Решение № 13134 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13134 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110107328 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от „Г. З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С........, чрез пълномощника си юрк. С. П., срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С....., чрез пълномощника адв. Ц. Д., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10.00 евро, предявен като частичен иск от 2312.50 евро (еврова равностойност на 4522.86 лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 67002401493, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 22.08.2024 г. в град София, на бул. „Васил Левски“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 22.08.2024 г. (в ИМ погрешно посочена 2023 г.) в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС БМВ с рег. № ********, управлявано от Ю. Ю. К., и МПС Ситроен С 5 с рег. № *********, управлявано от В. Р. В.. Описва механизма на произшествието, като посочва, че при движение по дясна лента пред автомобил Ситроен е имало паркирано МПС. При опит на водача на Ситроен да се престрои в лявата лента, се е стигнало до удар с движещия се зад него автомобил БМВ, който също е предприел маневра за престрояване. Впоследствие, след спиране на автомобилите, трета кола е преминала и е ударила отзад застрахования при ищеца автомобил. Твърди се, че за събитието е съставен Двустранен констативен протокол, от който е видно, че вина за събитието има водачът на МПС БМВ. Твърди се, че пострадалият автомобил Ситроен С 5 е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско Престиж“ с полица № 6700289024009547, а виновният автомобил БМВ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Б. И.“ АД.

Ищецът посочва, че по заведената при него щета е изплатил обезщетение в размер на 4507.86 лева за ремонт в доверен сервиз и е направил ликвидационни разноски от 15.00 лева.

Твърди, че е отправил регресна покана до ответника, но е последвал отказ за плащане. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Уведомително писмо, Регресна покана, справка от ГФ, ДКП за ПТП от 22.08.2024 г., банково извлечение, Доклад по щета, Фактура за ремонт, Калкулация, Възлагателно писмо, Опис на претенция, Снимков материал, СУМПС, Уведомление за събитие, застрахователна полица и Общи условия. Прави доказателствени искания за назначаване на САТЕ и разпит на свидетел.

Ответникът ЗД „Б. И.“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за 1

МПС БМВ. Оспорва истинността на механизма на ПТП, вината на своя застрахован водач и причинно-следствената връзка с щетите. Твърди, че вината за ПТП е на водача на МПС Ситроен, който е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП при предприемане на маневра. Евентуално прави възражение за съпричиняване в значителен размер. Оспорва размера на иска, като твърди, че цените на частите и труда са прекомерно завишени и са описани дейности, които не са били необходими. Претендира разноски. Прави доказателствени искания за САТЕ и разпит на свидетел.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

Страните не спорят че лек автомобил „Киа“ с рег. № ********* към датата на ПТП е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество („О-З.“ АД), както и че лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ******** е застрахован по доброволна застраховка „Каско на автомобилистите“ в ищцовото дружество („Д. О. З.“ ЕАД).

Не е спорно, че е към датата на настъпване на ПТП лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ******** е бил в гаранция.

По отношение на механизма на ПТП.

Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП.

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно, задълбочено и изчерпателно, Двустранния констативен протокол и гласните доказателства (показанията на свидетелите В. В. и Ю. К.), съдът приема за установена следната фактическа обстановка относно механизма на настъпилото произшествие:

На 22.08.2024 г. около 10:40 часа в гр. София, на бул. „Васил Левски“ в района на № 92, са се намирали двата процесни автомобила. Лек автомобил „Ситроен Ц5“ с рег. № *********, управляван от свидетеля В. В., се е движил в най-дясната пътна лента (от общо три налични пътни ленти) в посока към Софийския университет. Поради наличието на спряло превозно средство пред него, водачът В. е предприел маневра за престрояване наляво към средната пътна лента, за което е подал съответния мигач. В същия момент и посока, в най-лявата пътна лента се е движил лек автомобил „БМВ М550“ с рег. № ********, управляван от свидетелката Ю. К., която също е предприела маневра за престрояване надясно към средната пътна лента.

2

Вследствие на предприетите маневри от двамата водачи, траекториите на превозните средства са се пресекли в средната пътна лента, при което е настъпил сблъсък между предната дясна част на автомобила „БМВ“ и предната лява част (ляв калник, ляв фар и броня) на автомобила „Ситроен“.

От показанията на свидетеля В. В. се установява, че той е започнал маневрата първи и вече е бил навлязъл с по-голямата част от колата си (поне 2/3) в средната пътна лента, когато водачът на другия автомобил („БМВ“) е започнал да завива надясно, без да подаде пътепоказател. Вещото лице инж. Й. Й. в писменото си заключение и при изслушването му в съдебно заседание изрично потвърждава този механизъм, като посочва, че от техническа гледна точка се касае за едновременно движение на двете превозни средства към средната пътна лента, при което и двамата водачи са искали да навлязат в нея.

Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „БМВ М550“ с рег. № ******** — Ю. К.. Същата е нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.

В конкретния случай, предвид установеното от експертизата едновременно предприемане на действия по навлизане в средната пътна лента от две съседни пътни ленти, водачът Ю. К. е била длъжна да пропусне автомобила, намиращ се в дясната пътна лента.

Като не е съобразила предимството на движещия се отдясно автомобил „Ситроен“, предприела е навлизане в средната лента и е застрашила правомерно престрояващото се превозно средство, тя е причинила произшествието. Нейното противоправно поведение се явява единствена пряка причина за настъпилия сблъсък.

По отношение на размера на вредата и причинната връзка.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.

В резултат на удара са причинени имуществени вреди по лек автомобил „Ситроен Ц5“, включващи описаните в експертизата и представената фактура повреди по предна броня, преден ляв калник и ляв фар. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява по безспорен начин, че констатираните вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с произшествието от 22.08.2024 г. Стойността на необходимия ремонт по пазарни цени (изчислена съгласно представените документи от официалния представител на марката, тъй като автомобилът към датата на събитието е бил в експлоатация под 5 месеца) възлиза на сумата от 4507.86 лева. Тази сума е изцяло платена от 3 ищцовото застрахователно дружество на доверения сервиз с банков превод. Наред с това, ищецът е направил и присъщи разноски за ликвидация в размер на 15.00 лева. Общият размер на действителната вреда възлиза на 4522.86 лева (равностойност на 2312.50 евро).