Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 88 от 30.03.2023, Районен съд - Котел

Съд
Районен съд - Котел
Дело
Гражданско дело 674/2022
Вид
Определение № 88
Подписан
30.03.2023
В сила
30.03.2023
Състав
Симеон Илиянов Светославов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 17, ал. 3 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 3, ал. 4 · Закон за арендата в земеделието

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 88 гр. Котел, 30.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20222210100674 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Я. А. М., ЕГН **********, срещу Б.

Й. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове за признаване на установено, спрямо Б. Й. К., че Я. А. М., е собственик на 1/5 ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, с площ 26992 кв., ПИ с идентификатор № ***, с площ 24 096 кв. м., ПИ с идентификатор № ***, с площ 9000 кв. м., ПИ с идентификатор № ***, с площ 12398 кв. м., ПИ с идентификатор № ***, с площ 7000 кв. м., всички находящи се в с. Жеравна, с трайно предназначение на земеделска земя, както и да бъде осъден ответника да предаде владението на земеделската земя, която държи без правно основание.

С исковата молба са представени заверени за вярност писмени документи с искане за събирането им като писмени доказателства по делото, което е основателно, тъй като същите допустими, относими и необходими.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Б. Й. К., чрез адв. М. Р. от АК Сливен, с която счита, че исковете са недопустими и неоснователни. С отговора не са ангажирани и направени доказателствени искания.

Съдът на основание чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК изготви и проекто -доклад по делото, който следва да се съобщи на страните с настоящото определение.

С оглед горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 02.05.2023 г. от 14:30 часа.

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищцовата страна с исковата молба и допълнителни молби заверени за вярност копия от писмени документи.

На основание.чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, съдът изготви следния проекто - доклад на исковата молба и отговора:

Ищецът основава претенцията си на твърденията, че е собственик на 1/5 ид. ч. на множество земеделски земи (ПИ с идентификатор № ***, с площ 26992 кв., ПИ с идентификатор № ***, с площ 24 096 кв. м., ПИ с идентификатор № ***, с площ 9000 кв. м., ПИ с идентификатор № ***, с площ 12398 кв. м., ПИ с 1 идентификатор № ***, с площ 7000 кв. м., всички находящи се в с. Жеравна) по силата на договор за дарение и договор за покупко-продажба на недвижими имот, материализирани с нотариален акт № 87, т. 2, рег. № 1285, дело № 294/ 2022 г. и нотариален акт № 88, т. 2., рег. № 1286, нот. Дело № 295/2022 г. на нотариус с рег. № 667 Красимир Панайотов, с район на действие РС Котел.

Ищецът твърди, че посочените имоти е придобил от Кирил Иванов Димов на 29.07.2022 г., които били възстановени с Решение № 31007/28.04.1995 г. на ОбС „Земеделие“ Котел на наследниците на Киро Радев Маринов. Прехвърлителят Кирил Иванов Димов е наследник на Киро Радев Маринов.

За посочените имоти другият наследник на Киро Радев Маринов – Василка Кирова Маринова, е сключила договор за аренда с № 3783/01.06.2011 г., вписан в Агенция по вписванията – Котел, акт № 52, т. 1, с ответник Б. Й. К., както и договор за аренда с № 5265/02.06.2014 г., вписан с акт № 206, т. 1, в агенцията по вписванията – Котел, отново с ответник Б. Й. К.. Първият договор за аренда бил със срок 30 години – от 01.06.2011 г. до 01.06.2041 г., а вторият със срок от 10 години от 02.06.2014 г. до 02.06.2022 г.

Арендодателката Василка Кирова Маринова притежавала 1/5 ид. ч. от процесните земи, но не била собственик на 50% ид. ч. от съсобствената земеделска земя и договоррите не били сключени съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Ищецът счита, че двата договора за аренда са му непротивопоставими, защото не ги е приел изрично или мълчаливо. Не е получавал аренда и не желае и да получава. Поради това счита, че имотите се владеят от ответника без правно основание и иска да бъде признат за собственик на 1/5 ид. ч. от всеки от тях, а ответникът да бъде осъден да предаде владението върху тях. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.

Счита исковите претенции за недопустими, тъй като ищецът макар да бил собственик на 1/5 ид. Ч. от описаните имоти, липсвал правен интерес от заявяването им, тъй като той не е оспорвал това право и не се е противопоставял на ищеца. Ответникът не оспорва, че ищецът е придобил 1/5 ид. Ч. от имотите въз основа на посочените нотариални актове. На следващо място предмет на исковете били 1/5 ид. ч. от поземлените имоти, но частите били идеални, а не реални, поради което не можели да бъдат сметнати математически, както и да бъдат обособени реално в някоя тяхна част. Законният ред за разделянето бил чрез делба или земеразделяне по административен ред.

Ответникът оспорва основателността на иска по същите съображения изложени погоре. В допълнение към тях счита, че владее имотите на валидно правно основание, а именно договорите за аренда. Счита за неоснователни доводите, че договорите за аренда са непротивопоставими на ищеца, тъй като към момента на сключването им, е действала редакцията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в изм. от 29.04.2008 г., съгласно която няма изискване арендодателят да притежава повече от 50%. Тогава всеки съсобственик е могъл, независимо от притежавата част от съсобствеността, да сключи такъв договор. Отношенията между страните следвало да се уредят по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ищецът не е изпълнил императивното задължение, уредено в чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ, да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Ответникът счита, че това е направил с исковата молба и следвало да предствави на арендатора банкова сметка, по която да бъде извършено плащане за стопанската 2023 г. В заключение договорите за аренда били сключени в предвидената от закона писмеа форма с нотариално удостоверяване на подписите от страните и са надлежно вписани в службата по вписвания. Тяхното действие продължавало до прекратяването или развалянето им, независимо от смяната на собственика на имотите по аргумент от чл. 17, ал.

2 от ЗАЗ.

С оглед характера на предявения иск съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както следва:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

ОБЯВЯВА за безспорно между страните, че ищецът е собственик на 1/5 ид. ч. от описаните в исковите молби недвижими имоти, както и че са сключени описаните в 2 исковите молби договори за аренда.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че е собственик на 1/5 ид. ч. от недвижимите имоти, описан в исковата молба, както и, че ответникът владее, респ. държи имота към момента.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че владее описаните в исковите молби недвижими имоти на действително правно основание, както и че ищецът е приел изрично или мълчаливо изпълнението на сключените договори за аренда.

Да се призоват страните, ВЕДНО С ПРЕПИС от настоящото определение.

На ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________

3