Решение № 20 от 24.01.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Русе, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500769 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. И. Х. против решение №915/05.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 1325/2021 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Иска и направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата О. Р. счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора. Иска обжалваното решение да се потвърди като правилно, а в случай, че се отмени решението да се разгледа и уважи предявеният обратен иск срещу третото лице- помагач.

Третото лице помагач на страната на ответника“Р.“ Е. гр.Р. счита 1 жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството по делото е образувано по предявеният от жалбоподателя против Община Русе иск с правно основание чл.49 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт в размер на 9 000 лв.

Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 и сл. от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51 и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД обаче е обективна- за чужди виновни противоправни деяния / действия или бездействия/ и има обезпечителногаранционна функция. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа, лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на жалбоподателя.

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, 2 душевност и психическо състояние. Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия състав.

За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответника на заявеното основание, в процеса в доказателствена тежест на жалбоподателя в качеството му на ищец е да установи горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

По делото е установено, че на 30.11.2020 г. в гр.Р. на ул.“З.“ Т. И. Х. се подхлъзнал при движението си по непочистен от листа и мокър сняг тротоар и паднал, в резултат на което получил следните увреждания: Счупване на лява лъчева кост в далечния край. Счупване на лява лакетна кост в близкия край. Патологична деформация на лява гривнена става. Ограничена проносупинация в лява предмишница.

След падането същият потърсил помощ от св. Г., на когото разказал за случилото се. Поради невъзможност на св.Г. да му укаже съдействие, жалбоподателят се обадил на пълномощника си, който го откарал в спешно отделение на У.„К“ АД-Р., където му била поставена гипсова имобилизация на лява предмишница и гривнена става. Няколко дни след инцидента получил болки и оток като на 07.12.2020 посетил ортопед, който разширил чрез срязване гипсовата имобилизация в далечния й край. Гипсовата имобилизация била отстранена на 05.01.2021 г., след което провеждал раздвижване в домашни условия. През този период провеждал и медикаментозно лечение.

Установено е, че при такива счупвания обикновено болките са найсилни непосредствено след получаването им и продължават със значителен интензитет до имобилизиране на крайника, след което постепенно намаляват.

Болки със значителен интензитет се изпитвали и в периода на раздвижване.

При жалбоподателя били налице болки в продължение на една седмица, което наложило корекция на гипсовата имобилизация. Нормалния възстановителен период продължавал около три месеца. Към момента била налице патологична деформация на далечния край на лява предмишница и намален обем в роторните движенията лява предмишница. Отношение към непълното функционално възстановяване имали и предишни счупвания на костите на предмишницата, както и хроничните заболявания, от които страдал 3 жалбоподателя. Жалбоподателят продължавал да се оплаква от ограничени движения и болки при натоварване.

Установено е също, че на 04.09.2020 г. О. Р. и „Р.- П.“- Р. са сключили договор № ЗОП-29 за възлагане на обществена поръчка с предмет:

„Обществена хигиена, снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване на гр.Русе. Контролът по изпълнението на задълженията по договора се контролирани ежедневно от служители на ответника, за което се съставяли констативни протоколи и доклади. На 30.11.2020 г. имало снеговалеж на територията на града. За мястото на инцидента- ул.“Згориград“ било записано, че имало допуснати нарушения при почистването.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по съображения, че от събраните доказателства не може да се обоснове извод, че на процесната дата Т.Х. се подхлъзнал, поради непочистен от листа и сняг терен и паднал. Прието е, че липсват доказателства, които да установяват причината за падането и получените в резултат на това телесни увреждания.

Изводът на първаинстанционният съд за липса на доказатества, които да установяват твърденията на ищеца е неправилен.

Съгласно трайно установената съдебна практика / вж. решение №226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 921/2010 г., решение № 31 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 502/2011 г. пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко 4 доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК.

Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт.

В настоящият случай жалбоподателят е осъществил пълно доказване на фактите, които ангажират отговорността на ответника.

Разпитания по делото св.Градев не е присъствал на инцидента, но същият сочи, че жалбоподателят му веднага му се обадил с молба за помощ, посочил е местонахождението си и му обяснил точно какво се е случило. Заявените от ищеца фактически твърдения са посочени и в медицинската документация, приобщена по делото и се подкрепят от представените от ответника констативни протоколи и показанията на св.М.. В съвкупност тези доказателства дават основание да се обоснове извод, че на 30.11.2020 г. в гр.Р., по ул.“З.“ жалбоподателят се подхлъзнал и паднал, тъй като тротоарът не бил почистен от снега. В резултата на падането същият получил телесни увреждания: Счупване на лява лъчева кост в далечния край. Счупване на лява лакетна кост в близкия край. Патологична деформация на лява гривнена става. Ограничена проно-супинация в лява предмишница. При такива счупвания обикновено болките са най- силни непосредствено след получаването им и продължават със значителен интензитет до имобилизиране на крайника, след което постепенно намаляват. Болки със значителен интензитет се изпитвали и в периода на раздвижване. При жалбоподателя били налице болки в продължение на една седмица, което наложило корекция на гипсовата имобилизация. Нормалния възстановителен период продължавал около три месеца. Към момента била налице патологична деформация на далечния край на лява предмишница и намален обем в роторните движенията лява предмишница. Отношение към непълното функционално възстановяване имали и предишни счупвания на костите на предмишницата, както и хроничните заболявания, от които страдал 5 жалбоподателя. Жалбоподателят продължавал да се оплаква от ограничени движения и болки при натоварване.

С оглед на така установените факти, съдът приема, че на жалбоподателя са били причинени неимуществени вреди, свързани със засягане на неговото здраве и емоционално състояние. Телесните увреждания и свързаните с тях болки, страдание, дискомфорт и негативни емоционални преживявания са в пряка причинна връзка с падането му на 30.11.2020 г. Причина за падането на жалбоподателя е обстоятелството, че същият се подхлъзнал, тъй като тротоарът по ул.“З.“ в гр.Р. не бил почистен от падналия сняг.

Тротоарът е част от пътното платно / чл.5 от ЗП/ и с оглед обстоятелството, че същият е на територията на О. Р. по силата на пар.7 от ДР на ЗМСМА и чл.3, ал.3 от ЗП е публична общинска собственост. Съгласно чл.

3 1 о т ЗП и съответв. Чл.48 от ППЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища, в т.ч. и зимно такова, се осъществяват от общините. В настоящият случай О. Р. не е изпълнила тези свои задължения. Ответната община е проявила бездействие, изразяващо се в бездействието на служителите й, натоварени да контролират изправността и състоянието на пътя и прилежащите към тях зони, както и да предприемат своевременно действия по почистването на улиците и тротоарите, поради което е налице неизпълнение на вмененото от закона задължение за организиране движението по начин, който да гарантира безопасността на пешеходците.

Изложено дава основание да се приеме, че са налице елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД и е налице основание за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника.

На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането като в настоящият случай жалбоподателят е претендирал обезщетение за причинени вреди от неимуществен характер.

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.

Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени при определяне на размера.