Определение № 1218 от 29.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1660/2023
- Вид
- Определение № 1218
- Подписан
- 29.03.2024
- В сила
- 29.03.2024
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл.101 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1 т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1 т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.156 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262г · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1218 гр. Варна, 29.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100101660 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК Постъпила е искова молба от С. Х. И. с ЕГН:********** и адрес гр.
Варна, ул.**********, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Д. Г. от АК-Варна и съдебен адрес гр. Варна, ул. *********, ПРОТИВ: ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЕООД с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление гр.София, **********, представляван от Е.
А. А. с правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска: 96 879,30 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че производството гр.д.1704/2023г. по описа на 30 с-в, на ВРС между същите страни за предаване на държането на недвижим имот е висящо.
Според ищеца, по договора за наем не му предавано държането на веща, а ответника я владее и за която претендира права на собственост.
Ответника по настоящия иск не е собственик на процесния имот.
Ищеца по настоящия иск твърди, че нито към момента на сключване на договора за наем, нито към настоящия момент държи описания в исковата молба по гр.д. 1704/2023г. по описа на 30 с-в на ВРС недвижим имот.
Ищеца по настоящия иск владее ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********* и е записан като собственик на имота, владее и цялата изградена в имота ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *********.1 с административен адрес гр.Варна, ул."********* със застроена площ 91 кв.м.
Ищеца, твърди, че за него е налице правен интерес да предяви 1 настоящия иск за установяване спрямо ответника правото му на собственост върху описания имот, тъй като в исковата молба по гр.д.1704/23г. ЗО с-в на ВРС ищеца по иска заявил, че е собственик.
В уточнителната си молба ищеца е заявил придобивното си основание по наследство и дарение.
С исковата молба ищеца е завил петитум, с който моли съда да постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищеца е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********* , по КККР на гр.Варна, с площ 266кв.зм.,вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване средно застрояване от 10-15 м., при съседи ПИ с идентификатори: ********.224, ********.225, ********.408, ********.221, ********.219, ********.34, ********.218, ********.223 ,ведно с цялата изградена в имота ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *********.1 по ККР на гр.Варна с административен адрес: гр.Варна, ул.**********-Б със застроена площ 91кв.м., брой етажи 3,брой на самостоятелни обекти в сградата няма данни, предназначение жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен план няма , на основание дарение на наследствените квоти на наследници на К. И.
К. с НА №192/2006 год. и наследство.
В условията на евентуалност ако съдът приеме, че договора за наем е касае процесния имот ********* и сграда с идентификатор *********.1 , а не описания в договора за наем ПИ с идентификатор ********** и сграда с идентификатор **********.1 доколкото договора за наем не се отнася за целия имот, а само за 160кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от сградата ищеца
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните , че ищеца е собственик на разликата над 160 кв.м. до 267кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********* по КККР на гр.Варна и ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ с площ 91 кв. и ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от триетажна сграда с идентификатор
*********.1 с административен адрес гр.Варна, ул.**********-Б със застроена площ 91 кв.м., брой етажи: три, доколкото същите не са били предмет на договора за наем и ищеца е владял същите като ги е придобил по давност въз основа на упражнявана фактическа власт в 2 периода от 2011 год., когато е извършена публична продан по ИД 109/2008г. на ЧСИ С. Я., при която ответника твърди, че обявен за купувач на процесния имот, а не на описания в постановление за възлагане вписано с акт №177,том.LIV, дело 2459/2011 год. до датата на предявяване на иска по гр.д.1704/2023г. по описа на ЗО с-в на ВРС на 15.02.2023 год.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, от „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД /наименованието на дружеството ответника от ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЕООД е променено на „СОВА
ПРОПЪРТИС“ ЕООД 28.02.2024 год. и промяната е отразена в търговския регистър/,с която се оспорва предявения иск.
Оспорва твърденията на ищеца, че не му е предавано държането върху ПИ с идентификатор ********* ведно с изградената сграда по силата на сключен Договор за наем
В отговора се твърди, че е безспорно и не нуждаещо се от доказване, факта, че:
Ищеца С. Х. И. и БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД са се намирали в облигационни отношения по силата на сключен Договор за банков кредит и учредени договорни ипотеки между страните.
Видно е, че след като кредита не е бил обслужван се е пристъпило към принудително изпълнение върху недвижим имот.
По реда на принудителното изпълнение Банка Пиреос България АД е придобила процесния имот през 2011 г, като в резултат на преобразуване на банката по реда на чл.262г ТЗ, имотът е включен в имуществото на отделеното еднолично дружество Пиреос Недвижими Имоти ЕООД през 2019г.
Ответника оспорва изцяло твърденията на ищеца, че на публичната продан по изп. дело 109/2008 год. по описа на ЧСИ 719 С. Я. на банката е бил възложен друг имот, а не процесния.
Оспорва факта на владение на ищеца, като излага подробни аргументи.
Според ответника в конкретния случай, ищеца не е осъществявал владение върху процесния имот, а държане въз основа на договор за наем Моли съда да отхвърли предявения иск.
3
За да се произнесе, съобразно задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК, съдът съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно съединяване на искове при евентуалност два положителни установителни иска с правно основание чл.124 от ГПК.
Предявените в условията на евентуалност искове се различават само в претендирания обем на защита по отношение на правото на собственост.
При главния иск се иска защита на правото на собственост в пълен обем на процесния имот, а търсената защита с евентуалния иск в по-ограничен обем, на отново за същия имот т.е. главния и евентуалния иск е за принадлежността на правото на собственост върху процесните имоти, като в обема на защита по главния иск се включва изцяло и обема на търсената защита по евентуалния иск на едно и също придобивно основание.
Настоящия съдебен състав намира, че предявения в евентуалност иск е недопустим и производството по него следва да се прекрати.
В условията на евентуалност съединяват се няколко иска два или повече за защита на едно и също право, но на различни основания.
При евентуалното съединяване на няколко иска, единият от тях е главен и от неговото уважаване или неуважаване зависи произнасянето по другите.
Предвид изложеното го-горе съдът намира, че в случая при евентуалния иск касае за иск за защита на едно право което е малко по обем от главния иск, тъй като в главния иск, като средство за защита е включен цялото право и при неговото уважаване ищеца ще получи защита и по-малкия обем от претендираната защита по заявения евентуален иск.
Нещо повече, ако съдът в хода на съдебното дирене установи, че ищеца има по-малко права на собственост от претендираните, той ще постанови решение, с което ще уважи главния иск до доказаните права.
Ищеца се домогва да установи правния си интерес от евентуалния иск, с факта, че договора за наем касае процесния имот ********* и сграда с идентификатор *********.1 и дотолкова доколкото договора за наем не се отнася за целия имот, а само за 160кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от сградата. Но при успешно провеждане на 4 главния иск съдът ще признае правото на собственост на ищеца в пълен обем, на цялата дворно място и цялата сграда, а не само за идеални от имота и част от сградата. Придобивното основание и при двата иска едно и също.
Изложеното води до извода, че след като съдът е сезиран с иск за защита на правото на собственост, в обем с който се съдът и искане за защита по евентуален иск и с решението съдът би дал защита и по евентуалния иск, то евентуалния иск е недопустим.
В този смисъл, съдът намира, че евентуалния иск е недопустим, тъй като е предявен без за ищеца да е налице правен интерес от негово провеждане.
С уважаване на главния иск ищеца успешно би защитил правото си на собственост и по евентуалния иск.
Правно основание на предявени иск е чл.124 от ГПК.
Предявен е положителен установителен иск за принадлежността на правото на собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
Съдът възлага в тежест на ищеца по иска да докаже при условията на пълно и главно доказване, основанието на което е придобил собствеността, че владее имота /осъществява фактическа власт с намерение за своене/, от 2011 год., това владение не е прекъсвано
На основание чл. 154 от ГПК съдът възлага в тежест на страните независимо от процесуалното им качество, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
По направените доказателствени искания.
Представените от страните писмени доказателства, следва да се допуснат, като такива, като по тяхното приемане, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Ищеца е поискал допускане на свидетели.
Това искане е нередовно, тъй като ищеца не е посочил конкретните факти, които ще установяван с тези свидетели.
Ищеца е поискал допускане на СТЕ.
Съдът намира искането за неоснователно, тъй като предмет на иска е цялата сграда като обект на собственост и без правно значение е нейната 5 етажност.
На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМ предявения в евентуалност иск с правно основание, чл.124 от ГПК, предявен от С. Х. И. с ЕГН:********** и адрес гр. Варна, ул.**********, действащ чрез процесуални яси представител по пълномощие адв.Д. Г. от АК-Варна и съдебен адрес гр. Варна, ул.
*********, ПРОТИВ: „СОВА ПРОПЪРТИС“ ЕООД с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление гр.София, **********, представляван от Е.