Решение № 50 от 20.05.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Раднево, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20265520100398 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП.

Производството е образувано по искова молба на В. И. И., действащ чрез Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. от АК*****, срещу „Ай Ти Еф Груп“ АД. Ищецът твърди, че в качеството на кредитополучател и „Ай Ти Еф Груп“ АД в качеството на кредитодател са сключили договор за потребителски кредит № ***** от ***** година, по силата на който „Ай Ти Еф Груп“ АД е следвало да предостави парични средства в размер на 700 лева, а той от своя страна да ги възстанови ведно с възнаградителна лихва. Твърди, че след сключване на договора сключили и Анекс № *****, с който се споразумяват да променят срока на кредита и сумата по него, посочени в приложение № 1, влизащ в сила от съгласяване с уговорките в анекса. Твърди, че съгласно приложение № 1 към анекса било уговорено сумата по кредита да е 700 лв., ГЛП 40,55%, а ГПР 49%, а срокът за погасяване бил уговорен на дата ***** г. Твърди, че счита уговорения ГПР от 49% за недействителен, тъй като била уговорена неустойка по чл. 5.6 от договора и чл. 11 от анекса за непредставяне на обезпечение, която не била включена в ГПР. Твърди, че приложеният в ГПР е различен от посочения в договора за кредит, тъй като била уговорена неустойка за недаване на 1 обезпечение, каквато било ясно на ответника, че не е дадено и ще се дължи неустойка изначално, която била включена в погасителния план. Счита, че уговореното възнаграждение под формата на „неустойка“ е разход по кредитите, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, а поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение.

Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и поради това счита, че процесния договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Развива съображения за нищожност на клаузите за неустойки и нарушения на ЗЗП.

Твърди, че „неизпълнението“ на задължението да се представи поръчител, отговарящ на условията на ответника, вдига лихвения процент на кредита неколкократно, тъй като тази „неустойка“ представлява прикрита възнаградителна лихва и това се потвърждавало и от факта, че тази „неустойка“ е уговорена и в погасителния план по договора. Твърди, че предвид неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на основание чл.

22 ЗПК договора е недействителен, като съгласно чл. 23 ЗПК заявява, че дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредитите. Твърди, че уговореният размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26 ЗЗД. Счита, че уговорената неустойка е нищожна, тъй като цели единствено да се постигане неоснователно обогатяване и била неравноправна по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП, за което развива съображения. Излага и съображения за нарушаване на праговете по чл. 33 ЗПК. Твърди, че към момента е платил по договора сума по-голяма от главницата, но няма данни каква точно сума е платил. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да се установи недействителност на договор за потребителски кредит № ***** от ***** г. и Анекс № ***** поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, а в хипотезата на евентуалност, в случай, че съдът да не прецени, че целият договор е недействителен, да признае за установено, че следните клаузи по сключения между страните договор за потребителски 2 кредит № ***** от ***** г. и Анекс № ***** са нищожни, а именно: 1. чл. 4.1 от договор за потребителски кредит № ***** от ***** година, съгласно който се дължи възнаградителна лихва, определена в приложение № 1 към Анекс № ***** в размер от 40,55 %; 2. чл. 5.6 от договор за потребителски кредит № ***** от ***** година във вр. чл. 11 от Анекс № *****, съгласно който се дължи неустойка за всеки календарен ден, в който не е предоставено обезпечение, която е в размер на 2,36 лева на ден, която неустойка не следва да надвиша 1% от главницата по кредита. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Ай Ти Еф Груп“ АД, действащо чрез адв. В. – САК, в който взема становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че цената на иска е стойността на договора от 700 лв., за което развива съображения и посочва съдебна практика. Твърди, че на ***** г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството на кредитодател, и В. И. И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № *****, а на ***** г. страните са предоговорили правоотношенията си като са сключили Анекс № ***** към договор за потребителски кредит № *****, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит и съгласно анекса В. И. И. е получил паричен заем в размер на 700 лева. Излага факти относно начинът и фактическото сключване на договора и анекса.

Твърди, че чрез неустойката не се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на формирането на годишния процент на разходите били спазени всички изисквания, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че неустойката не следва да се включва в ГПР, а възнаградителната лихва била уговорена в рамките на законовите правила, поради което не накърнява добрите нрави.

Излага съображения за оборване на твърдението за заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя, както и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя.

Твърди, че неустойката е валидна клауза, за което развива правни и фактически съображения. Твърди, че не е налице в случая неравноправност съгласно правилата на ЗЗП, за което също излага становище. Твърди, че превратно се твърди нарушаване на чл. 33 ЗПК. Твърди, че неоснователността на доводите за нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза има за последица неоснователност на иска за нищожност на договора и анекса, респективно клаузата за 3 неустойка. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 19.05.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:

1.

На ***** г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството на кредитодател, и В. И. И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № *****, а на ***** г. страните са предоговорили правоотношенията си като са сключили Анекс № ***** към договор за потребителски кредит № *****, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит и съгласно анекса В. И. И. е получил паричен заем в размер на 700 лева, като се задължил да го възстанови ведно с възнаградителна лихва.

2.

Съгласно приложение № 1 към Анекс № ***** годишният лихвен процент на заема е 40,55 %, годишният процент на разходите е 49 %, а издължаването на кредита е на 4 вноски по погасителен план в срок до *****г.

3.

В чл. 5 от договора е уговорено предоставяне на обезпечение в срок от 1 ден след предоставяне на кредита, да се представи поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. В чл. 5.6 е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение, чийто размер е индивидуализиран в приложение № 1 към договора и погасителния план.

4.

Възнаграждението за неустойка не е включено в ГПР по кредита в размер на 49 %.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. чл. 10а ЗПК, чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП ищецът следва да докаже твърденията си за недействителност на договора за кредит и негови клаузи поради противоречие с императивни правила на ЗПК и ЗЗП.

4

Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ищецът В. И. И. е сключил с ответника процесния договор за кредит № ***** от ***** г. в електронна форма /л.12-15 от делото на РС-Стара Загора/, по силата на който „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е следвало да предостави парични средства на В. И.

И., като на ***** г. страните са предоговорили правоотношението си като са сключили Анекс № ***** към договор за потребителски кредит № ***** и ведно с Приложение № 1 и Погасителен план /л.9-12 от делото на РС-Стара Загора/, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит и съгласно анекса В. И. И. е получил паричен заем в размер на 700 лева, като се задължил да го възстанови ведно с възнаградителна лихва. Съгласно приложение № 1 към Анекс № ***** годишният лихвен процент на заема е 40,55 %, годишният процент на разходите е 49 %, а издължаването на кредита е на 4 вноски по погасителен план в срок до *****г.

В чл. 5 от договора е уговорено предоставяне на обезпечение в срок от 1 ден след предоставяне на кредита, да се представи поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор, а в чл. 5.6 е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение, чийто размер е индивидуализиран в приложение № 1 към договора и погасителния план. В чл. 7 от анекса е предвидено също предоставяне на обезпечението по идентичен начин като в договора, както и в чл. 11 от анекса идентична неустойка като в чл. 5.6 от договора. В приложение № 1 размерът на тази неустойка е уговорен в чл. 10 като 2,36 лева средно на ден, но на ден да не е повече от 1% от главницата по кредита. Посочено е, че вноската с дадено обезпечение е в размер на 190,03 лв. /така е по погасителен план посочена/, а при недадено обезпечение и с начислена неустойка в размер на 262 лв. Общата сума по кредита с обезпечение е в размер на 760,12 лв., а без обезпечение е в размер на 1048 лв., тоест размерът на неустойката е 287,88 лв. /1048 минус 760,12/. Неустойка не е включена в ГПР по кредита, посочена в размер на 49 %.

В договора за заем и в анекса е уговорено, че кредитът се обезпечава с 5 поръчителство или банкова гаранция от одобрено от кредитодателя физическо лице в рамките на 1 ден от сключване на договора/анекса. Неизпълнението на това задължение на ищеца е скрепено с неустоечна санкция както в договора, така и в анекса, която се начислява за времето на недаденото обезпечение като твърда сума с надбавка в процентно отношение от усвоената сума, които се разсрочват в погасителния план с падежите на всяка вноска съгласно Приложение № 1 – вноска без неустойка от 190,03 лв. и вноска с неустойка от 262 лв.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.