Решение № 439 от 21.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Русе, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520201129 по описа за 2025 година

Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ГРАДУС- 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, представлявано от И. А. И., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 8505412489, с който за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2500 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени фиша като незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, водещо до недоказаност на нарушението.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.06.2022 г. в 05:44 часа пътно превозно средство- специален автомобил „ИВЕКО АТ 260“ с рег. № ***, било регистрирано да се движи по път I- 5 км 25+ 914, посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Във връзка с така описаното движение на превозното средство бил издаден и обжалвания електронен фиш с № 8505412489, в който било посочено, че с ППС, собственост на „ГРАДУС- 1“ ЕООД, 1 представлявано от И. А. е осъществено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, за което на основание чл.187 а ал. 2 вр. чл.179 ал.3 б от ЗДвП, на жалбоподателя се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв. Твърди се, че частично не е заплатена дължима пътна такса.

Издаденият електронен фиш бил надлежно връчен и обжалван в срока на закона, като се претендира, че същият е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и недоказаност на вмененото административно нарушение.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- Заповед № РД- 11- 983 от 13.09.2021 г., Протокол № 28765/21, образец на ЕФ, Становище от отдел УИСИ НТУ, документи по ЗУТ във връзка с контролна точка.2 бр.разпечатки от система на АПИ, 2 бр. снимки на ППС, справка относно история на нарушението и дата на издаване на ЕФ, книжа по ЗУТ във връзка с изграждане на контролна точка, тристранен договор, приложение към тристранен договор, фактура към мобилен оператор.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Депозираната жалба е допустима, тъй като изхожда от лице, притежаващо процесуална легитимация.Разгледана по същество, е основателна.

Издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен.

Разпоредбата на чл.189 ж от ЗДвП понастоящем сочи, че при нарушение по чл.179 ал.33б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167 ал.3, може да се издава елекронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Същевременно, основателно се възразява, че към датата на твърдяното нарушение такъв процесуален ред не е бил нормативно предвиден и на това основание издаденият фиш се явява незаконосъобразен. Действително, нормата на чл.189 ж ал.1 от ЗДвП е променена в настоящата си редакция на 13.02.2024 г., като след посочената дата законът предвижда възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3 б от ЗДвП.

Според тази разпоредба принципно електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Събраните доказателства, отнесени към цитираната законова разпоредба сочат, че в издаденият фиш липсва и посочване на мястото на нарушението.Индивидуализацията с номер на път и номер на километър, без посочване на каквото и да било населено място, не е достатъчно обоснована, нарушава изискването на закона и засяга правото на защита на 2 соченото като нарушител лице. Този факт се явява отделно основание за констатиране на незаконосъобразността на фиша извън посоченото по- горе.

При съпоставка с нормативната уредба по ЗДвП се установява, че описаната в предходния абзац индивидуализация кореспондира с нормата на чл.189 ал.8 от ЗДвП, според която електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6- в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.

От прочита на законовите разпоредби и при съпоставянето им с доказателствата по делото се установява, че в административнонаказателната преписка част от посочените изисквания не са спазени, доколкото от страна на наказващия орган не са представени доказателства от следния вид: информация за участъка на пътя с описание на мястото и географските координати, разположението на техническото средство, вида на техническото средство и данни за извършена метрологична проверка. На база на така констатираното, съдът намира, че фишът се явява необоснован и незаконосъобразен и на това отделно основание.

На следващо място, издаденият фиш се явява необоснован и противоречащ на закона и на друго самостоятелно основание.

Както бе посочено по- горе, издаването на електронен фиш за нарушения по чл.179 ал.3- 3 б от ЗДвП принципно следва да бъде установено и заснето. Конкретно няма доказателства за спазване на така регламентираната законова процедура по установяване на неправомерни действия.Действително, в делото са представени 2 бр. фотоснимки, но същите не сочат заснето нарушение.Този снимков материал не може да бъде отнесен към конкретни дата, час, географско местоположение и пряка констатация за нарушение по Закона за пътищата/каквото и да било то/. Предполагаемо този снимков материал е част от процеса по изготвяне на така наречените доклади, предвидени в нормата на чл.167 а ал.3 от ЗДвП, според който текст електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3- 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображениявидеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно 3 пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.От цитираната норма се налага извод, че в своята връзка, а не отделно докладите и снимките и/или видеозаписите, доказват вида на ППС, регистрационен номер, движението му като дата час и местоположение в пътен участък, както и местонахождението на техническото средство, което се явява част от системата. Следователно това техническо средство не е от вида, служещ за установяване на нарушението, а е такова, събиращо данни за изчерпателно посочените в цитираната норма на закона фактически обстоятелства. При задействана на техническото средство в следствие на преминаване на конкретно ППС не би могла да се отчете автоматично и непосредствено информация, пряко сочеща на нарушение по чл.102 ал.2 от ЗП /която разпоредба се явява и бланкетна/ и такава информация не се отразява на служещите като доказателствено средство снимки и видеозаписи.Именно поради това съдът приема, че по този начин не се извършва заснемане на нарушение и следователно- не може да се издаде електронен фиш в тази хипотеза на закона.

Така създадените записи и снимки/видеозаписи, явяващи се неразделна част от доказателствения материал, следва да се ползват при изпълнение на задълженията на служителите на АПИ по чл.167 а ал.2 т.7- да проверяват създадените записи и на тяхна основа да съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.189 е и чл.189 ж от ЗДвП.

Като основателно съображение за незаконосъобразност на фиша съдът намира и аргумента в жалбата, че наказващият орган не е приложил нормата на чл.10 б ал.7 от ЗДвП, която предвижда, че в случай на частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8.Когато е налице такова заплащане, не следва да се образува административнонаказателно производство.

В тежест на наказващият орган е да докаже с доказателствените способи, допустими в настоящото производство и законосъобразно извършването на вмененото нарушение, което не е сторено, а са налице само предположения относно фактически обстоятелства, които да водят до подобен извод.Предвид посоченото, съдът намира, че издаденият електронен фиш подлежи на отмяна изцяло.

В настоящото производство са претендирани разноски- адвокатски хонорар в размер на 840 лева. Съдът намира, че с оглед нормата на чл.63 д от ЗАНН и изхода от делото, направени в производството от страна на жалбоподателя разноски следва да бъдат присъдени в негова полза. В същото време, от страна на наказващия орган е направено и възражение за прекомерност.Възражението е основателно.Съобразявайки разпоредбите на чл.63 д ал.2 от ЗАНН, на чл.36 от ЗА вр.чл.18 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа вр. чл.7 ал.2 от същата, съдът намира, че в полза на 4 жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 550 лева, която сума съответства от една страна на нормативните разпоредби, касаещи регламента на адвокатските възнаграждения, а от друга- на принципите на ЗАНН във връзка с индивидуализацията на разноските при направени възражения.

С тези мотиви и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № 8505412489, с който на „ГРАДУС- 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ж.к.“***, ЕИК ***, представлявано от И. А. А., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА АПИ гр.София да заплати на „ГРАДУС- 1“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ж.к.“***, ЕИК ***, представлявано от И. А. А., сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева за направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.