Решение № 1112 от 23.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Варна, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № **3110109469 по описа за ** година

Съдът е сезиран с искова молба „ЕН ДИ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК: 205303793 против „***” ЕООД, ЕИК:*** с правно основание по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 372 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 982,48 лв. (502.33 евро) - мораторна лихва върху главница от 19 221,96 лв. (9 828.03 евро), представляваща неизплатено парично задължение по Договор за изработка и доставка и монтаж от 03.07.*** год. на 7(седем) броя руло щора, 13 (тринадесет) броя дървени ламелни щори, 2 (два) броя плисе комарник и 12 (дванадесет) броя комарник на панти, ведно със законната лихва върху главницата от 19 221,96 лв. (9 828.03 евро), за периода от 30.07.**г. до 07.08.**г. в размер на 65,50 лв. (33.49 евро) и лихва върху остатъка от главницата в размер на 9 610,98 лв. (4 914.02 евро) за периода от 09.08.**г. до 13.08.**г. в размер на 18,19 лв. (9.30 евро).

В исковата молба се твърди, че ищецът е извършил множество доставки на стъклени парапети, паравани, щори, комарници и други материали и услуги по оферти на фирма „***” ЕООД. Между „ЕН ДИ ТРЕЙД“ ООД – изпълнител и „***” ЕООД – възложител е сключен Договор за изработка от 03.07.*** год. за извършване на изработка, доставка и монтаж на 7 броя руло щора, 13 броя дървени ламелни щори, 2 (два) броя плисе комарник и 12 броя комарник на панти. В качеството си на изпълнител ищецът извършил възложените му работи на собствен обект, находящ се в гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, район „***“, местност „***“, еднофамилна къща № *** . Издал окончателна фактура № 0000000162/14.03.** год. за сумата от 39 221,96 лв. с включен ДДС, която била приета без възражение от ответното дружество. Твърди се, че фактура № 0000000162/14.03.** год. е включена в Дневниците на покупките на „***” ЕООД и е ползван данъчния кредит.

На 22.05.** год. по електронен път, на официалните e m a i l адреси на 1 представляващия дружеството, както и с копие до счетоводството на „***” ЕООД, ищецът изпратил покана за доброволно плащане. Било изпратено писмо на 02.06.** год. На 03.06.** год. Била изпратена покана по Български пощи за доброволно плащане до адреса по седалище на фирма „***” ЕООД.

На 04.06.** год. поканата била върната от куриерската фирма с основаниепреместен. На 09.06.** год. била изпратена покана по Български пощи за доброволно плащане до адреса на обекта на Възложителя. На 10.06.** год. поканата била върната от куриерската фирма с основание-извън чертите на обслужвания район. Съгласно извършените работи, първичните документи и счетоводните регистри на „ЕН ДИ ТРЕЙД“ ООД, се поддържа, че „***” ЕООД дължи на ищеца остатък по цитираната фактура в размер на 19 221,96 лв.

Поради неизплащане в срок на задължението, за периода на забава се твърди дължимост на законна лихва в размер на 982,48 лв., изчислени към 29.07.**г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

С молба с вх.№ 74724/01.09.**г. ищецът твърди погасяване на претендираната главница чрез плащания, извършени на 08.08.**г. – 9 610,98 лв. и на 14.08.**г. – 9 610,98 лв. Допуснато е изменение на исковата претенция, като се поддържа искането за присъждане на мораторна лихва в размер от 982,48 лв. (502.33 евро) върху главница от 19 221,96 лв. (9 828.03 евро), изчислена до датата на подаване на исковата молба; законната лихва за периода от 30.07.**г. до 07.08.**г. в размер на 65,50 лв. (33.49 евро) и лихва върху остатъка от главницата /9 610,98 лв. (4 914.02 евро)/ за периода 09.08.**г. до 13.08.**г. в размер на 18,19 лв. (9.30 евро). Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за изработка, доставка и монтаж от 03.07.*** год. на 7 (седем) броя руло щора, 13 (тринадесет) броя дървени ламелни щори, 2 (два) броя плисе комарник и 12 (дванадесет) броя комарник на панти. По силата на този договор възложителят-ответник се е задължил да заплати сумата от 32 619 лв., като 20 000 лв. се дължи при подписване на договора и 12 619 лв. – след приключване на монтажа в срок от три дни.

От представените към исковата молба платежни нареждания от 05.07.***г. № 38202019 - на стойност 10 000 лв. и № 3822217 - на стойност 10 000 лв. се установява, че сумата от 20 000 лева е заплатена от ответника.

Видно от Протокол № 19 за завършени и подлежащи на заплащане видове работа от 12.03.**г., към същата дата ищецът е изпълнил задълженията си по договорената изработка, като дължимата от ответника сума била в размер от 32 684,95 лв. без ДДС или общо 39 221,96 лв. с ДДС., за което е издадена окончателна фактура № 0000000162/14.03.**г.

На 22.05.** год. по електронен път ищецът е отправил покана за 2 доброволно изпълнение, за която няма данни дали е получена. От представените писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество на 02.06.**г. е отправило покана за изпълнение до **-**- Управител на „***” ЕООД, на която е получен отговор. Изпратените на 03.06.**г. и 09.06.**г. по Български пощи покани за изпълнение не са получени от ответника.

В хода на съдебното производство, видно от представените платежни нареждания, са извършени плащания от ответника на 08.08.**г. – 9 610,98 лв. и на 14.08.**г. – 9 610,98 лв., с което главницата е изцяло погасена. В открито заседание ответникът оспорва дължимостта на претендираните лихви, доколкото счита същите за акцесорни спрямо главното задължение, което е погасено.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Мораторна е лихвата, която се начислява върху главното задължение при забава на длъжника. В този случай, по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, мораторната лихва е по правната си природа обезщетение за вредите от забавата при неизпълнение на парично задължение. Началният момент, от който се дължи мораторна лихва, е денят на забавата на длъжника. Ищецът следва да докаже основанието, от което произтича вземането му за лихва, т.е. сключването на договора, изпадането в забава на длъжника и размера на претендираната лихва. В случая не се оспорва от ответника наличието на валидно облигационно договорно правоотношение между страните, възникнало на 03.07.***г. Безспорно е и погасяването на вземането за главница по този договор. Видно от приетите по делото писмени доказателства, на 08.08.**г. е погасена половината сума от дължимата главница (9 610,98 лв.) и на 14.08.**г. е погасена останалата част.

Доказването на забавата се извършва с установяване на момента на изискуемост на главното вземане. Ако главното вземане е с определен срок (чл. 84, ал. 1 ЗЗД) – то доказването се осъществява с договора. Ако вземането става изискуемо след покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) – ищецът доказва връчването на длъжника на покана за изпълнение. В настоящата хипотеза е налице срочно задължение – в процесния договор е уговорено, че при подписването му се заплаща сумата от 20 000 лв.(авансово плащане), а след приключване на монтажа, в срок от три дни, се дължи останалата част от възнаграждението на изпълнителя. От Протокол № 19 за завършени и подлежащи на заплащане видове работа от 12.03.**г. се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорената изработка и изпълненото подлежи на заплащане от възложителя. Следователно, след изтичането на три дни от тази дата, ответникът изпада в забава. Размерът на обезщетението за забава по чл. 86 З З Д е обусловен от три компонента: размер на главницата, размер на законната лихва и период на забавата /Решение № 50069 от 23.10.2023 г. по гр. д. № 2252/2022 г., г. к., і г. о. на ВКС/. В случая денят, от който ответникът е в забава, е 16.03.**г. Неоснователно се явява възражението на „***” ЕООД за недължимост на вземането за мораторна лихва поради погасяване на задължението за главница. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението 3 включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви /Решение № 191 от 13.04.2020 г. по т. д. № 1633/2017 г., т. к., іі т. о. на ВКС/ . Доколкото ответникът не е навел други правопогасяващи възражение досежно вземането за мораторна лихва, същото се явява доказано по основание. След служебна справка, общият размер на претендираната лихва възлиза на 771.43 лева (394.43 евро). Ето защо искът следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над него – да бъде отхвърлен.

На следващо място, законната лихва е лихва, която се начислява върху главния дълг, без да е уговорена между страните или определена в конкретна правна разпоредба, но се дължи за периода от предявяване на иска за главницата до окончателното й изплащане. В случая исковата молба е депозирана на 29.07.**г., като на 08.08.**г. е погасена част от главницата 9 610,98 лв. Следователно, от 30.07.**г. до 07.08.**г. ответникът дължи законна лихва върху главница от 19 221,96 лв. в размер от 65,50 лв. (33.49 евро), а за периода от 09.08.**г. до 13.08.**г., когато е погасена и останалата част от главницата, дължи законна лихва в размер от 18,19 лв. (9.30 евро).

Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска. Не се споделя възражението на ответната страна за недължимост на същите, поради липса на вина за образуване на делото. Видно от материалите, погасяването на главния дълг е извършено в хода на съдебното производство, след депозиране на исковата молба и допускане на обезпечение. Следователно, именно ответникът е станал причина за завеждане на делото. На следващо място, разноските за образуване на изп.дело също следва да се присъдят в полза на ищеца – те са своевременно претендирани и са представени доказателства за извършването им. Съгласно приетото по т. 5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на

ОСГТК на

ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Разяснено е, че въпреки, че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. С оглед характера на обезпечителното производство (развива се едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението), отговорността за разноски не може да бъде реализирана в него по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор. Поради това, при своевременно 4 заявено искане, направените за обезпечителното производство разноски следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото производство. Обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора и с оглед крайния му изход. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително производство, тъй като липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от съдебния изпълнител по делото, образувано по обезпечителна заповед.

Поради това, разноските по обезпечението включват и разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес приключва с извършване от

СИ на действията за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. С това се изчерпва и предметът на образуваното пред СИ изпълнително дело, като въпросът за дължимостта на направените от страната разноски се разрешава в исковия процес /Определение № 50411 от 28.11.2022 г. по ч. гр. д.