Решение № 13306 от 22.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13306 гр. ................., 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ..................... като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20221110105910 по описа за 2022 година обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс, разгледани по реда на БЪРЗОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО, уредено в глава ХХV от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.

Ищецът Н. С. К. с ЕГН**********, живеещ в ...................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................. на ................. твърди в исковата си молба, че заемал ................›” в ......................›“ .............. с .................. представлявано от изпълнителния директор ................ с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................. на ..................... за времето от 04. VІII. 2021 година до 08. ХII. 2021 година. Договорът бил сключен със срок за изпитване, на каквото основание и бил прекратен. Заеманата длъжност била с ръководни функции. Ищецът развива съображения, че работодателят действал недобросъвестно по смисъла на чл. 8 от Кодекса на труда, защото предложил на ищеца договор със срок за изпитване, макар вече да имал впечатления от неговите умения. Освен това, в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било записано, че ищецът е заемал длъжността ...............

Искането е съдът да постанови решение, с което: уволнението на ищеца да бъде признато за незаконно и да бъде отменено; ищецът да бъде възстановен на предишната работа; да му бъдат присъдени 16 800.00 лева обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно от 08. ХII. 2021 година до 08. VІ. 2022 година.

Процедурата по чл. 311, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като едномесечният срок за отговор изтича на 26. IV. 2022 година. В този срок работодателят представя отговор и оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че длъжността на ищеца е изписана 1 погрешно в процесната заповед поради техническа грешка. Отрича да е действал недобросъвестно при сключването на договора.

1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По отношение на сключването на трудовия договор:

На 04. VІII. 2021 година в гр. ................. страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба .............. По силата на договора ищецът заема в ответната болница ................›”. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда – със срок за изпитване в полза на работодателя до 05. II. 2022 година.

2. По отношение на прекратяването на трудовия договор:

На 08. ХII. 2021 година Изпълнителният директор на ответната болница издава Заповед №405, с която прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда – преди изтичането на срока за изпитване. Заповедта е представена по делото с исковата молба.

3. Данни, установени от експертното заключение:

На 09. VІ. 2022 година вещото лице Е. В. Ж. представя по заключение на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението дължимото обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда за шест месеца възлиза на 16 800.00 лева.

2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По спазването на срока за предявяването на иска :

Според чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 358, ал. 2, т. 1 от същия кодекс исковете по трудови спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок, който тече от деня на прекратяването. Съдът следи за спазването на срока служебно.

В настоящия случай трудовият договор е прекратен със заповед, връчена на ищеца на 08.

ХII. 2021 година, затова съдът приема, че срокът изтича на 08. II. 2022 година по силата на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Исковата молба постъпва в съда на 07. II. 2022 година, затова съдът счита, че искът е предявен в срок.

2. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда:

Основните доводи на ищеца са грешното изписване на заеманата от него длъжност в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и обстоятелството, че работодателят бил запознат с качествата му още преди заемането на длъжността, затова не следвало да му определя срок за изпитване.

Настоящият съдебен състав приема, че случаят попада в хипотезата на чл. 335, ал. 1 от 2

Кодекса на труда, която разпоредба изисква трудовият договор да се прекрати писмено.

Разпоредбата на чл. 195 от същия кодекс е специална по отношение на посочената по-горе, защото урежда съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание, затова не следва да се прилага.

Законът не сочи конкретното съдържание на писменото волеизявление (акт) за прекратяване. По аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор на чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда обаче следва да се приеме, че в него следва да се съдържат данни наймалкото за следните обстоятелства:

Страните по прекратеното трудово правоотношение; заеманата от работника длъжност; основанието и момента на прекратяване (края на изпълнението) на трудовия договор.

В такъв смисъл е и съдебната практика – Решение №93, постановено на 08. IV. 2011 година от III гражданско отделение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България по гражданско дело №1141 по описа за 2010 година с докладчик .................. Според правната доктрина правото на уволнение се упражнява чрез едностранно волеизявление на работодателя, което отговора на всички изисквания за едностранни волеизявления: яснота и безусловност на външно обективираната чрез него воля – професор Васил Желязков Мръчков, „Трудово право“, издания на издателство „Сиби“ от 1998 година, страница DXX.

Съобразявайки изложеното, съдът приема, че длъжността, заемана от работника е част от задължителното съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Същата следва да бъде посочена недвусмислено, за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му. В настоящия случай страните не спорят, че длъжността е изписана погрешно – ...................н›”. Съдът намира обаче, че грешката не е от такъв характер, че да създаде двусмислие при изразяването на волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. По делото не се установи ищецът да е заемал повече от една длъжност, за да настъпи неяснота трудовото правоотношение за коя от тях е прекратено. Нещо повече, работодателят е посочил в заповедта длъжност, която има сходен характер със заеманата от ищеца – ръководни функции на звеното, занимаващо се с правното обслужване на ответната болница.

Макар длъжностите да са несъмнено различни, посочването на сходна длъжност не оставя съмнение, че се прекратява именно трудовото правоотношение с ищеца.

Въз основа на горното съдът счита, че погрешното посочване на длъжността на ищеца не е основание заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да се счита за незаконна.

Що се отнася до доводите за това, че работодателят действал недобросъвестно по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда, като уговорил срок на изпитване в трудовия договор с ищеца, за да се произнесе по тях съдът прие, че уговарянето на срок за изпитване от която и да е от страните само по себе си не е индикация за недобросъвестност. Уговарянето на такъв срок е възможност, предвидена от трудовото законодателство. Кодексът на труда не поставя други изисквания, освен ограничението уредено в ал. 5 на чл. 70 - за същата работа да не е бил вече сключван трудов договор със срок за изпитване със същия работник в същото предприятие. Тълкувайки логически и систематично разпоредбите на първата и последната алинея на чл. 70 съдът приема, че според работодателя недобросъвестно поведение от страна на работодателя би било само многократното сключване на договори със срок за изпитване между същите страни и то в същото предприятие.

Следователно, според българското законодателство обстоятелството, че работодателят вече има впечатления от качествата и уменията на работника не е пречка окончателното приемане на работа 3 да се предшества от договор със срок за изпитване. Законодателят е дал на работодателя безусловното право да вземе окончателно решение едва след като наблюдава известно време как работникът фактически изпълнява работата, на която ще бъде фактически назначен. Съдът стига до такъв извод по аргумент от противното основание на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда.

Посочената разпоредба изрично приема, че работодателят вече има необходимите впечатления само ако вече е наблюдавал работата на лицето, което ще назначи окончателно, в същото предприятие.

Така съдът счита, че и доводът за недобросъвестност на работодателя също е неоснователен.

Съдът намира, че следва да отхвърли иска по изложените съображения, затова не обсъжда останалите доводи и възражения на страните, нито представените във връзка с тях доказателства.

По-точно съдът не обсъжда доказателствата, събрани във връзка с качествата на ищеца и знанието на работодателя за тях, като неотносими към спора. Съдът не обсъжда и доводите за обстоятелството дали ищецът е заемал ръководна длъжност в ответната болница, тъй като във връзка с тях не са направени никакви конкретни доводи за незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

3. По иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда:

Основателността на този иск се предпоставя от основателността на предходния иск, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Съдът не признава уволнението за незаконно и не го отмяна, затова следва да отхвърли и иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “Началник на отдел ‹Правен›” в ответната болница.

4. По иска за присъждане на обезщетение, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс:

Искът е осъдителен и с него ищецът претендира обезщетение за вредите и загубите, които е претърпял от оставането без работа поради незаконното уволнение. В настоящия процес не се установиха предпоставките на този осъдителен иск, а именно незаконност на уволнението.

Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е също неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

3. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото разноските би следвало да се присъдят в тежест на ищеца. По делото обаче не са представени доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, нито е направено искане за възлагане в тежест на насрещната страна да плати възнаграждение на адвокат оказал безплатна помощ.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ОТХВЪРЛЯ иска за ПРИЗНАВАНЕ на уволнението на Н. С. К. с ЕГН**********, живеещ 4 в ...................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................. на ................. за незаконно и за ОТМЯНА на Заповед №................. от изпълнителния директор на ......................›“ .............. с .................. представлявано от изпълнителния директор ................ с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ................. на ..................... като незаконосъобразна.