Разпореждане № 1682 от 17.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1682 гр. Благоевград, 17.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210100585 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото ч.гр.д. № 585/2026г. по описа на Районен съд - Благоевград е образувано по заявление на „А*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* представлявано от законните представители Х. М.

М. и П. В., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. Д* Т., ЕГН **********, с настоящ адрес с.

С*за следните суми: - сумата от 474, 98 евро /четиристотин седемдесет и четири евро и деветдесет и осем евроцента/ - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4054078653 от 23.12.2023г., сключен между „Т* и С. Д* Т., като с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 30.04.2025 година вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Т* ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 26.02.2026г. до окончателното погасяване; - сумата от 147, 29 евро /сто четиридесет и седем евро и двадесет и девет евроцента/ - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2025г. до 04.02.2026г.; - сумата от 31, 29 евро /тридесет и едно евро и двадесет и девет евроцента/ - договорна лихва за периода от 23.12.2023г. до 30.04.2025г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Съдът с Разпореждане № 1281/28.02.2026г. е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е депозирал молба с вх. № 6493/16.03.2026г., с която уточнява, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 136, 05 лева, евровата равностойност на 69, 57 евро.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията 1 към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения: Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Т*е отпуснал на кредитополучателя С. До* Т. потребителски кредит в размер на 907 лева, застрахователни премии в размер общо на 120,52 лева, или общ размер на кредита 1027,52 лева, при уговорен годишен лихвен процент – 21,64 %, ГПР – 23,67%, обща сума, дължима по потребителя – 1027,52 лева. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл.7 от договора за кредит, общият размер на кредита от 1027,52 лева включва главницата от 907 лева и 120,52 лева - застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът - потребител получава като чиста стойност на кредита 907 лева (чл.7 от договора), а към това плаща още 120,52 лева - застрахователни услуги. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 1027,52 лева, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница /получена от длъжника сума/ и застрахователните услуги.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа на ясен и разбираем език годишният процент на разходите на кредита /ГПР/. В случая съдът констатира, че вместо дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора, като по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на 1 027, 52 лева, включваща главница и застрахователна премия, а не само върху главницата от 907 лева. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. В чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 2

23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по- специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 907 лева, представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Начислената договорна лихва също не подлежи на присъждане, още повече че същата е начислявана и върху сумите за застраховка. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между 3 плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

В настоящия случай, заявителят в депозирана молба с вх. №6493/16.03.2026г. е декларирал, че от страна на длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер общо на 136,05 лева, евровата равностойност на 69,57 евро.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде уважено частично за претендираната главница, като от размера на чистата стойност на отпуснатия кредит от 907 лева, равняваща се на евровата равностойност от 463, 74 евро следва да се приспадне платената сума до момента от длъжника, както и тази част, която е платена по нищожния договор за кредит, в размер общо на 136, 05 лева, евровата равностойност на 69, 57 евро, поради което заявлението да се уважи за главница от 394, 17 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, като заявлението се отхвърли в останалата му част.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 40, 90 евро.

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 13, 40 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 24, 67 евро.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „А*ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, представлявано от законните представители Х. М. М. и П. В., чрез пълномощник срещу длъжника С. Д* Т., ЕГН **********, с настоящ адрес с.

С*, за следните суми:

- 394, 17 евро /триста деветдесет и четири евро и седемнадесет евроцента/ - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4054078653 от 23.12.2023г., сключен между „Т* и С. До*Т., като с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 30.04.2025 година, вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Т*, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на 4 заявлението - 26.02.2026г. до окончателното погасяване, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на - 13, 40 евро /тринадесет евро и тридесет и четири евроцента/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 24, 67 евро /двадесет и четири евро и шестдесет и седем евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за сумите:

- над уважения размер от 394, 17 евро /триста деветдесет и четири евро и седемнадесет евроцента/ до пълния предявен размер от 474, 98 евро /четиристотин седемдесет и четири евро и деветдесет и осем евроцента/ представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 4054078653 от 23.12.2023г., сключен между „Т* и С. Д* Т., като с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 30.04.2025 година вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Т*, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 26.02.2026г. до окончателното погасяване;

- сумата от 147, 29 евро /сто четиридесет и седем евро и двадесет и девет евроцента/ - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.04.2025г. до 04.02.2026г.;