Решение № 161 от 23.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. С., 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Е. Тахчиева

Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20231000502760 по описа за 2023 година С решение № 84 от 2.08.2023 г. по т. д. № 161/2022 г., СОС, І с-в, ОСЪЖДА ЗК "Л. И." АД да заплати Н. А. Г., сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от ПТП на 5.05.2022 г., ведно със законната лихва от 10.09.2022 г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. и за периода 10.06.2022 г. – 09.09.2022 г. за лихви.

Срещу решението, в частта над присъдената сума от 4 000 лв. за неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Л.

И.“ АД. Оспорва изводите на съда, като поддържа, че присъденият размер е завишен, не е съобразен с принципа за справедливост, икономическия критерий,обичайната практика на съдилищата. Твърди, че съдът не е изложил конкретни мотиви за формирането на крайния си извод, както и че събраните доказателства не установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от такова естество, че да се налага обезщетяването им с определения от съда висок размер на обезвреда. Счита, че пострадалият е съпричинил с поведението си вредните последици, тъй като в качеството си на пешеходец е 1 нарушил чл. 113 ЗДвП, което не е съобразено от СОС. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски.

Отговор по тази въззивна жалба не е депозиран.

Срещу решението е постъпила насрещна въззивна жалба от Н. А. Г., който счита, че следва да му бъде присъдена цялата искова сума, тъй като е претърпял тежки травми, имал е загуба на съзнание, болки в тази и гърба за продължителен период, довели до щадяща походка, хематом на дясното бедро. Поради това претендира отмяна на решението в отхвърлителната част и осъждане на ответника за още 10 000 лв., ведно с разноски.

В писмен отговор ЗК „Л. И.“ АД оспорва насрещната въззивна жалба.

Въззивните жалби са подадени в срок срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът Н. А. Г. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 5.05.2022 г. около 19.45 часа в с. Скравена, общ.Ботевград, докато пресичал пътна лента с две платна пред дома си. Твърди, че виновен за инцидента е водач на лек автомобил, който се движел с несъобразена скорост, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. От ПТП ищецът получил фрактури на 5-то, 6-то и 7-мо ребра в дясно, подкожен хематом в дясно бедро, тъй като бил ударен в дясната зона на тазовата област. Получил болки в поясната област и дясна тазобедрена става, дясна ингвинална гънка, имал трудности при изпъване на крака си в тазобедрената става в дясно и това налагало да щади дясната тазобедрена става при ходене. За болките, които все още продължавали, претендира обезщетение на неимуществените вреди в размер на 30 000 лв., ведно с лихва от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски.

Ответникът ЗК „Л. И.“ АД оспорва исковата претенция изцяло.

Намира, че ПТП не е реализирано по вина на застрахования при него водач.

Счита, че поради нарушение на чл. 113 ЗДвП поведението на ищеца е единствената причина за ПТП – внезапно пресичане на необозначено място в 2 тъмната част на денонощието. Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че е настъпил инцидент при който е пострадал като пешеходец ищецът Г., както и че причинилия ПТПто водач на на МПС е застрахован при ответника. Това се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Представен е протокол за ПТП на КАТ с нечетлива дата, протокол за повикване на екип на Спешна медицинска помощ с дата 4.5.22г. , с час на повикване 19.45, на място 19.50ч., както и представените медицински документи за обслужването на пострадалия Н. Г. на 4.05.22г. от екип на спешна медицинска помощ при ФСМП, филиал Ботевград, застрахователната полица на автомобила.

Св. М. Г. Д. разказва, че държи магазин на улицата, от където тръгнал пешеходеца. Времето било дъждовно. Видял, как момичето, което шофирало било в насрещната лента, изхвърлило пешеходеца на капака, на стъклото, той паднал, а свидетелят като отишъл да го види бил в безсъзнание. Твърди, че в този момент ищецът бил вече почти пресякъл, свидетелят го питал нещо, пешеходецът се извъртял и това го спасило, защото така тя го ударила отзад, иначе щяла да му счупи колената. Паднал първо върху капака и стъклото на колата, а после се паднал по гръб на пътя, като си ударил и главата. Колата дошла изневиделица, а момичето казало, че навлезнало в насрещната лента, тъй като имало автомобили пред магазина. Според свидетеля нямало никакви коли, когато гледали после на камерата.

Св. М. Н. Ц. сочи, че инцидента станал пред него – бил на мивката и чул как нещо изтупало, когато отишъл видял да лежи по очи човек. Десет минути се чудели какво да го правят, той лежал и не отговарял като го викали по име.

В болницата даже не му правили снимка, свидетелят го прибрал, с жена му го лекували в домашна обстановка, мазали го с обезболяващи, давали му таблетки, но той не можел да спи, не можел да се обърне. Синът му дошъл и после го закарали след два дни в С. където се установило, че има счупени ребра. Като го изписали не можел да вдига нито ръката, нито да седне спокойно, и сега още имал дърпане от дясната страна, боляло го, обслужвал се сам, но бил в къщи по цял ден през лятото, не ходел на работа, изпитвал 3 болки при физически натоварвания. Психически и до сега бил като див заек, когато го гонят кучета, едва ли не отгоре да не го ударят, шок било за него, но имал и други притеснения, тъй като жена му и синът му починали.

Свидетелят му помагал за дървата, защото той не можел да се справи. Пиел много и различни видове обезболяващи лекарства. Ищецът имал жилище и в С., но сега ходел на село много често, защото правели пристройка. По принцип ищецът бил жизнен, атлетичен човек, дори и сега на 70 години ходел на работа.

Свидетеля Н. Н., шофьора причинил ПТП, също не отрича участието си в ПТП-то станало на 04.05.22г.. Движела се с автомобила през селото посока Ботевград, със скорост не повече от 50 км.ч.. Пътя бил с две ленти. В нейната лента имало автомобили и тя се опитала да ги заобиколи, поради което навлязла в насрещната лента. Пешеходеца изскочил изведнъж на пътя, от дясно. Движел се с гръб и е говорил с някого. Не е имала видимост към него преди да изскочи на пътя. Набила веднага спирачки и спряла, но удар се реализирал в десния фар на автомобила. Излязла от колата, извикали се линейка и полиция. Пострадалия бил контактен и адекватен. Усетила мирис, поради което направила извод, че е употребил алкохол. Останала на местопроизшествието докато пострадалия се върнал от болницата към 22 ч.

Приетата СМЕ, която стъпва на данните от приложената по делото медицинска епикриза от престоя в болница на пострадалия Г., е дала становище, че ищецът получил счупване на три ребра в дясната гръдна половина, мекотъканно увреждане (кръвонасядане), ангажиращо седалището вдясно и дясното бедро. За счупванията се е възстановявал за около 2 месеца.

Посочено е, че този тип фрактура са съпроводени със значителни болки при движение на тялото, дишане, кихане, кашляне, смях и др., поради което спазването на постелен режим в рамките на около 30-40 дни е препоръчителен. В същото време е необходимо пострадалият да се движи за предотвратяване на застойни промени в белия дроб.

Приетата САТЕ е установила, че в светлата част от денонощието, при дъждовно време, но с нормална видимост, в населеното място с.Скравена се движел лек автомобил със скорост около 50 км/ч по двупосочно платно, с по една лента за посока. Лекият автомобил се отклонил в ляво, навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение и с челната си дясна част ударил пресичащият 4 платното за движение ищец, който се движел отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Пешеходецът паднал на платното, а автомобилът се е установил на място. Към момента на навлизане на пешеходецът на платното за движение той не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила, при което за водачката на процесния автомобил ПТП е било предотвратимо, ако тя своевременно е предприела действия за намаляване или спиране, не се е намирала в лентата за насрещно движение, и се е движела възможно най-вдясно на платното за движение. Относно пешеходецът също е посочено, че той е можел да предотврати ПТП ако се е съобразил с приближаващия автомобил. Вещото лице не е установило данни за налична в близост пешеходна пътека.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Установява се от доказателствата по делото и страните не спорят относно факта на реализираното ПТП. С обжалваното решение на първоинстанционния съд е прието, че то е настъпило на 5.05.2022 г., така се твърди и в исковата молба. От събраните писмени доказателства – талона на бърза помощ и вписване в техния дневник, и показанията на свидетелката Н. обаче по категоричен начин се установява, то да е настъпило на 4.5.2022г. между 19 и 20 часа, в светлата част на деня при мокър път. Поради това настоящия състав приема, че датата на произшествието е 4.05.22г., като се касае за фактическа грешка в исковата молба и погрешен фактически извод за това в решението на СОС. Нямаме твърдение между същите страни да има две ПТПта, нито пък това може да се извлече от свидетелските показания и писмените доказателства, поради което САС приема, че именно това е датата на настъпилото ПТП - 4.5.2022г. между 19.00ч. и 20 ч., и именно от него ищецът е получил тези травматични увреждания. От свидетелските показания безспорно се установява, че е имало удар от страна на автомобила и пешеходеца е блъснат, като от удара първо е паднал върху капака на автомобила и после е паднал на пътя по гръб. СМЕ безспорно установява, че получените травми може да се получат от този удар. Макар и счупванията на трите ребра да са установени в болница чрез снимка и КТ около 10 дни след удара, то тези счупвания са с давност сочеща като момент на получаването им момента на ПТП, за което говори липсата на калциеви отлагания в зоните на фрактурите, които са характерните за стари фрактури. Този извод на 5 експертизата съдът приема, за да направи извод, че процесното ПТП е причинило фрактурите на Н.Г. и е станало причина за претърпените болки и страдания за период от около два месеца.

От събраните доказателства – Протокол за ПТП и САТЕ се установява, че водачът на МПС е предизвикал произшествието с виновното си и противоправно поведение, тъй като не е пропуснал пресичащия пешеходец,след като е предприел неправилна маневра, навлизайки в насрещното платно, където е ударил преминаващия мъж. Водачът не се е съобразил с предписанието на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от същия закон да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и по специално възрастните хора - § 6а, т. 75. Нарушен е и чл. 16, ал. 1, т. 1 от закона, според който на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Съдът приема, че в случая се установява, че не е изпълнявана маневра заобикаляне, тъй като не се доказа да са били налични спрели превозни средства. Водачът е имал техническа възможност да избегне реализиране на ПТП, ако се е движел само в своята лента за движение от дясно и не е бил навлезнал в насрещната такава, както се сочи и от приетата САТЕ. Удара е станал в насрещната лента за движение. Това показва, че пешеходеца е преминал безпрепяствено дясната лента , в която се е движел автомобила и ако автомобила не е свил наляво навлизайки в насрещната лента удара е щял да бъде избегнат. Предвид на това макар и да не е пресичал на пешеходна пътека съдът не приема пешеходеца да е съпричинил удара, тъй като не е нарушил правилата на чл.113 от ЗДвП. Вярно е, че е могъл да види колата, но той е пресякъл своевременно нейното платно и не е длъжен да предвиди, че тя ще навлезе в насрещното движение. Внезапното излизане на пътя от пешеходеца из между коли се твърди само от причинилата ПТП свидетелка Н.