Решение № 86 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Варна, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253100500131 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба входящ № 29934/10.12.2024г. по описа на ДСИ при СИС при РС-Варна, подадена от Н. С. Т., чрез процесуален представител адв. П. Х., срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изходящ № 47950/29.11.2024 г. по изпълнително дело № 1080/2023 г. по описа на ДСИ при РС-Варна, с което е указано, че Н. С. Т. към 01.08.2024 г. има задължения по изпълнителното дело в размер на 24 лева.

Жалбоподателят - Н. С. Т. счита обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не дължи никакви разноски по изпълнителното дело. Твърди, че изпълнителното дело е образувано по молба на бащата на детето й, който се е снабдил с изпълнителен лист за изпълнение на режим на лични отношения между него и детето.

Твърди, че от нейна страна не е налице неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр. дело 9435/2021 г. по описа на РС-Варна в частта му за определения режим на лични отношения между Т. К. Т. и детето С. Т. Т., което да налага образуването на изпълнителното дело и извършване на изпълнителни действия по него.

По същество моли съда да постанови решение, с което да отмени постановлението за разноските, с което в тежест на Н. Т. са възложени разноски в изпълнителното дело в размер на 24 лева.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят по изпълнителното дело – Т. К. Т., чрез процесуален представител адв. Герман Германов, е подал писмени възражения срещу жалбата, с които изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

По делото са депозирани мотиви от ДСИ при РС-Варна – Красимир Петков. Същият 1 счита, че жалбата на длъжника е неоснователна.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 1080/2023г. по описа на ДСИ при РС-Варна е образувано на 05.07.2023 г. по молба подадена от Т. К. Т., въз основа на изпълнителен лист № 13775/28.12.2017 г. издаден от РС – Варна, на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 от ГПК, въз основа на влязло в сила Решение № 5429/22.12.2017 г. постановено по гр. дело № 15466/2017 г. по описа на РС-Варна, с което е определен режим на личен контакт на детето С. Т. Т., ЕГН ********** с неговия баща Т. К. Т..

С решение № 2040/15.12.2021 г. постановено по гр. дело № 9435/2021 г. по описа на РС-Варна, съдът е изменил определения със съдебно решение №5429/22.12.2017г., постановено по гр. дело № 15466/2017г. на Варненски районен съд режим на личен контакт на детето С. Т. Т., ЕГН ********** с неговия баща Т. К. Т., ЕГН **********, като е включил допълнително определен режим на личен контакт както следва: бащата Т. К. Т., ЕГН ********** може да вижда и взима детето С. Т. Т., ЕГН ********** всяка четна календарна година през периода на нормативно определената пролетна ученическа ваканция, а през всяка нечетна календарна година може да вижда и взема детето през периода на нормативно определената есенна ученическа ваканция, от 10,00 часа на първия ваканционен ден до 18,00 часа на последния ваканционен ден, с приспиване при бащата. При съвпадане на нормативно определената пролетна ученическа ваканция с Великденските празници, детето следва да бъде при родителя, при когото е определено то да бъде за съответната пролетна ученическа ваканция, през съответната четна календарна година. Съдът е изменил определения със съдебно решение №5429/22.12.2017г., постановено по гр.дело № 15466/2017г. по описа на Варненски районен съд размер на месечна издръжка платима от бащата Т. К. Т. в полза на детето С. Т. Т., като е намалил същата от определения с решението размер, съответстващ на двойния размер на минималната месечна работна заплата, определен с Решение на Министерски съвет по реда на чл. 244, ал. 1, т. 1 КТ, на 900 (деветстотин) лева на месец, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от депозиране на исковата молба в съда – 28.06.2021г. до настъпване на законови обстоятелства за изменение или прекратяване на горното задължение, която издръжка е платима чрез майката и законен представител на детето Н. С. Т., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. Патриарх Евтимий №33, ет.4, ап.15, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане на задължението. Съдът е изменил определения със съдебно решение №5429/22.12.2017г., постановено по гр.дело № 15466/2017г. на Варненски районен съд режим на личен контакт на детето С. Т. Т. с неговия баща Т. К. Т., в частта за периода на нормативно определената лятна ученическа ваканция на детето, като: дава възможност на бащата Т. К. Т. да вижда и взима детето С. Т. Т. през всяка четна календарна година за 10 (десет) дни за периода от 01.07 вкл. до 10.07 вкл., както и 10 (десет) дни за периода от 01.08 вкл. – 10.08 вкл., както и 10 (десет) дни за периода 01.09 вкл. до 10.09 вкл., а през всяка нечетна календарна година за 10 (десет) дни за периода от 11.07 вкл. до 20.07 вкл., както и 10 (десет) дни за периода от 11.08 вкл. – 20.08 вкл., като и 10 (десет) дни за периода 01.09 вкл. до 10.09 вкл., от 10,00 часа на съответния ден до 18,00 часа на последния ден, с приспиване при бащата.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение, която е получена от Н. Т. на 05.12.2024 г. В същата е посочено, че задължението й по изпълнителното дело към 01.08.2024г. възлиза на 24 лева, сума представляваща дължима такса за образуване на изпълнителното дело.

По делото са постъпили становища, в които Н. С. Т. заявява, че от нейна страна не е налице неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение по гр. дело 9435/2021 г. по описа на РС-Варна в частта му за определения режим на лични отношения между Т. К. Т. и детето С. Т. Т..

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна 2 следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение № 47950/29.11.2024 г. по изпълнително дело № 1080/2024 г. по описа на ДСИ при РС-Варна. Разгледана по същество същата е неоснователна.

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В точка 2 от тълкувателно решение № 3/2017 по тълкувателно дело № 3/2015 г. на ВКС е посочено, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

По силата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело, с изключение на изрично изброените случаи, са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В конкретния случай Н. Т. на 05.12.2024 г. е получила покана за доброволно изпълнение изх. № 47950/29.11.2024 г. В същата е посочено, че задължението й по изпълнителното дело към 01.08.2024г. възлиза на 24 лева, сума представляваща дължима такса за образуване на изпълнителното дело.

Държавната такса по чл. 30 от ТДТССГПК за образуване на изпълнително дело е в размер на 24 лева с ДДС.

По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Според разясненията, съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. Според приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 от ГПК.

По процесното изпълнително дело към момента на постановяване на обжалвания акт не са извършвани никакви изпълнителни или принудителни действия от ДСИ.

С оглед така установеното, настоящият състав намира, че доколкото жалбоподателката, в качеството си на родител, който следва да изпълнява задължението си да предаде /осигури присъствието/ на детето, на бащата с оглед осъществяване на определения от съда режим на лични отношения и при наведени твърдения, че не изпълнява същото, то тя дължи разноските, свързани с образуване на делото: сумата общо от 24 лева, представляваща такса за образуване на изпълнителното дело по чл. 30 от ТДТССГПК.

Предвид липсата на извършени изпълнителни действия или актове на ДСИ, 3 настоящият състав не може да направи категоричен извод, че длъжникът действително не е изпълнявал задълженията си да предаде/осигури присъствието на детето, или това са само твърдения на взискателя, които длъжникът оспорва.

По изложените съображения съдът намира, че Н. Т. следва да понесе разноските за образуване на изпълнителното дело, представляващи държавна такса по чл. 30 от ТДТССГПК в размер на 24 лева.

Съобразявайки гореизложеното, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба входящ № 29934/10.12.2024г. по описа на ДСИ при РС-Варна, подадена от Н. С. Т., чрез процесуален представител адв. П. Х., срещу постановление за разноските, обективирано в покана за доброволно изпълнение изходящ № 47950/29.11.2024 г. по изпълнително дело № 1080/2023 г. по описа на ДСИ при РС-Варна, с което е указано, че Н. С. Т. към 01.08.2024 г. има задължения по изпълнителното дело в размер на 24 лева.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4