Определение № 543 от 11.09.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Габрово, 08.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500319 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД против Разпореждане № 1436/05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1027/2023г. на РС Габрово.

Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно доколкото в чл. 410 ал.3 от ГПК са изчерпателно изброени документите, които следва да бъдат приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжник, имащ качеството на потребител. Законът не изисква към заявлението да бъдат приложени доказателства, че заявителят има качеството на кредитор на вземането срещу длъжника и в частност договор за цесия между първоначалния кредитор и заявителя. Счита, че като е отхвърлил изцяло заявлението му по чл. 410 от ГПК поради непредставяне на тези доказателства, заповедният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт и прави искане да бъде отменено атакуваното Разпореждане № 1436/05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1027/2023г. на РС Габрово като въззивният съд се произнесе по същество и уважи всички претенции предявени със заявлението Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед по чл.

410 от ГПК за сумата от сумата от 300 лева - главница по договор за паричен заем № 572946/24.09.2021г. сключен между „Сити кеш” ООД и Р. Ц. Н., ЕГН **********, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; 23.73 лева - договорна лихва за периода 01.10.2021г. – 21.01.2022г.; 37.95 лева - обезщетение за забава за периода 02.20.2021г. – 29.06.2023г.; 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане № 1436/05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1027/2023г. на РС Габрово, съдът приел, че вземането на заявителя се основава на договор за паричен заем № 1

572946/24.09.2021г. сключен между „Сити кеш” ООД и Р. Ц. Н., ЕГН **********, като се твърди, че вземането на кредитора е прехвърлено на заявителя с Приложение 1 от 12.04.2022г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021г. сключен между „Сити кеш” ООД и "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД.

Към заявлението по чл. 410 от ГПК не са приложени заверени копия от Договора за цесия и приложението към него, поради което не се установява, че заявителят има качеството на кредитор по отношение на възникналите вземания от договор за паричен заем № 572946/24.09.2021г. сключен между „Сити кеш” ООД и Р. Ц. Н.

Предвид изложеното заповедния съд приел, че депозираното заявление по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли изцяло.

Въззивният съд, като разгледа депозираната от "Агенция з а събиране на вземания" ЕАД жалба, намира за основателно възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката, която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК.

След измененията на ГПК от 2019г., тази проверка е значително разширена, когато предмет на заявлението са вземания, произтичащи от потребителски договори. Въведено е изискване в чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението да бъде задължително представен не само договора, сключен с потребителя, но и всички негови приложения, изменения и общи условия. Съдът е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и добрите нрави. Изложеното дава основание да се направи извод, че съдът, сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от потребителски договор следва да извърши служебно проверка относно валидното възникване на задълженията за потребителя по сключения договор. Законът обаче не поставя изискване да се извърши проверка дали заявителят е действителният носител на пратандираното право да получи изпълнение на валидно възникналото задължение по потребителски договор, т.е. дали е налице материално правна легитимация. Като е приел противното заповедният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт.

Съгласно изложеното в заявлението по чл.410 ГПК вземането, което се претендира е възникнало от договор за паричен заем № 572946/24.09.2021г. сключен между „Сити кеш” ООД и Р. Ц. Н., ЕГН **********, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателката паричен заем в размер на 300.00 лева при фиксиран лихвен процент от 40.05% и ГПР в размер на 49.93%, за срок до 21.01.2022г. Задължението по заема е платимо на 17 седмични вноски, първите две от които в размер на 2.34 лева всяка, а останалите 15 броя в размер на 21.27 лева. Уговорен е ден на падеж на всяка от седмичните вноски –петък. Съгласно постигнатите договорки кредитополучателката се е задължила в тридневен срок от сключване на договора да представи на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство при подробно уговорени условия като при неизпълнение на това условие дължи неустойка в размер на 118.27 лева / чл. 11 ал.1 от Договора/.

При извършената от въззивния съд проверка относно наличието на клаузи в договора, противоречащи на закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни 2 клаузи, се установи, че клаузата на чл. 11 ал.1 от Договора противоречи на закона и добрите нрави доколкото предвидената с нея неустойка не съответства на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на допълнително задължение, което води до необосновано оскъпяване на кредита. Видно от депозираното заявление по чл. 410 от ГПК обаче, заявителят не претендира издаване на заповед за изпълнение за това вземане за неустойка, поради което недействителната клауза не са отразява на валидността на сключения договор.

С оглед на горното следва да бъде отменено разпореждането на заповедния съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 300.00 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; за сумата 23.73 лева - договорна лихва за периода 01.10.2021г. – 21.01.2022г.; за сумата 37.95 лева - обезщетение за забава за периода 02.20.2021г. – 29.06.2023г., както и за сумата 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл. 413 ал.2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1436/05.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1027/2023г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявлението на от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 300.00 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; за сумата 23.73 лева - договорна лихва за периода 01.10.2021г. – 21.01.2022г.; за сумата 37.95 лева обезщетение за забава за периода 02.20.2021г. – 29.06.2023г., както и за сумата 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сгада „Лабиринт”, ет.2,офис 4, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ........ за сумата 300.00 лева / триста лева/ – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението; за сумата 23.73 лева / двадесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода 01.10.2021г. – 21.01.2022г.; за сумата 37.95 лева / тридесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 02.20.2021г. – 29.06.2023г., както и за сумата 25.00 лева / двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение, съобразно дадените указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4