по същество, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане изобщо, въпреки че е бил надлежно сезиран. Съдът преценява, че искането е неоснователно, тъй като съгласно текста на закона трето лице може да встъпи (респективно да бъде привлечено) в процеса, за да помага на една от страните, когато то има правен интерес изхода на спора да е в полза на подпомаганата страна – ако съдебното решение може да се отрази по някакъв начин на правното положение на третото лице – обвързва го със силата си на пресъдено нещо или в хипотезата, когато подпомаганата страна би имала обратен иск срещу помагача, а в случая никоя от тези предпоставки не е налице по отношение на никой от посочените трети лица – О.у. на област С.З., изпълнителния директор на И.а.г., Р.д.г.-гр.С.З., Ю.дп.-С., Т.п. "Д.г.с. М." и „В.и к.“ЕООД-гр.С.З., поради което привличането им като трети лицапомагачи на страната на въззивника (ищеца) не следва да бъде допускано.

Затова окръжният съд оставя без уважение искането на жалбоподателя, ищец в първоинстанционното производство, за допускане на привличането на трети лица-помагачи и насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 20.09.2023 г.

С подадената на 3.07.2023 г. частна жалба жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като с исковата молба до РС-К. и след това с въззивната жалба е направил искане за привличане на основание чл. 219,ал.1 от ГПК на посочени трети лица като негови помагачи по делото. Твърди, че мотивите на съда не са съобразени с разпоредбите на Закона за горите и поспециално на чл.158,чл.163 и следващите от него, относно това дали министъра на земеделието като подпомагана страна би имал интерес от предявяване на обратен иск срещу помагач И.а.г., Р.д.г.-гр.С.З., Ю.дп.-С., Т.п.

2

"Д.г.с. М.", които са част от административната структура на М.з.х.. Относно О.у. на Област С.З. и „В.и к.“ЕООД-гр.С.З. като трети лица-помагачи счита, че би могло да се възползва от причинно-следствената връзка между твърдяното позоваване в Закона за изменение на Закона за водите спрямо ЕООД, а по отношение на О.у. на Област С.З. с оглед функциите, които са му вменени по отношение актовете на Община М.. Посочва, че привличането и встъпването на трето лице-помагач в процеса е регламентирано в чл. 218-223 от ГПК, като предпоставка за привличането е наличието на правен интерес.

Посочва, че такъв интерес е налице или когато решението обвързва третото лице на основание чл. 226,ал.2 от ГПК като приобретател на спорното право в хода на процеса, или когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна последната би имала обратен иск срещу третото лице.

Посочва, че интересът на самата подпомагана страна произтича от обстоятелството, че участието на третото лице улеснява защитата й в процеса с оглед правата му по чл. 221 от ГПК да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение представляващите разпореждане с предмета на спора, така и подчиняването му на силата на мотивите досежно вътрешните отношения между него и подпомаганата страна съгласно чл. 223 от ГПК, с което се обезпечава благоприятен изход на последващ процес по иска й спрямо него. Предвид на така изложеното моли съда да счете, че посочените трети лица следва да бъдат конституирани като трети лицапомагачи по делото. Затова моли апелативния съд да отмени обжалваното определение и да уважи искането за конституирането им като трети лицанегови помагачи.

Съгласно разпоредбата на чл. 219,ал.1 от ГПК ищецът до приключването на първото заседание за разглеждане на делото може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, като съгласно чл. 220 от ГПК по допускането на третото лице съдът се произнася с определение. Съгласно нормата на чл. 221 от ГПК третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора. Съгласно нормата на чл.

223 от ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, която го е привлякла. Видно е следователно, че 3 привличане на трето лице едва в производството във въззивната инстанция не е предвидено от закона, като такова привличане би противоречало на нормите на чл.221 и чл.223 от ГПК. Затова искането на жалбоподателя, ищец в първоинстанционното производство, за допускане от окръжния съд като въззивна инстанция на трети лица-негови помагачи, е неоснователно.

Действително, в случая ищецът надлежно с исковата молба от 26.09.2022 г., по която е образувано гр.д. № 2225/2022 г. на РС-К., е заявил искане на основание чл.219,ал.1 от ГПК за привличане на О.у. на Област С.З., изпълнителния директор на И.а.г., Р.д.г.-гр.С.З., Ю.дп.-С., ТП“Д.г.с. М.“ и „В.и к.“ЕООД-гр.С.З. като трети лица-негови помагачи по делото, което искане е голословно, тъй като не са изложени никакви съображения, обосноваващи искането. Районният съд с определението си по чл. 140,ал.1 от ГПК 8.12.2022 г. посочва, че ще се произнесе в първото съдебно заседание относно искането на ищеца за конституирането на трети лица-помагачи след изслушване на становището на ответната страна, но до приключването на производството с постановяването на съдебното решение от 21.03.2023 г. не разглежда това искане и няма произнасяне по него. Този пропуск на районния съд обаче не може да се коригира в производството пред въззивната инстанция. Следва при тези обстоятелства само да се посочи и че, както бе казано по-горе, заявеното искане е голословно, като ищецът не е изложил никакви съображения относно обосноваване наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 219,ал.1 от ГПК. Едва в частната жалба до апелативния съд са изложени съображенията, посочени по-горе, както и общи постановки относно допускане привличането на трето лице, които също не представляват обосновка по смисъла на чл. 219,ал.1 от ГПК. Установява се при тези обстоятелства, че подадената частна жалба е неоснователна, обжалваното определение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно т.9,б.“а“ от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК настоящото въззивно определение на апелативния съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение на окръжния съд за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване, поради което съобразно чл. 254,ал.2,т.6 от ГПК сега съдът ще посочи, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

С оглед на гореизложеното съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА № 832, постановено в закрито съдебно заседание на 20.06.2023 г. от Окръжен съд-С.З. по в.гр.д. № 447/2023 г. , в частта му, с която е оставено без уважение искането на М.з.х. за допускане привличането на О.у. на област С.З., изпълнителния директор на И.а.г., Р.д.г.-гр.С.З., Ю.дп.С., Т.п. "Д.г.с. М." и „В.и к.“ЕООД-гр.С.З. като трети лица-помагачи.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5