Решение № 264881 от 06.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл. с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. д. № 796 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 277912 от 18.11.2019 г. постановено по гр. д. № 12222/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 40 с-в е ОТХВЪРЛЕН предявения от К.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощника адв. М.П., срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на вземането в размер на 3033,70 лева - главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 17.09.2015г. по гр.д. №18361/2015г. по описа на СРС, 24 състав, въз основа на който е образувано изп. дело №20158560403466 по описа на ЧСИ Б.Б., с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност и на основание чл.78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК, ищцата К.Ц.Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответника „Т.С.“ ЕАД сумата от 100 лева - разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата К.Ц.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М.П., с която решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излага, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че вземането по влязлата в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се приравнява на вземане, установено със съдебно решение и по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността по него е всякога 5 години. В този смисъл се посочва, че при завеждане на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за недължимост на вземанията на „Т.С.“ ЕАД, за които дружеството се е снабдило с изпълнителен лист по реда на заповедното производство, съгласно постоянната практика на съдилищата се прилага специалната тригодишна погасителна давност поради периодичния характер на вземанията на ответника, както и поради факта, че влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е съдебен акт, който да се ползва със сила на пресъдено нещо. Сочи се, че заповедта за изпълнение не е съдебно решение, тъй като не разрешава възникнал правен спор, постановява се без изслушване на страните, без събиране на доказателства и без провеждане на устни състезания. С оглед на изложеното се поддържа, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима по отношение на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от което следва, че за процесните вземания приложение следва да намери специалната три годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Навеждат се доводи, че са незаконосъобразни и неправилни и изводите на първоинстанционния съд, че по изп. дело № 20158560403466 по описа на ЧСИ Б.не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона. Сочи се, че за да достигне до този извод, решаващият състав е приел, че съобщението на ЧСИ от 07.12.2017 г., с което е насрочен опис на движимите вещи, находящи се по адреса на длъжника за 15.03.2018 г., е действие, с което е прекъснато теченето на погасителната давност. Поддържа се, че посоченият извод на съда е в разрез с приетото в т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е предвидено, че извършването на описа е същинското изпълнително действие срещу длъжника, с което се прекъсва теченето на давността, а не самото му насрочване. Жалбоподателката твърди, че за да се приеме, че описът като изпълнително действие прекъсва давността, следва същият да е бил извършен, а насроченият за 15.03.2018 г. опис не е извършен.

Наред с това липсват дори данни длъжникът да е получил съобщението на ЧСИ за насрочването му от 07.12.2017 г., нито пък е приложено залепено уведомление на адреса по местоживеенето му, с което той да се счита за уведомен. На следващо място се сочи, че в посоченото ТР № 2/2013 г., членовете на ОСГТК на ВКС ясно разграничават и правят разлика между „насрочването” и „извършването“ на даден изпълнителен способ - насрочването и извършването на продан и т.н.“, което е допълнителен аргумент, подкрепящ изложеното, че съобщението от 07.12.2017 г. за насрочване на опис на движими вещи за датата 15.03.2018 г. не представлява действие, спиращо теченето на погасителната давност. В жалбата се излага, че по изп. дело № 20158560403466 няма и данни, че взискателят е заплатил за извършването на описа, насрочен за 15.03.2018 г., както и че на тази дата същият се е състоял, поради което са неправилни изводите на СРС, че за прекъсване на давността е достатъчно само насрочването на изпълнителното действие, доколкото съгласно цитираното ТР давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Поради изложеното се поддържа, че като начална дата, от която е започнала да тече погасителната давност по изп. дело № 20158560403466 на ЧСИ Б.следва да се приеме датата на първото и единствено извършено изпълнително действие по делото, а именно на 05.01.2016 г., вследствие на което към 05.01.2018 г. е настъпила т. нар. „перемпция“ на делото и същото е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК поради липса на изпълнителни действия или молба от взискателя за такива. В таз ивръзка, жалбоподателката счита, че така към 05.01.2019 г. - три години след последното надлежно извършено изпълнително действие, вземането е било погасено по давност, като в конкретния случай счита, че приложение следва да намери специалната тригодишна давност за периодични вземания, каквото е процесното вземане. В тази връзка поддържа, че действията, извършени след датата на перемпцията като такива, които не прекъсват погасителната давност се явяват ирелевантни по отношение на настоящото производство, съгласно ТР № 2/2013 г. на OCГТК на ВКС.

Поради изложеното моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не е депозирала отговор на въззивната жалба в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК. В депозирана молба на 15.02.2021 г. моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, доколкото се сочи недължимост на вземането на основание изтекла погасителна давност, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

По делото е безспорно, че с изпълнителен лист от 17.09.2015 г., издаден въз основа за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18361/2015 г. по описа на СРС, 24 състав, длъжникът К.Ц.Г. е осъдена да заплати в полза на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумите от 3033,70 лева за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 02.04.2015г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 485,21 лева за периода от 30.06.2012г. до 21.03.2015г., както и 423,54 лева - разноски по делото.

Няма спор между страните също така, че на 04.12.2015 г. по подадена молба от взискателя „Т.С.“ ЕАД въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20158560403466 по описа на ЧСИ Б.Б..

Спорен е въпросът налице ли е недължимост на вземанията по изпълнителния лист поради изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са за неплатена стойност на ползвана топлоенергия, респ. по договор с периодично изпълнение и следователно същите са периодични вземания, поради което са скрепени с кратката 3-годишна погасителна давност. Това е така, тъй като се касае за трайно и периодично изпълнение на задължение по договор за доставяне на топлинна енергия. Задълженията са еднородни и повтарящи се през определен период от време и неотносимо в случая е обстоятелството, че размерът на тези задължения е различен /в този см. ТР№ 3/2012 г. на ОСГК на ВКС/, поради което приложима за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишната погасителна давност.

Погасителната давност на вземания, възникнали въз основа на договори с периодично изпълнение, може да бъде с по-дългия 5 годишен срок само в хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – ако вземането бъде установено със съдебно решение. Тогава започва да тече нова давност и тя е петгодишна, като за нейното прекъсване е необходимо да се предприемат действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.

"в" ЗЗД. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е императивна материално-правна норма и за нейното приложение съдът следи служебно, независимо дали е въведена като оплакване във въззивна жалба.

Настоящият състав счита, че заповедта по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК и изпълнителният лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуване на вземането на кредитора по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка, въззивният съд намира, че неправилно е било прието от първоинстанционния съд, че по отношение на процесните вземания, за които е налице издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, следва да намери приложение нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която вземанията се погасяват с петгодишна давност. Въззивната инстанция намира, че подаването на молбата за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство по чл. 410 ГПК, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение, както неправилно е било прието от първоинстанционния съд. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на заповедното производство се издава без да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора. Със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК се разпорежда да се плати и се издава изпълнителен лист на посочено от заявителя основание, поради което не се променя характерът на задължението. Издаденият изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, а както вече беше изложено, в случая тя е кратката тригодишна погасителна давност.