Решение № 57 от 02.03.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр. Лом, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20241620101062 по описа за 2024 година

Делото е образувано и се води по предявен иск за собственост върху недвижим имот от Н. И. Т. с ЕГН ********** и Т. М. В. с ЕГН ********** срещу Община Лом, ЕИК ******, като се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае по отношение на ответника Община Лом, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, че ищците Н. И. Т. с ЕГН **********, адрес: ******** и Т. М. В. с ЕГН **********, адрес:

********, са собственици на основание давностно владение, продължило повече от 10г., на поземлен имот с идентификатор *******, с адрес: ********, с площ от 1072 кв.м., вид територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване (до 10м.), стар номер *****, при съседи: ********; ********; ********;

********.

Ищците твърдят, че са братовчеди и са съсобственици на основание давностно владение, продължило повече от 10г., на посочения поземлен имот, подробно описан от тях. Изложени са твърдения, че първоначално този имот е бил с площ от около 2300кв.м. и бил закупен от техния дядо Т. А. П. през 1949г. с нотариален акт за покупко-продажба № ***, том **, дело *****, като към онзи момент бил с предназначение „нива“. Твърди се, че през 1978г. дядото на ищците - Т. П.. продал на ищеца Н. Т. част от имота с площ от 500кв.м. с договор за продажба на дворно място. През 1998г. с решение № ***** на наследниците на Т. П. била възстановена част от имота с площ от 1253кв.м., обособена в имот с идентификатор ********, а останалата част с площ от 1072 кв.м. била обособена като имот с идентификатор *******.

Релевира се, че имотът, закупен през 1949г. от Т. А. П., е самоволно и безпричинно разделен от страна на Община Лом. Твърди се, че С. Т. В., поч.

1 през 2017г., майка на ищеца Т. В., се сдобила с нотариален акт за собственост върху имот с идентификатор ******** (съседен на прония) с вх. рег. ******, акт № ***, том **. През 2017г. след смъртта на В. нейната дъщеря – В. М. С.

(сестра на ищеца Т. В.) се отказала от наследството на своята майка. Твърди се от ищците, че имот с идентификатор ******* към момента е със статут „урбанизирана територия“. Сочи се, че след справка с цел снабдяване с нотариален акт за собственост, ищците разбрали, че процесният имот се води, че се стопанисва от ответната община, поради което им било отказано да бъде издадена скица. Твърди се от ищците, че имот с идентификатор ******* никога не е подлежал на възстановяване по смисъла на чл. 10 от ЗСПЗЗ, тъй като от 1949г. и до днес е владян от ищците, а преди това – от техните праводатели. Твърди се, че имотът не е включван в трудовокооперативни земеделски стопанства, в държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, което според ищците се установява и от скица № *****, издадена от Община Лом на „наследници на Т. А. П.“, в която е описан и номера на НА от 1949г. и се отнася за целия първоначален имот. Сочи се, че ищецът Н. Т. в частта, която е придобил от дядо му, е построил къща и стопански постройки, които през 1998г. са декларирани с декларация вх. №***** и има партиден № **********, като е заплащал всички дължими местни данъци и такси през цялото време - както след декларирането, така и преди това. Твърди се, че притежаваната от ищеца Т. В. част от имота не е реално обособена поради създадените трудности от страна на Община Лом /т.к. имотът е актуван по чл.

19 от ЗСПЗЗ, въпреки, че не е подлежал на възстановяване по чл. 10 от ЗСПЗЗ – по твърдения на ищците/. Според ищците останалите наследници не би следвало да участват в процеса, т.к. имотът е владян преди ищеца Т. В. от неговата майка С. Т. В., а преди това от праводателите й, над десет години, като нейната дъщеря В. М. С., ЕГН**********, се е отказа от наследството й, а ищецът Н. Т. владее другата част непрекъснато, спокойно и необезпокоявано от 1978г. насам (от сключването на договора за продажба на дворно място с дядо му Т. П.). Твърди се, че Н. И. Т. с ЕГН ********** владее 500 кв.м. от процесния имот- или 500/1072 ид.ч., а Т. М. В. с ЕГН ********** – 572 кв.м. или 572/1072 ид.ч.

Претендират се разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия се сочи, че в производството следва да участват всички наследници на Т. А. П., както и че е недопустимо да се иска делба на процесния имот в настоящото производство. Сочи се, че депозираната искова молба е неоснователна, исковата претенция не е доказана. Твърди се, че ищецът Н. Т. претендира да е собственик по наследство и въз основа на възмездна сделка на част от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на ****, с административен адрес: ******, с площ 500 кв.м., което право на собственост претендира, че произтича от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том **, дело №**** на Ломски околийски съдия и договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.1978г., който договор се сочи, че не е в изискуемата форма и може да бъде приет само за 2 предварителен такъв с оглед разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. Ответникът твърди, че от така представените титул за собственост и договор, от който ищецът Н.

Т. твърди, че черпи правата си на собственост, не се установява идентичност на придобития със същите имот и имот с идентификатор ******* но КККР на *****, който е собственост на Община Лом. Твърди се, че в НА от 1949г. за имота са посочени съседи, площ и местност, в която се намира /„****“/ продаваният имот, които не кореспондират със съседи, площ и местоположение на процесния имот с идентификатор ******* по КККР на ****. Неясно остава също така какъв точно имот и с каква площ е придобил наследодателят на ищците с горепосочения нотариален акт - 5/6 идеални части от нива с площ 1 декар или 5/6 идеални части от лозе с площ от 2,5 дка.

Наведени са възражения за несъответствие на административния адрес, посочен в първоначалните искови молби и този на ПИ с идентификатор *******. Твърди се, че не се установява идентичност на процесния имот и с имота в представената скица от 05.03.1980г., издадена от ответната община.

Няма съответствие между имотите, описани в НА от 1949г., този по договора на покупко-продажба от 1978г. и имота по скица от 05.03.1980г., издадена от Община Лом. Площта на имотите, описани в НА от 1949г. и в договора от 1978г. не съвпадат, не съвпадат и съседите. Не съвпадат и съседите по представената скица от 1980г. с тези по НА от 1949г. и договора от 1978г. и в скицата не е посочена площ на имота. Сочи се, че ищците твърдят, че имотът, наследен от дядо им Т. А. Т., никога не е отчуждаван. В тази връзка ответникът сочи, че е издадено Решение №***** на поземлена комисия, с което на наследниците на Т. А. П. е възстановена част от имота, предмет на НА за покупко-продажба на недвижим имот №*** том **, дело №***** на Ломски околийски съдия, което решение обаче не е представено. Ответникът сочи, че е възможно да е отказано възстановяването на имота в цялост, да е възстановена единствено площта, за която да е образуван имот с идентификатор ******** по КККР на *****, съседен на процесния имот, на който Т. М. В. е собственик. Съществува също хипотезата това решение за възстановяване изобщо да не се отнася за процесния имот „в неговата цялост“ преди отчуждаването му, което според ответника ще опровергае твърденията на ищците, че са собственици на процения имот.

Сочи се във връзка с твърдението, че ищецът Н. Т. е плащал данъци за процесния имот, че представените писмени доказателства приходни квитанции, не доказват това обстоятелство с оглед липсата на идентичност между имота по декларацията, за който се плаща данък, и процесния имот, който е на името на Община Лом и за който по делото е представена от ищеца данъчна оценка.

Предвид гореизложеното ответникът иска да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция на ищците, с която претендират да бъде установено по отношение на Община Лом, че са собственици на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на *****, като неоснователна и недоказана, а в останалата й част за извършване на делба на процесния имот, като същият бъде редуциран до площ от 500 кв.м. за ищецът Н. И. Т. а останалата част с площ 572 кв.м. да бъде придадена към ПИ 3

********, собственост на ищеца Т. В., да бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено като недопустимо.

Претендират се сторените деловодни разноски.

С определение № *** / 28.04.2025г. делото е частично прекратено, като съдът е оставил без разглеждане исковите претенции на Н. И. Т. с ЕГН ********** и Т. М. В. с ЕГН ********** за доброволна делба на ПИ *******, ******, с искане 500 кв.м. от същия бъдат обособени в реална част и поставени в дял на ищеца Н. И. Т. с ЕГН **********, а останалите 572 кв. м. да бъдат поставени в дял на Т. М. В. с ЕГН ********** и да бъдат придадена към поземлен имот с идентификатор ********, собственост на Т. М. В. с ЕГН **********, като недопустими.

Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В откритото съдебно заседание ищците се явяват лично и с процесуалния си представител. Поддържа се исковата претенция и се моли съдът да я уважи, Депозирана е писмена защита, в която са изложени доводите на ищцовата страна, цитирана и приложена е съдебна практика.

Ответникът Община Лом в ОСЗ се представлява от адв.Л.А. от МАК, която поддържа ОИМ, иска да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена претенцията, като съображения за това са развити в представен писмена защита, която обаче е депозирана след срока, предоставен от съда, поради което не следва да бъде вземана предвид.

В хода на съдебното дирене са допуснати и приети писмени доказателства, изготвена и защитена е съдебно-техническа експертиза.

Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗС. Константна е съдебната практика, че правният интерес от предявяването на един иск се определя от твърденията в исковата молба. След като ищците твърдят, че са собственици и че това тяхно право се оспорва от ответника, те имат правен интерес да искат от съда защита на това тяхно твърдяно право. В настоящия случай е безспорен правният интерес на ищците от водене на установителен иск за собственост, доколкото правото им на собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответника. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. Спазени са изискванията на родовата и функционалната подсъдност, за които съдът следи служебно. Предвид това така предявеният иск се явява процесуално допустим и съдът следва да се произнесе по неговата основателност.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС. В случая правото се претендира на основание давностно владение.

Както е указано с доклада по делото, прието от страните без възражения, ищците по този иск следва да установят чрез пълно и главно доказване осъществяването на поддържания от тях придобивен способ. В тежест на 4 ищците е да установят правото си на собственост върху проецесния имот и неговият обем, т.е. правопораждащите факти с оглед твърдяното придобивно основание (изтичане в тяхна полза на предвидената в закона 10г. придобивна давност).

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Следователно в тежест на ответника по делото бе да докаже, че са били налице обстоятелства, изключващи възможността ищците да придобият имота, вкл. че процесният имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ , че е бил е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ , т. е. че е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Щом ответникът твърди, че ищците не са собственици на имота по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е тежестта да докаже, че имотът бил е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ (в т. см. Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК).