Определение № 438 от 26.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Варна, 26.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900653 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С. С. М., ЕГН **********, чрез адв. А. Д. А., срещу ЗД „БУЛ ИНС “ АД, ЕИК 831830482.

По допустимостта на производството:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща осъдителен иск, предявен от и срещу правосубектни страни. Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл.115 ГПК. Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо. С исковата молба и уточнителна молба с вх. № 30769/14.12.2023г. са представени доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ, обуславяща допустимост на предявения иск в хипотезата на чл.498, ал.3 предл. посл. КЗ.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният главен иск включва установяването на застрахователно правоотношение, което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Размяната на книжа, предвидена в чл.367 – 373 ГПК е приключила. На основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение, ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателства – надлежно заверени по реда на чл.183 ГПК преписи от документи са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, с изключение на СМЕ № 39/2022г. /л. 23-25/ и АТЕ /л.26-31/ и двете назначени и изготвени по ДП № 559-ПП/2022г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, 1 които не следва да бъдат приети като доказателства в настоящото производство, доколкото ангажирането на специални знания следва да се осъществи непосредствено в рамките на гражданското дело Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за разпит на един свидетел при условията на довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти и обстоятелства, свързани с твърдените неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП.

Направеното от ищеца и ответника искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза следва да бъде уважено, тъй като поставените задачи са относими към предмета на спора и целят установяване изложените факти и обстоятелства. С оглед поставените въпроси и от страна на ответника, налагащи ползването на експертни знания и на експерт за изследване на техническия аспект на ПТП, то съдът намира, че експертизата следва да бъде комплексна автотехническа и медицинска.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 22.04.2024г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на допълнителната искова молба.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

НА ДЕЛОТО, на основание чл.374, ал.2 ГПК:

Производството по делото е образувано по предявен от С. С. М., ЕГН **********, с адрес *******, срещу ЗД „БУЛ ИНС “ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София – *** осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане – счупване на гръдна кост, настъпила вследствие на осъществено на 06.08.2022г. ПТП на главен път II-29 до разклона за с. Любен Каравелово, обл. Варна, по вина на водача Здр. В. Ст., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Фиат Типо“ с рег. № *******, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 06.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 06.08.2022 г. на главен път II-29 до разклона за с. Любен Каравелово, обл. Варна е настъпило ПТП между л.а.

„Опел Вектра“ с рег. № ******* и л.а. „Фиат Типо“ с рег. № ******* в резултат на което на С. С. М. получил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на гръдна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за периода от 3-3,5 месеца. Причината за ПТП се сочи, че е поведението на водача Здр. В. Ст. поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Твърди се, че за настъпилото ПТП е образувано наказателно производство, завършило с влязъл в сила краен съдебен акт по НОХД № 2796/2023г. по описа на ВРС, с което е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач. Изложени са твърдения, че телесните увреждания – счупване на гръдната кост на пострадалия на границата горна2 средна трета е с разместване на горния фрагмент назад и навътре към гръдната клетка, което значително затруднявало възстановителния процес и причинявал допълнителни болки, страдания и дискомфорт за пострадалия, включително и при вдишване и издишване. Сочи се, че за управляваното МПС л.а. „Фиат Типо“ с рег. № ******* е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответника с полица № 02/121003438629, активна към датата на ПТП. Посочва се, че на 25.07.2023г. по реда на чл. 380 от КЗ към застрахователя е предявена писмена застрахователна претенция за изплащане на претендираното обезщетение.

Поради изложеното, претендира присъждане на справедливо обезщетение за описаните неимуществени вреди.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД , е депозирал отговор на исковата молба, с който приема за безспорно, че за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ и че с влязлото в сила споразумение по НОХД № 2796/2023г. по описа на ВРС е установен механизмът на ПТП.

Прави възражение за съпричиняване на настъпването на ПТП и съответно вредата от страна на пострадалия, тъй като бил без поставен предпазен колан, което обуславяло приносът му в размер на 50 %. Излага, че описаните в исковата молба травми са характерни за съприкосновение на торса и главата с части от купето на автомобила, а не с характерните при поставен колан ожулвания. Посочва, че от данните в ДП се извличала информация, че счупването на гръдната кост е в резултат от директен удар с твърд предмет – кормилото на управляваното от него МПС, които при поставен предпазен колан се счита, че не била настъпили или биха били различни по вид и степен.

Оспорват се твърденията относно причината и продължителността на търпените болки и страдания, като се посочва, че те се дължат на предходни заболявания и на хронично-дегенеративни изменения, от които ищецът е страдал преди инцидента.

Относно твърденията, свързани с продължителността на възстановителния процес счита, че не са представени доказателства, които да ги подкрепят, като при евентуално установена поголяма продължителност, въззиваемата страна намира, че тя е вследствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна на ищеца и предходните му заболявания. Оспорва претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, като намира размера на претендираното обезщетение за прекомерно завишен и че не отговаря на критерия за справедливост по чл.

52 от ЗЗД. Развива доводи, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществените вреди, съдът е обвързан със застрахователните лимити.

Моли при определяне на обезщетението да бъдат взети предвид бързото му възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и на трайни или пожизнени последици за здравето му. Оспорва претенция за забава. В заключение, настоява за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди предвид възраженията за принос и прекомерност на обезщетението. Претендира за разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която изразява становище по направените от ответника възражения.

Оспорва възражението за съпричиняване, като намира, че по делото няма данни в негова подкрепа. Относно оспорването на интензитета на болките и 3 страданията намира доводите на въззиваемата страна за неоснователни. По повод възражението спрямо размера на обезщетението излага, че то не е подкрепено с конкретно съдържание и основание. За неоснователно счита и възражението спрямо претенцията за лихва за забава.

В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържат така направените твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания в първоначалния отговор.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца да проведе доказване на следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено ПТП от водача Здр. В. Ст., управлявал л.а. „Фиат Типо“ с рег. № *******/, от което като пряка и непосредствена последица е настъпила телесната повреда спрямо С. С. М., както и че вследствие на това ищецът търпи неимуществени вреди в посочените размер и интензитет. Ищецът следва да установи, че е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество. По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетението следва да се установи, че ответникът е изпаднал в забава в твърдяния от ищеца момент.

В тежест на ответника е да установи наведените правоизключващи и правонамаляващи възражения, в това число и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от страна на пострадалото лице, като установи неговото противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредите, произтичащи от него.

Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 06.08.2022г. е настъпило твърдяното в исковата молба пътнотранспортно произшествие, за което с влязло в сила Споразумение по НОХД 2796/2023г. по описа на РС – Варна Здр. В. Ст. се е признал за виновен, че по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. С. М.; че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя, по което липсва произнасяне. Безспорно е и наличието на сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност" към датата на ПТП при ответното дружество за л.а. „Фиат Типо" с рег.

*******.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, с изключение на СМЕ № 39/2022г. /л.

23-25/ и АТЕ /л.26-31/ и двете назначени и изготвени по ДП № 559-ПП/2022г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна.

ИЗИСКВА за послужване НОХД номер 2796/2023г. по описа на РС – Варна.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищ еца един свидетел при 4 условията на довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти и обстоятелства, свързани с твърдените неимуществени вреди вследствие настъпилото ПТП.

ДОПУСКА провеждането на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза със задача на вещите лица след запознаване с материалите по делото, да дадат заключение по следните въпроси: