Решение № 36 от 14.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Велико Търново, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500310 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 29 154 лева – неиздължен главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 26.03.2021 година, до окончателното изплащане.

С посоченото решение И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – поръчител, са осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 1 780.77 лева – изискуема редовна лихва за периода 5.03.2020 година – 21.03.2021 година, ведно със законна лихва от 26.03.2021 година до окончателното изплащане.

Със същото решение И. К. И. – кредитополучател, Д. Д. Т. – поръчител, са осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 219.95 лева – лихва за забава върху неиздължените вноски за времето от 5.04.2020 година до 21.03.2021 година.

С посоченото решение И. К. И., Д. Д. Т. са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 1 546.19 лева – разноски по делото.

1

Със същото решение И. К. И., Д. Д. Т. са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С посоченото решение Д. Д. Т. е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 1 464.64 лева – заплатено възнаграждение за назначения представител.

Със същото решение И. К. И., Д. Д. Т. са осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд Габрово сумите: 200 лева – разноски, заплатени от касата на съда; 5 лева – държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски в полза на съда.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Д. – особен представител на Д. Д. Т., против Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които Д. Д. Т. – поръчител, е осъдена солидарно с И. К. И. – кредитополучател, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите: 29 154 лева – неиздължена главница, ведно със законната лихва от 26.03.2021 година; 1 780.77 лева – изискуема редовна лихва, ведно със законната лихва от 26.03.2021 година; 219.95 лева – лихва за забава върху неиздължените вноски. Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на първостепенния съд, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем и срокът по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите не е изтекъл до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. Излагат се подробни съображения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита с отправените уведомления от банката до длъжника и поръчителя; изтичането на шестмесечния срок до 22.02.2020 година – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. При възприемане за основателни на аргументите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба се прави искане да се приеме, че редовна лихва върху главницата не се дължи от обявяването. Поддържат се останалите възражения, направени пред първостепенния съд. Изтъкват се доводи за неправилност на изводите на състава на Окръжен съд Габрово за яснота на клаузите на договора за кредит; неоснователност на възражението за непредоставяне на преддоговорна информация на кредитополучателя и поръчителя. Сочи се, че дружеството-ищец не е представило договора за застраховка, което е основание за прилагане на чл. 161 от ГПК – сумата 1 500 лева е недължимо платена по нищожен договор и подлежи на приспадане от направените вноски по кредита (със същата да се намали дълга). Прави се искане да се разгледат и другите възражения за нищожност на договора за кредит на основание чл. 23; чл. 24 от Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и при извод за тяхната основателност – да се намали размера на претендираната главница с недължимо платените суми за лихви, такси и разноски, изчислени от вещото лице. Оспорва се заключението на първостепенния съд, че банката не е начислявала обезщетение за забава в периода на забраната за това. Изтъква се, че при начисляването му няма изключени периоди и суми, освен тези, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК (за времето от 5.04.2019 година до 2

13.03.2020 година).

Направено е искане да се отмени Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово в частите, с които Д. Д. Т. е осъдена солидарно да заплати претендираните суми от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и да се постанови друго такова, с което претенциите спрямо нея да се отхвърлят на основание чл. 147 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законните последици; при невъзприемане на аргументите за прекратяване на поръчителството и извод за основателност на възраженията за нищожността на договора за потребителски кредит и застрахователния договор – да се намали присъдената главница с размера на вече изплатените суми за разноски, лихви и застрахователна премия, да се отхвърлят исковете против Д. Д. Т. за редовна лихва и лихва за забава, ведно със законните последици.

В срока за обжалване е депозирано и допълнение към въззивната жалба относно изтичането на срока по чл. 147 от Закона за задълженията и договорите към 22.02.2021 година и прекратяването на поръчителството на Д. Д. Т..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД („Кей Би Си банк България“ ЕАД), в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

С писмени бележки процесуалният представител на „Кей Би Си банк България“ ЕАД поддържа отговора на въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД („Кей Би Си банк България“ ЕАД) против Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е прието, че Д. Д. Т. е задължена по договора за кредит в качеството си на поръчител, а не на солидарен длъжник (отговорът и насрещната въззивна жалба са обективирани в един документ). В насрещната въззивна жалба се изтъква, че Д. Д. Т. недвусмислено е наричана солидарен длъжник в договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 6 от договора за кредит тя се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на всички дължими към банката суми по договора за кредит при условията на чл. 121 и следващи от Закона за задълженията и договорите – като солидарен длъжник. Уговорка за поръчителство липсва в договора за кредит и не може да породи действие. Изводът на първостепенния съд, че Д. Д. Т. е поръчител, тъй като кредитът е усвоен само от ответницата И. К. Т., е погрешен. Няма как солидарният длъжник също да усвоява кредита – при условие, че и той усвоява част от кредита, същият ще е съкредитополучател, а не солидарен длъжник. Недвусмислено в чл. 3 от договора за кредит е визирано, че същият ще се усвоява и обслужва по банкова сметка с титуляр кредитополучателят. Не може друго лице да се разпорежда с авоарите по сметката. Пакет „Комфорт“ включва таксата по банковата сметка. Съставът на Окръжен съд Габрово смесва понятията договор за банков кредит и договор за банкова сметка. Д. Д. Т. е страна по договора за кредит, а по договора за 3 банкова сметка страна е единствено нейният титуляр – И. К. И..

Направено е искане да се отмени Решение № 33/8.03.2022 година по гр. д. № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което ответницата Д. Д. Т. да бъде осъдена, че дължи посочените в решението суми, солидарно с И. К. И. в качеството на солидарен длъжник съгласно чл. 121 и следващи от Закона за задълженията и договорите, в полза на дружеството-жалбоподател да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от адвокат Д. Д. – особен представител на Д. Д. Т., в който развива доводи за нейната недопустимост и при условията на евентуалност – за неоснователност на същата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат Д. Д. – особен представител на Д. Д. Т., оспорва насрещната въззивна жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 144/2021 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против И. К. И., Д. Д. Т. искове с посочени правни основания чл. 124, ал. 1 от ГПК; чл. 432, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 79, ал. 1; чл. 86 и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите за вземане в общ размер на 31 154.72 лева. В исковата молба се твърди, че на 26.06.2018 година между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, кредитополучателя И. К. И. и солидарния длъжник Д. Д. Т. е сключен Договор за потребителски кредит № 1806112366643835, по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 33 440 лева.

Срокът на действие на договора е 5.07.2028 година (чл. 5.1. от договора). Кредитът подлежи на погасяване на сто и двадесет равни анюитетни месечни вноски, дължими на пето число на съответния месец, считано от 5.08.2018 година до 5.07.2028 година (чл. 5.2. от договора).

Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите дванадесет месеца, е 369.58 лева. Между страните е възникнало валидно кредитно правоотношение. Кредитът е първо усвоен на 26.06.2018 година.

Редовно изискуеми са вземанията на банката, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба. Извънсъдебна или съдебна покана за плащане на падежираните вземания не се изисква и няма нужда от известяване, за да се постави длъжникът в забава – денят на изпълнение е точно определен като календарен такъв (чл. 84, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите). Кредитополучателят/солидарният длъжник са спрели плащанията – не са платени дължими вноски за периода 5.04.2020 година – 5.03.2021 4 година. Поради липса на изпълнение в полза на кредитора са възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Обстоятелството, че солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора е предпоставка ищецът да може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, страни по сключения валиден договор за банков кредит. Претендира се присъждане на законна лихва за забава върху всяко отделно вземане, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им плащане.

Възнаградителната лихва, неустоечното съглашение (наказателна лихва), комисионната за управление и комисионната за ангажимент са предвидени в договора – съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятстват приложението на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите – задължението за тяхното заплащане е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86., ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума настъпва предсрочна изискуемост и на непадежираните към този момент анюитетни вноски, включително в частта за възнаградителните лихви и такси. Размерът на възнаградителната лихва е уговорен в чл. 4.1. от договора. При забава на заплащането на дължимите вноски по кредита се дължи неустойка – наказателна лихва (чл. 4.5. от договора за кредит).