Протокол № 167 от 05.05.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 167 гр. Варна, 03.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000141 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:20 часа се явиха:

Въззивникът ЕМУ АД с. Разбойна, редовно призован, за него се явяват адв. И. и адв. Т, редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Въззиваемата страна Академика инвест АД гр. Варна, редовно призована, за тях се явяват адв. Ж. и адв. Х., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Адв. Т: - Да се даде ход на делото.

Адв. И.: - Да се даде ход на делото.

Адв.Ж.:- Да се даде ход на делото.

Адв.Х.: - Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, процесуални пречки по хода на делото, поради което не намира

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и постъпилия писмен отговор, в съответствие

№220/22.03.23 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК.

Страните заявиха, че са запознати с определението.

1 с определение

Адв.И.: - Поддържам въззивната жалба.

Адв.Х.:- Оспорвам жалбата, поддържам подадения от името на нашия доверител отговор на въззивната жалба.

В доклада на стр.2 е записано, че писменият отговор от Академика инвест АД гр. Варна е чрез адв. Х., моля да допълните и адв. Ж..

Адв. Ж.: - Представям списък за разноски.

Адв.И.: - Представям списък за разноски.

Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.

Съдът счете делото страна, поради което за изяснено от фактическа и правна

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв.И.: - Моля да приемете, че подадената въззивна жалба е основателна, а обжалваното решение неправилно. Въз основа на събраните в хода на производството пред първата инстанция писмени доказателства, моля да приемете за доказано възражението на ищеца за нищожност на така наречения договор за партньорство от 19.07.13г. Моля да приемете, че страните са уговорили насрещни престации, които противоречат на ТЗ и в частност на императивната разпоредба на чл.72 ал.5 ТЗ, като са приели, че ЕМУ АД с. Разбойна ще извърши непарична вноска представляваща строителство на студентски комплекс Папая и срещу тази непарична вноска ще запише акции от капитала на Академика инвест АД гр. Варна. С така направената уговорка, страните са уговорили като непарична вноска бъдещ труд или услуги, каквото е строителството и по този начин са действали пряко в противоречие на цитираната разпоредба на закона, а в същото време са подписали и последващи договори за строителство и договор за записване на акции, с които са целяли да заобиколят така посочения в закона забранен от закона резултат. Моля да приемете, че възражението е доказано и въз основа на приетите в първоинстанционното производство обратно писмо, в което страните са разкрили подробно са разкрили действителната си воля и са посочили, че в случай, че ЕМУ АД с. Разбойна не извърши строителството в 2 уговорените срокове, то ще загуби внесената парична сума като парична вноска, тоест страните са уговорили в същността на престацията бъдещите услуги, а са създали впоследствие други допълнителни споразумения, каквото е договора за записване на акции и договора за строителство, с които са предвидили условно казано прехвърлянето на една конкретна сума пари, която да бъде под формата на парични вноска внесена от ЕМУ АД с.

Разбойна в Академика инвест АД гр. Варна и след това да бъде върната под формата на възнаграждение по договора за строителство. С цялата тази структура страните са целели постигането на вече посочения вече забранен от ТЗ резултат. С тези аргументи моля да приемете, че договорът е нищожен и поради това не е породил правни последици, а даденото по нищожен договор подлежи на връщане и да уважите иска по чл. 34 ЗЗД. Моля да ни бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съгласно представения списък.

Адв. Т: - Уважаеми апелативни съдии, няма да се спирам на въпроса свързан с нищожността на договорите, които са атакувани и които стоят като преюдициален въпрос по предявения от доверителите ми иск. Единствено искам да отбележа, че в случая действително би следвало да се гледа на отношенията между страните, като едни глобални отношения, които се развиват по силата на един основен и няколко допълнителни договори към него. Това, че с този договор и с допълнителните договори, които са сключени и са предвидени в основния партньорски договор се заобикаля закона е безспорно. В случая се касае не за нищожност на един договор, а за нищожност на няколко договора. Във всички случаи договорите, с които се заобикаля законът се характеризират с това, че се сключват няколко такива договора, не може с един договор да се заобиколи закона. Необходимо е чрез няколко договора се постигна забраненият резултат, който не може да постигне със сключването на един основен договор. В случая нещата са именно такива и в този случай следва да гледаме „дърветата едно по едно“, а „изцяло гората“. Искам да се спра на другия въпрос, по който становището ми с колежката даже малко се различава. С иска е поискано връщането на дадената сума, за която по делото се установи и от представеното пред предходната инстанция писмено доказателство - обратен документ, че всъщност не представлява плащане, а представлява престация по договора, така както се представя. В тази насока аз считам, че сме изправени пред един класически пример на така наречената симулативна престация, симулативно 3 привидно плащане и такива симулативни престации са били срещани в нашето правораздаване, обсъждат се в практиката на ВКС, като в тази насока има и конкретни решения, които не засягат тяхната същност, но сочат за наличието и възможността да се извършат такива симулативни престации.

Това са определение № 124/2010 г. по гр. дело № 1575/2009 г., Четвърто гражданско отделение, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. дело № 1609/14 г.,Четвърто гражданско отделение.

Колкото и да търсих теоретични разработки в тази насока не намерих, но считам, че в случая тук не се касае за дадено нещо без правно основание. Неоснователното обогатяване съгласно възприетите класификации и от Александър Кожухаров „Облигационно право“, източниците на облигационни задължения се разделят на две договорни и извън договорни основания. В случая не можем да кажем, че даденото по договора се дължи поради това, че е отпаднало основанието, тоест по общия принцип за неоснователно обогатяване, а защото волята на страните е да се извърши една такава симулирана престация. Ако разгледаме в общи линии, какво представлява представянето на една симулативна престация или извършването на едно симулативно, привидно плащане ще стигнем до извода, че във всички случаи се касае до постигане на една действителна воля между страните да се предаде нещо, на което да се предаде вид, че се представя за плащане по определен вид договор, като в същност то се представя само за пазене на другата страна. Това разкрива пълните белези на договора за влог с всички последици от този договор за влог. При договора за влог вещта се представя именно за пазене срещу задължение за връщане, като той може да бъде с определен срок това задължение за връщане, а когато не е определен такъв срок, задължението възниква от изявлението на едната или другата страна, че се прекратява договора за влог. И доколкото при договора за влог не може да се твърди, че задължението за връщане възниква от един предходен момент, то възниква едва след като се направи това изявление за прекратяване на пазенето, поради което считам, че в такъв аспект представената симулативна престация представлява един скрит договор за влог между страните, по който давността не е изтекла. В този смисъл считам, че решението е неправилно, тъй като в случая не се касае за връщане на нещо получено без основание, а за връщане на нещо, което е получено по един договор за влог, а естествено, че договорът за влог не се погасява с 5 годишна давност. В тази насока ще моля да разгледате и 4 претенцията ни по иска, като я квалифицирате именно като задължение за връщане на нещо, което е дадено по договор за влог, каквато по своя характер представлява симулативната престация.

Адв Ж.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да бъде постановено решение, с което да потвърдите обжалваното решение на първоинстанционния съд и да присъдите разноските на доверителя ни и за въззивното производство. Още в началото ще препратя към подробните доводи за неоснователност на въззивната жалба съответно за пълната законосъобразност, правилност на поставеното решение от първоинстанционния съд.

На първо място, нека да видим точно, каква сума иска ищецът да му бъде върната частично по този иск. Основанието за превода на тази сума по сметка на довереното ни дружество е вноска в капитала. Част от фактическия състав на увеличение на капитала на дружеството, което е увеличило своя капитал при положение, че е било еднолично дружество към момента на увеличението, взети са съответните решения на едноличния собственик на капитала, изпълнен е целият фактически състав и съответно ищецът по делото, сега въззивник е записало акции при това увеличение на капитала.

Между другото сумалативно, симулативно, но той е станал акционер и това, че е станал акционер няма как да се отрече, ако беше нищожно всичко това, нямаше да стане никога акционер и включително в исковата молба веднъж се твърди, че е станал акционер, веднъж се твърди, ако беше станал. Това двойствено отношение към този простичък факт, който при това не може да се оспорва, е абсолютно недопустимо. Първото основно нещо, фактическият състав на увеличението на капитала не включва договор, това не е размяна на престации по договор. Към състава за увеличение на капитала се прилагат по изрично правило на Търговския закон правилата за учредяване на акционерно дружество. Следователно, намират приложение общите постановки, че никое от основанията по чл. 26 ЗЗД за нищожност, не намира приложение към тези състави, когато става въпрос за учредяване на дружество, а единствено специалните основания за нищожност при учредяване на дружество, които са въпрос на уредба с Търговския закон. Нека да видим едно разминаване между твърденията на ищеца, той иска да му се върне сумата платена като вноска в капитала и назовава, че основанието за тази вноска било договор за партньорство. Това е един организационен договор, но самият договор, нито 5 договора за записване на акции, а още по – малко договорите за строителство сключени между довереното ми дружество и ищеца в качеството му на изпълнител на строежа. Преводът на тази сума като аванс за строителство, нямат нищо общо с този превод, който е вноска в капитала на дружеството.

Вноската в капитала няма никакво основание докато не бъде ликвидирано дружеството да се иска обратно и обратно този, който се явява акционер при ликвидацията на дружеството ще я получи само ако са останали пари, евентуално ако дейността е била успешна, тоест дори ищецът - акционер да не беше изключен като акционер поради неизпълнение на задължението му за вноски, поначало този иск за връщане на вноската в капитала, ние твърдим още от самото начало, че това е един недопустим иск. Допустимостта се определя от това дали и какво се сочи като факти, какъв е предмета на иска, а предметът на иска се определя от това, което искаш да ти се върне.

Основанието, на което това е дадено на дружеството не може да се променя просто защото се нарича по един или друг начин от ищеца, то е такова, каквото е написано в преводното нареждане „вноска в капитала“.

Представили сме и по делото е налична цялата документация, която е достъпна и в търговския регистър, която е представена пред служителите на търговския регистър за вписване на това увлечение на капитала.

Следователно, веднъж вписано там, то е задължително за съда и за нас, и за ищеца, и за всяко друго трето лице и това не подлежи на оспорване, още по – малко с твърдение за някаква изначална липса на основание и сега се твърди нещо различно, едва пред въззивния съд за някакъв договор за влог нещо, което надхвърля всички неща, които ние сме били способни да си представим, че може да се наричат по това дело и да проявява нескрит стремеж така са извращават фактите, че най – накрая да забравим, за какво говорим, какво пише в документите.