Решение № 1900 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1900 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100511095 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците А. И. Б. и Д. Ж. Б.и, чрез адв. Р.

К.-Б., срещу решение № 11634/04.07.2023г., постановено по гр.дело № 62/2023г. по описа на СРС, 157-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, са осъдени да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, както следва за Д. Ж. Б.: сумата 196,44 лева, представляваща цена на доставена/потребена топлинна енергия през периода от 20.03.2021 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот – ап. № 3, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва от 03.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 24,50 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 07.12.2022г., сумата 5,27 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 20.03.2021 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 03.01.2023 г. до окончателното изплащане; за А. И. Б.: сумата 1426,25 лева, представляваща цена на доставена/потребена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот – ап. № 3, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва от 03.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 230,29 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., сумата 11,40 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 1

03.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. Твърдят, че действително те са наследници на И. Б., който бил собственик на процесния имот. Но навеждат доводи, че на 11.08.2022 г. А. Б. е подписал споразумение с Топлофикация София“ ЕАД за погасяване на неплатените задължения. На същата дата Топлофикация предоставя на А. Б. писмо адресирано до А.а П., в което се описват всички дължими във връзка с процесния имот задължения.

За най-старите е представена справка от 07.2020 г. Поради което твърдят, че задълженията следва да се считат за погасени. С оглед на което молят да се отхвърлят всички искове за главница и лихви съгласно решението.

В хода на въззивното производство на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия въззивник Д. Ж. Б. е конституирана наследникът й по закон - А. И. Б., въззивник и на самостоятелно основание. Като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК поддържа подадената от Д. Ж. Б. въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозира писмен отговор, с който поддържа, че същата е неоснователна и недоказана.

Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част настоящият въззивен състав намира следното:

С исковата молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответниците А.

И. Б. и Д. Ж. Б., починала в хода на въззивното производство и на мястото й конституиран наследник по закон – А. И. Б., исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са предявени в качеството им на собственици на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, придобит от тях по пътя на наследственото правоприемство от наследодателя И. Б..

С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете с твърдения, че имотът се ползвал от бабата на ответника А. Б. – А.а П. до нейната смърт през 2021 г.

Твърдят, че на 11.08.2022 г. между ищеца и ответника А. Б. било сключено споразумение за непогасените задължения, които покриват периода до 30.04.2019 г., 2 които са били погасени. Посочват, че за периода 07.2020 г. до 30.04.2021 г. са погасени задължения в размер на 1805,76 лв. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за задължения до 01.2020 г. При извършена справка в E-pay на 03.03.2023 г. за процесния имот се дължали суми за периоди, извън процесния, поради което считат, че не са дали повод за завеждане на делото.

Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Неоснователно е позоваването на представените пред първата инстанция справки от 03.03.2023г., в съдържанието на които е отразена липса на задължения на абоната към ищеца за процесния период. Касае до случай, в който вземанията на ищеца били отнесени като „съдебни“ такива след образуването на производството по гр.д. № 62/2023г. по описа на СРС на 03.01.2023г. На настоящия съдебен състав е служебно известна практиката на ищеца след образуване на съдебни производства предявените пред съда вземания да бъдат изключвани от информационната му система за просрочени задължения и отнасяни в отделен информационен масив на „съдебни“ такива. Това е и причината най-ранните вземания, посочени от ищеца в писмото като дължими, да се отнасят до период след процесния. По тези мотиви неоснователни са и възраженията за нередовно водени от ищеца търговски книги. Този извод следва и от заключението по ССчЕ видно, от което вещото лице, като е извършило проверка при ищеца е констатирало наличие на задължения за процесния период за абонатния номер в установения от СРС размер. Съобразно заключението, същите са отразени в отдел „съдебни вземания“. Видно от заключението, установените вземания не са платени.

Представените от ответника писмени доказателства, приложени към отговора на исковата молба по гореизложените мотиви не разколебават изводите на въззивния съд за дължимост на вземанията на ищеца.

С оглед гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно на въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лева. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът не е депозирал отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в 3 съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11634/04.07.2023г., постановено по гр.дело № 62/2023г. по описа на СРС, 157-и състав, в частта, в която предявените от „Топлофикация София” ЕАД, искове с правно основание вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, Д. Ж. Б.и, починала в хода на въззивното производство и на мястото й по реда на чл.

227 ГПК конституиран наследникът й по закон А. И. Б., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ищеца Топлофикация сумата 196,44 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 20.03.2021 г. до 30.04.2021. реално потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******* ап. 3, аб. № *******, сумата 24,50 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2021г. до 07.12.2022г., сумата 5,27 лева – главница за дялово разпределение за периода от 20.03.2021 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 03.01.2023 г. до окончателното погасяване, и в частта, с която ответникът А. И. Б. е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1426,25 лева, представляваща цена на доставена/потребена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден имот – ап. № 3, находящ се в гр. София, ул. „******* аб. № *******, ведно със законната лихва от 03.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата 230,29 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.12.2022 г., сумата 11,40 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 03.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

В частта, в която осъдителните искове на „Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците са отхвърлени, като необжалвано, решението на СРС е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5