Решение № 73 от 05.06.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. З., 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20235420100195 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ф. Г. Г. и В.

Г. Г. срещу А. С. Ч., с предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне правото на ползване на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. З., с площ от 451 кв.м.

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че с ответника са съсобственици на поземлен имот с площ от 451 кв.м. с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г. на ИК на АГКК,гр.С. при граници: имоти с идентификатори ***;

***; ***; ***, идентичен с УПИ XIV - 1635, кв. 101 по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № РД 221/16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С. и описан в Нотариален акт № 177, том XIII, дело 299 от 30.12.1993 г. при граници на съсобствения УПИ VIII-1172, 1174, кв.120 по ПУП на гр.З.:

УПИ VII-1170, УПИ IX-1169. УПИ VI- 1156 и улица. В исковата молба се твърди, че ищецът Ф. Г. Г. притежава 1/4 идеална част от поземления имот, ведно с първи жилищен етаж от сграда № 3 с идентификатор *** двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м. и втори етаж от 1 триетажна жилищна сграда № 4 с идентификатор *** със застроена площ от 60 кв.м. Ищецът В. Г. Г. от своя страна е собственик на 1/4 идеална част от поземления имот, ведно с трети жилищен етаж от сграда № 3 с идентификатор *** - двуетажна жилищна сграда със застроена площ 76 кв.м. и трети етаж от триетажна жилищна сграда №4 с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв.м. Ищците сочат, че ответникът А. С. Ч. притежава около 1/2 идеална част от поземления имот, ведно с първи и втори жилищен етаж от сграда № 2 с идентификатор *** - двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м., жилищна сграда №1 с идантификатор *** със застроена площ 26 кв.м. на два етажа и първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда № 4 с идентификатор ***. 4 със застроена площ 60 кв.м. В исковата молба се твърди, че в процесния имот са изградени: Сграда 1 с идентификатор 311 11.34.122.1 - двуетажна жилищна със застроена площ от 26 кв.м.; Сграда 2 с идентификатор *** - двуетажна жилищна със застроена площ 74 кв.м., Сграда 3 с идентификатор 311 11.34.122.3 двуетажна жилищна със застроена площ 76 кв.м. и Сграда 4 с идентификатор *** триетажна със застроена площ 60 кв.м. Излагат се съображения, че съсобствеността е възникнала още при действието на ЗТСУ /отм./, като няма данни и доказателства дали са уравнявани дяловете, тъй като имота на ищците е придобит по силата на дарение през 1987 г. След влизането в сила на ЗУТ и изтичане на сроковете по §6 и 8 ПРЗУТ, съсобствеността върху парцела се трансформирала в индивидуална собственост върху отделните имоти, образуващи УПИ. Последният бил показан в кадастралната карта като един УПИ с един общ идентификатор, при равни дялове на съсобствениците – ½ ид.част за отв. Ч. от една страна и Г.и по ¼ идеална част или общо ½ ид.ч. и за тях. При одобряване на кадастралната карта имотът бил с площ от 451 кв.м.

По документи - 225 кв.м. за общия дял на ищците Г.и - за имот кад. № 1635 по НА № 101, том 5. дело 188/1965 г., НА №18, том VII, дело №79/1968 г., НА № 109, том X, дело № 68/1987 г. и около 2 ара /за имот кад. № 1634 по НА № 51 /Р №79/, том III, нот.д. № 174/1963 г./ за съсобственика Ч.. Твъди се, че общият поземлен имот е образуван от два имота - с кад. № 1635 който по документи се сочи с площ от 225 кв.м. и с кад. № 1634 с площ от около 2 ара, които са нанесени в кад. план на гр. З. от 1959 г. и не са били урегулирани, а какво е точно съотношението на площите на двата имота измерено графично или на 2 място при урегулирането не било точно установено. Ищците излагат съображения, че при така осъщественото застрояване в УПИ XIV - 1635, кв.

101 по ПУП на гр. З., в имота остава свободна незастроена площ от югозападната и североизточните части на имота, през които може да се осъществи достъп до жилищните сгради. От югозападната част изцяло се настанил съсобственика Ч. и семейството му, откъдето преминавали за достъп до жилищните си сгради № 1, № 2, и № 4. Твърди се, че ответникът е застроил бетонова площадка и стълбище под което е оформил голямо избено помещение и за останалите собственици, от тази страна било невъзможно преминаване или ползване на свободна незастроена площ. Другите двама съсобственици – ищците Ф. и В. Г.и със семействата си, преминавали и ползвали част от свободната площ от североизточната страна, но ответникът проявил претенции да ползва и този достъп до жилищните си сгради. Всеки от съсобствениците, в продължение на години ползвал частта от имота, така както е била в собственост за имоти пл. №1634 и пл. №1635 - Ищците ползвали североизточната част от имота, а ответникът - югозападната част от имота. Всеки от съсобствениците облагородил частта от имота, която ползвал - ищците направили подобрения в североизточната част от имота, построили подпорни стени и огради със съседните имоти, облицовали земята с блокчета и плочки, застроили подхода към жилищните им сгради откъм улицата, като поставили облицовъчни камъни и желязна врата на входа, построили постройка от дървени греди и дъски, която използвали за дърварник и гараж, а в дъното на частта от имота съхранявали ненарязани дърва за огрев. Посадили смокиново дърво, лозници, рози. Ответникът съответно направил подобни подобрения в ползваната от него югозападна част от имота. Направил бетонова плоча и стълбище, като под бетоновата плоча се образувало голямо помещение, което ползвал за склад, облицовал с плочки земята и оградата, монтирал осветление с осветителни тела по оградата си към съседните имоти.

Двете страни облагородили и ползвали самостоятелно тези две части от общия имот. Никоя от страните нямала претенции към другата, по какъв начин да облагородява и ползва частта от имота си. Имотите се ползвали така, както били в собственост на праводателите на ищците и ответника, съответно имот кад. № 1635 и кад. №1634. Ищците твърдят, че през годините се случили промени в имота, които нарушили установеното ползване, съобразно квотите в съсобствеността. Те дали писмено съгласие, ответникът, (неговите родители) 3 да построят пристройка към тяхната жилищна сграда с идентификатор ***, с изрична уговорка това да стане по одобрен архитектурен проект и с разрешение за строеж, за да не се допусне строителство на сграда, с параметри против волята им. Въпреки така постигната уговорка, ответникът построил двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 26 кв.м., без разрешение за строеж и без утвърден архитектурен проект, без отстъпено право на строеж от останалите съсобственици на имота, в нарушение на правилата и нормите регламентиращи по какъв начин се извършва строителство на жилищна сграда в съсобствен имот. Част от сградата била построена и в ползваната от тях североизточна част от имота - с лице към улицата. В продължение на много години първият етаж от тази сграда се използвал от праводателите на ответника за питейно заведение, а към момента тази пристройка към жилищната им сграда била на два етажа, с обща жилищна площ от 52 кв.м., което по размери се равнявало на още едно жилище. С родителите на ответника в течение на много години намирали общ език по повод начина на ползване на съсобствения имот, като в продължение на над 30 години и след построяване и на сграда № 4, ползването на имота се осъществявало по този начин. С ответника не можели да постигнат такъв компромис, тъй като същият предявявал претенции да ползва за подход към къщата си, освен ползвания в момента откъм улицата посока северозапад и през ползвания от тях подход от улицата в североизточната част на имота, т.е. да ползва и по-голяма част от имота. Ползването на свободните незастроени части от поземления имот породило спорове между тях и не можели сами да постигнат съгласие, поради което желаят съдът да разпредели ползването, съобразно квотите им и осигуряване на свободен достъп до лицето на парцелаза всеки от тях, като максимално се доближат до ползването на притежаваните от тях реални имоти. Ищците сочат, че не могат да постигнат съгласие с ответника как да ползват незастроената част от терена и кой откъде да преминава за да достигне да улицата. Ответникът заел изцяло югозападната страна на имота, като в същото време се настанил и в част от североизточната.

По този начин ищците били лишени от възможността да ползват имота си пълноценно, съобразно правото им на собственост. Ответникът желаел да ползва достъп до жилищните си сгради през два входа, а те през един, който да ползват заедно. Това създало допълнително напрежение и конфликти между семействата им и предпоставка за саморазправи. Опитали се с ответника да 4 решат спора доброволно, като сключат споразумение в съответната форма, но не успели да постигнат съгласие. По изложените съображения молят съдът да извърши разпределение на ползването на незастроената част от имот с идентификатор *** в землището на гр. З. с площ от 451 кв.м. по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. З., обл.С. ,одобрени със Заповед № РД-18-75 от 15.07.2008 г.

В срока по чл. 131 ГПК и е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът изразява становище, че повече от 50 години с ищците живеят заедно в един съсобствен имот и с цел да запазят добросъседски отношения заявява, че желае да постигнат съдебна спогодба по взаимно приемлив за двете страни начин за разпределение на ползването на имота. Излага съображения за нередовност на исковата молба. По същество намира за необходимо разрешаване на въпроса по съдебен ред, доколкото доброволно това към момента не може да стане, въпреки неговите усилия в тази насока.

През лятото на 2020 г. в южната и югозападната част на имота ищецът Ф. Г. наредил дърва, като първоначално заявил, че ще ги нареже за зимата, но дървата останали така и започнали да препречват пътя за минаване към другата част на двора, а също така затруднили простирането на дрехи. В знак на добросъседство, ответникът не реагирал на това негово действие, макар да му пречели, защото ограничавали достъпа, както и събирали прах, буболечки и др. През лятото на 2022 г., ответникът установил, че е поставена телена ограда с височина около 1.70 м. в съсобствения им имот - до дървата ищците Г.и опънали ограда, която препречвала преминаването им към имота откъм южната страна. Ответникът се свързал по телефон с ищеца Ф. Г., обяснил му, че имотът не е разделен и следва да се въздържа от подобни самоуправни действия, които ограничават правото им на ползване на съсобствения имот, но от негова страна не получил разбиране. Във връзка с това през декември месец 2022 г., поканил Ф. Г. на лична среща, с цел уреждане на отношенията им. По време на срещата, той признал, че е поставил оградата, като е завзел 10 кв.м. повече от общия поземлен имот (и то при положение, че входа за достъпване на сгради *** и *** е с общо ползване).

Обещал да премахне оградата, защото не може да има огради в съсобствен имот. Споразумяли се ищецът да вземе мерки и за преработване на конструкцията на гаража, така, че тя да не хвърля сянка върху имота на ответника, да премахне и големите растения, засадени в имота им, както и да 5 премести (нареже) дървата, които е сложил. Ответникът от своя страна обещал, по-рядко и само той и семейството му да използват общия им вход.

Всичко обещано към момента не било изпълнено. През лятото на 2023 г., ищецът и неговия баща С.Ч. решили да извършат подобрения в имота, като облицовали с дялан камък къщата, както и да освежат фасадата на къщата като сложат драскана мазилка. На 01.07.2023 г., след като завършили къщата от северозападната страна и трябвало да преминат от североизточната установили, че входната врата на имота (откъм североизток) е заключена, а предоставеният по-рано от Ф. Г. ключ не отключвал вратата, тъй като е сменен патрона на ключалката. Ответникът сочи, че тази врата - от североизток е главния вход към имота, който е изграден още при строежа на къщата преди повече от 50 години, откъдето преминават той и семейството му - А. Ч., М.Ч. и синът им, както и хора с увреждания - баба му - К.Х.Ч. и леля му - М.Ю.Ч.