Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1872 от 28.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11793/2020
Вид
Решение № 1872
Подписан
28.04.2023
В сила
16.04.2024
Състав
Деян Стоянов Вътов

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78а · Закон за наследството
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1872 гр. Пловдив, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20205330111793 по описа за 2020 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ на С. Н.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Г.З.” № **,вх. *, ет. *, ап. *, чрез „Адвокатско дружество М. и Д.”, ЕИК ****, съдебен адрес: гр. П., ул. „4. я.**, ет. * офис *, против „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 303, 86 (триста и три лева и 86 ст.) лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 ( десет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху двете суми считано ****г. до окончателното им изплащане, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие на *** г., около *** часа, в гр. П. на кръстовището на бул. „О.” и ул. „Д. Р.”, при управление от Н. Д. Т., ЕГН ********** на МПС марка „Х.“, модел „*“, peг. № **** , рама № ****, за което е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица № ****, валидна от ****г. до **** г., по която ответното дружество е застраховател.

В исковата молба се твърди, че на ****г., около **** ч, в гр. П. на кръстовището на бул. „О.” и ул. „Д. Р.”, при управление на МПС марка „Х.“, модел ,,**“, per. № *****, рама № ****, водачът Н. Д. Т., при неспазване на правилата за движение, извършва пътнотранспортно произшествие (ПТП), с пострадало лице ищецът С. Н. К.. Органите на ОД на МВР - гр. Пловдив, констатират фактическото положение, за което съставят констативен протокол за ПТП, с пострадали лица от **** г., в който протокол е констатирано, че има пострадало лице С. Н. К.. При съставянето па констативния протокол е установено, че за МПС марка „Х.“, peг. №****, рама №***, има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, с полица № ****, валидна от ****г. до ***г., която застраховка е издадена от „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Лозенец, Джеймс Баучер №87. Вследствие на ПТП, на ****г. пострадалият С. Н.

К. е постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където са извършени прегледи, в резултат на 1 които се установява, че са причинени следните травми, съгласно издадената медицинска документация: счупване на друг пръст на ръката, изразяващо се във фрактура с кос ход в средна трета на проксималната фаланга на втори пръст и мозъчно сътресение. Твърди се, че при лечението на С. П. К. му е сложена шина и гипс за период от 25 дни, като впоследстивие са му направени множество прегледи и образно-диагностични изследвания в УМБАЛ „Св.

Георги” ЕАД , от които се вижда, че има наличие на слаба ивичеста сянка в областта на диафизата на проксималната фаланга на втори пръст. Изложено е, че пострадалият С. Н. К. е получил множество усложнения в здравословното си състояние, които са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. След постоянни болки и отоци във втори и трети пръст на лява ръка при посещение на хирург и невролог се установява, че два месеца и половина след претърпяното ПТП и първоначално постановената му диагноза - фрактура на втори пръст на лява ръка пострадалия С. Н. К., е с увреждане на няколко нерва на длан и китка на лява ръка, невъзможност за пълна флексия, както и затруднена екстензия на лява китка и безчувственост на първи, втори и трети пръст на същата ръка. След посещение и при специалист по физикална и рехабилитационна медицина се установява, че пострадалият е и с импресионна фрактура на радиуса в областта на китката. Твърди се, че уврежданията са причинили значителни затруднения при работа, които продължават и до момента, тъй като е налице невъзможност за нормално свиване на пръстите и нарушение в хватателната способност на ищеца на лявата ръка. Обосновава се, че нарушенията в ставната повърхност е възможно да не могат да се възстановят напълно, което би довело до голям емоционален шок за ищеца като млад човек, който има физически затруднения в горните крайници. Твърди се, че С. Н. К. е претърпял и имуществени вреди за медицинско лечение в общ размер на 303,86 лева. Вследствие причинените травматични увреждания, ищецът сочи, че е изпитал болки и страдания с голям интензитет, ръката му е била обездвижена за период от 30 дни, впоследствие се е наложила рехабилитация, във връзка с увреждането на нервите на дланта и китката на лявата ръка, като проблемът с липсата на възможността за свиване на втори и трети пръст на ръката е налице и към настоящият момент, като има изразено становище от лекари, че това ще бъде дълъг възстановителен период продължаващ около една година. Тази липса на чувствителност и невъзможност за свиване на пръстите е станала причина и ищецът да загуби работата си, тъй като за него е било трудно да вдига предмети, да носи тежко, било е невъзможно да изпълнява трудовите си задължения и всичко това е довело до прекратяване на трудовия му договор. Сочи се наличие на огромен психически стрес, уплах и психическо обременяване от това дали ще може да се възстанови напълно след травмата, дали ще се възстанови чувствителността на пръстите и движенията с тях. Твърди се, че на ответното застрахователно дружество е изпратена покана, за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, получена на ***г. Във връзка с отправената покана от пострадалия за настъпилото застрахователно събитие, „ЗД БУЛ ИНС” АД е завело щета с № ********** г. В отговор на поканата, с писмо с изх. № ****г., ответното дружество е уведомило, че от представените с уведомлението документи не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на водача, причинил процесното ПТП, поради което няма основание да удовлетвори претенцията. Твърди се, че на 04.06.2020г. е изпратена придружаваща молба към първоначалното уведомление до застрахователя за възникналите усложнения в здравословното състояние на пострадалия вследствие на причиненото ПТП, като с писмо с изх. № ****. ответното дружество е отказало повторно да изпати застрахователно обезщетение. Изложено е, че ответното дружество дължи и обезщетение за забава върху размера на претендираното обезщетение, считано от получаване на първоначалната покана до пълното погасяване на обезщетението съгласно чл.429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, в настоящия случай от *** г., видно от представената обратна разписка. Претендират се разноски с оглед изхода на правния спор.

В отговора на исковата молба ответникът „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със 2 седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез адвокат М. Г., възразява за цялостно, респ. за частично отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Ответникът не оспорва факта на настъпилото ПТП и участниците в него, удостоверени в констативния протокол за ПТП с пострадали лица от ****г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил Х. *** per. № ***, управляван от водача Н. Д. Т.. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП и твърденията на ищеца за нарушаване на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил „Х.“, изразяващо се в неспазване на правилата за движение. Твърди се, че в исковата молба не е конкретизирано в какво се изразява нарушаването на правилата за движение, което я прави нередовна, че по делото липсва акт по чл. 300 от ГПК, който да установява такова поведение от страна на Н. Д. Т.. Липсват и данни за реализирана административно наказателна отговорност. Ето защо, твърденията на ищеца за нарушение на ЗДвП не се подкрепят от доказателствата по делото. При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. Н. К., изразяващо се в неспазване на правилата за движение - нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди се, че степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е петдесет процента. Оспорва се размерът на обезщетението за неимуществени вреди по размер, както и твърдението, че ищецът е получил описаните в исковата молба травматични увреждания. В тази връзка се акцентира, че от анализа на приложената по делото медицинска документация, не може да се направи извод за поддържаното от ищеца мозъчно сътресение. Сочи се, че категорично доказана травма, вследствие на инцидента от ****г. е счупването на проксималната фаланга на 2-ри пръст на ръката, което е лекувано с обездвижваща гипсова лонгета. С оглед това, са наведени възражения, че претендираното обезщетение от 10 000 лева е завишено и противоречи на принципа на справедливостта, уреден от чл. 52 от ЗЗД. Развити са, че справедливо обезщетение за реалните увреждания на ищеца е сумата от 4 000 до 5 000 лева и то само ако бъде доказано, че виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил „Х.“. Това обезщетение следва да се намали със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на самия пострадал ищец. Оспорва се по размер и акцесорния иск за лихва, тъй като периодът, за който се претендира лихва - считано от ***г., когато е датата на уведомяването от увреденото лице, като се поддържа, че в случая е приложима специалната разпоредба на чл.

497 КЗ, а не общата норма на чл. 429, ал. 3 КЗ.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, приема предявената искова претенция за допустима и основателна в цялост по следните съображения:

За да бъдат уважени исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ищецът трябва да докаже, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, при съответно виновно и противоправно поведение на последния, което е в причинна връзка с увреждането и от което да са произлезли твърдените имуществени вреди, съответно размерът на последните и наличие на застрахователно правоотношение, възникнало от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между водача и ответника като застраховател. Тоест необходимо е да се докажат елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, ведно с това, че сключена валидна застраховка, като отговорността на застрахователя е функция от отговорността на прекия причинител. В тежест на застрахователя-ответник е да докаже наведеното възражение за съпричиняване, както и фактите сочещи на по-нисък размер на обезщетението.

С обявения за окончателен проект на доклад по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване бяха обявени следните факти: : факта на настъпилото ПТП и участниците в него, удостоверени в констативния протокол за ПТП с пострадали лица от ***г., както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил Х. *** per. № ***, управляван от водача Н. Д. Т..

Другите елементи от фактическия състав на непозволеното уреждане съдът намира за установени, по аргумент от чл. 300 ГПК, от влязлото в сила решение № *** от *** по АНД № **** г. на PC – Пловдив, което е задължително за гражданския съд. Ето защо обсъждането на останалите доказателства по делото, които подкрепят извода, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин, както и че пострадал е ищецът, се явява безпредметно. Приложението на чл. 300 ГПК се явява напълно достатъчно, тъй като влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ. решение по чл. 78а ЗН, е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди с допустимите за това доказателства.