Решение № 820 от 17.11.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

МОТИИ към РЕШЕНИЕ № 820 от 17.11.2021 г. по НАХД № 4679/2021 г. на БРС, ХХІ-състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна прокуратура –Бургас постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на администратИно наказание на обвиняемия СТ. И. Т., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ц.Р.“ № **, неженен, с основно образование, работи като багерист в пътно-строителна фирма, неосъждан, за това, че на 23.02.2021 г., в гр. Бургас, на ул. „О.“, кръстовището с ул. „П.Я.Я.“ – ръкав, до пътен възел Запад, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завИане наляво за навлизане в друг път водачът на завИащото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.“ като предприел маневра завИане наляво за навлизане в друг път, без да пропусне насрещно движещия се направо по ул. „О.“ посока кв. „Д.Е.“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, при което допуснал пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазлИост причинил средна телесна повреда на Г.П.П., роден на ******** г. – пътник на предна дясна седалка в лек автомобил марка и модел „Пежо Партнер“, с рег. № ********, изразяваща се във фрактура на втори шиен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 3-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Представителят на РП – Бургас поддържа внесеното постановление и счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да му бъде наложена глоба в размер на 1000 лева, както и да му бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Защитникът на обвиняемия не възразява срещу внесеното предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, като счита, че са налице предпоставките на чл. 78а НК. Пледира за налагане на наказание в предвидения минимум от 1000 лева, както и кумулатИно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Обвиняемият поддържа становището на защитника си. Признава вината си и изразява съжаление за извършеното престъпление. Моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият СТ. И. Т., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ц.Р.“ № **, неженен, с основно образование, работи като багерист в пътно-строителна фирма. Видно от справка за съдимост обвиняемият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1 НК на 26.11.2014 г., за извършено на 03.05.2011 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което е бил осъден по НОХД № 276/2011 г. на Районен съд – С.. Обвиняемият Т. не е бил освобождаван от наказателна отговорност.

На 23.02.2021 г. около 17:30 часа обвиняемият СТ. И. Т., управлявал лек автомобил „Пежо“, модел „Партнер“ с рег. № ******** по ул. „О.“, в платното с посока за движение към центъра на гр. Бургас. Улица „О.“ се състои от две двупосочни платна, всяко от които включва по две еднопосочни ленти. Едното платно е с посока за движение към 1 центъра на гр. Бургас, а другото с посока за движение към кв. „Д.Е.“. От ул. „О.“ се навлиза в ул. „П.Я.“ и съответно от ул. „П.Я.“ се влиза в ул. „О.“, чрез общо четири входа и изхода.

В автомобила се намирали свидетелят Д. Д. и пострадалият Г.П.. Т. имал намерение да се включи в движението по ул. „П.Я.“, поради което било нужно да направи маневра завой наляво и да пресече насрещното платно на ул. „О.“, с посока на движение към кв. „Д.Е.“.

По същото време в насрещното платно, с посока на движение към кв. „Д.Е.“, се движел лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********, управляван от свидетеля С.Г..

Когато обвиняемият Т. достигнал кръстовището, той намалил скоростта си, подал ляв мигач и се подготвил за маневра на ляво. Тогава бил забелязан от св.С.Г., който се движел в насрещното платно със скорост от 80,14 км/ч и се намирал на разстояние от 46 метра от мястото на удара. В този момент опасната зона за спиране на управлявания от св. Г. автомобил била 63,90 метра.

В случая, обв. Т. съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завИане наляво за навлизане в друг път водачът на завИащото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства“, следвало да изчака преминаването на автомобилите движещи се в насрещното платно и едва тогава да премине.

Той обаче нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и не изчакал преминаването на движещия се в насрещното платно автомобил управляван от св. Г.. В момента, в който обвиняемият Т. потеглил, за да пресече насрещното пътно платно, свидетелят Г., който управлявал л.а „Фолксваген Пасат“ се намирал вече на разстояние от 16-17 метра от мястото на удара, като дори да се движел с разрешената скорост от 50 км/ч, той не би могъл да избегне удара, предвид на това, че опасната му зона за спиране с тази скорост била 32 метра, поради което според вещото лице ударът е бил неизбежен. След като обвиняемият Т. навлязъл в насрещното платно на ул. „О.“, той ускорил скоростта си до 21 км/ч, но не успял да го пресече и да се изтегли в ръкава за ул. „П.Я.“, поради което последвал сблъсък между управлявания от него автомобил и този управляван от Г..

Според заключението на вещото лице, причината за настъпването на ПТП е отнемането на предимство от страна на обвиняемият Т., който не пропуснал движещият се в права посока по път с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от С.Г..

Вследствие настъпилото ПТП, един от пътниците в автомобила управляван от обв. Т.

– свидетелят Г.П., получил телесно увреждане, а именно фрактура на втори шиен прешлен, което наложило и оператИно стабилизиране на същия. Увреждането довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от 3-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, съгласно изготвената СМЕ.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, показанията на свидетелите, ангажирани със случая, дадени на досъдебното производство, заключенията на изготвените съдебно-медицинска и автотехнически експертизи, ведно със скица и фотоалбум; протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост.

Съдът намира, че събраните доказателства са вътрешно и взаимно безпротИоречИи и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Свидетелските показания са обектИни, логични и последователни. Събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните такИа допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. Обвиняемият признава изцяло приетите за осъществили се от съда факти.

2

Признанието на обвиняемия се подкрепя от събрания по надлежния ред в досъдебно производство доказателствен материал.

Експертните заключения са компетентно изготвени, не са били оспорени от обвиняемия и съдът изцяло ги кредитира. Допуснатата автотехническа експертиза изясняват механизма на настъпилото ПТП, а изготвената съдебно-медицинска експертиза дава заключение относно причинените увреждания на здравето на пострадалия – свидетеля.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обектИна и субектИна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б.

„Б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

За да е осъществен съставът на посочената норма е необходимо обвиняемият при управление на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което да е причинил средна телесна повреда на другиго.

От обектИна страна безспорно по делото се установява, че на на 23.02.2021 г., в гр.

Бургас, на ул. „О.“, кръстовището с ул. „П.Я.Я.“ – ръкав, до пътен възел Запад, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завИане наляво за навлизане в друг път водачът на завИащото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.“ като предприел маневра завИане наляво за навлизане в друг път, без да пропусне насрещно движещия се направо по ул. „О.“ посока кв. „Д.Е.“ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ********, при което допуснал пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазлИост причинил средна телесна повреда на Г.П.П., роден на ******** г. – пътник на предна дясна седалка в лек автомобил марка и модел „Пежо Партнер“, с рег. № ********, изразяваща се във фрактура на втори шиен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от около 3-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

От автотехническата експертиза се установява, че телесното увреждане на пострадалия Петков е в причинно-следствена връзка с причиненото от обвиняемия ПТП.

Следователно е налице и този обектИен елемент – причинена средна телесна повреда от фактическия състав на престъплението, в извършването, на което е бил обвинен Т..

От субектИна страна деянието е извършено от обвиняемия по непредпазлИост, като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, т.е. не е предвиждал, че ще настъпи ПТП и увреждане на здравето на пострадалия Петков, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Преди да предприеме навлизане на друг път обвиняемият е бил длъжен да пропусне движещите се с предимство насреща автомобили, като се убеди, че маневрата е възможна и безопасна за другите участници. Обвиняемият не е сторил това и е предприел движение, при което с управлявания от него автомобил е ударил друг автомобил, при което от настъпилото ПТП е пострадал пътуващият с обвиняемия свидетел Петков. Обвиняемият като водач на ППС е бил длъжен да предвиди, че може да настъпи такова съприкосновение.

По изложените съображения съдът призна обвиняемия СТ. И. Т. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б”, предл. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК и го освободи от наказателна отговорност с налагане на администратИно наказание „глоба”.

По вида и размера на наказанието:

При определяне на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното по непредпазлИост престъпление в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „Б”, предл. второ, вр. чл.

3

342, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или „пробация“.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан (реабилитиран) за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII от Общата част на НК. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. С оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид императИния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, съдът освободи обвиняемият Т. от наказателна отговорност и му наложи администратИно наказание „глоба”.

Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., Пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага администратИното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за администратИните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.