Решение № 1953 от 04.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1953 гр. С., 04.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110139014 по описа за 2022 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 150893/20.07.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 183519/02.09.2022г., на СРС, подадена от „************“ ЕАД срещу А. Г. М., Д. Г. К., Г. Г. К., Р. Г. К. и К. Г. К. в качеството им на наследници на Г. К.

К..

С определение от 03.10.2023г. съдът е допуснал изменение на предявените искове досежно техния размер, като по отношение на едни ответници те са увеличени, а по отношение на други намалени, като за сумите, с които исковете са намалени, производството по делото е прекратено.

Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Пл. Н.а и юрк. И.М. е предявил срещу А. Г.

М., Д. Г. К., Г. Г. К., Р. Г. К. и К. Г. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН за осъждане на ответниците в качеството си на наследници на Г. К. К. да заплатят на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., бул. "*********" № 31, ет. П/1/, ап. 1, аб. № *********, както следва:

1. А. Г. М.:

68,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 2,10 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им изплащане;

15,89 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 51 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.

2. Д. Г. К.:

1

136,40 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 4,16 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им изплащане;

31,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 1,03 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.

3. Г. Г. К.:

136,40 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 4,16 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им изплащане;

31,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 1,03 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.

4. Р. Г. К.:

136,40 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 4,16 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им изплащане;

31,78 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 1,03 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.

5. К. Г. К.:

68,20 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. и 2,10 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата молба (20.07.2022г.) до окончателното им изплащане;

15,89 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-15.06.2022г. и 51 стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2019г.-15.06.2022г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и наследодателя на ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт.

Наследодателят на ответниците, съответно ответниците били собственик/собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило в имота за процесния период топлинна енергия, чиято цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, не била заплатена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. След смъртта на наследодателя им ответниците имали 2 качеството на клиенти на топлинна енергия и носели отговорност за заплащане на съответните задължения. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Д.К., юрк. Пл. Н.а, юрк. И.М. или юрк. Р. П.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. Г. К. е подала Отговор на исковата молба, вх. № 33188/07.02.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове. Исковата молба била нередовна и недопустима. Оспорват се предявените искове по размер, включително начинът на формирането им. Твърди се, че при покупката на топлоснабдения имот наследодателят ù бил в брак с Р. К., поради което наследствените дялове на ответниците били други по размер, но не и равни. В исковата молба не били посочени правни основания, а в нея имало и противоречия. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответницата Д. К. не се явява и не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. Г. М., Г. Г. К., Р. Г. К. и К. Г. К. не са се възползвали от правото си да подадат отговор на исковата молба. В насрочените по делото публични съдебни заседания не се явяват и не изпращат представител.

Третото лице – помагач „********“ ООД не е взело отношение по предявените искове. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, подадения отговор на исковата молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ вр. чл. 60, ал. 1 ЗН е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците/техния наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение, както и наличието на наследствено правоприемство. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна 3 енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от представеното по делото заверено копие, с Нотариален акт № 65/06.04.1992г., т. 23, дело № 4789/1992г. на I Нотариус при II Районен съд – град С., В.Н.П. е прехвърлила на Г. К. К. недвижим имот – апартамент в град С., бул. „********“ № 74, ет.

1, ап. 1, с прилежащите площи, права и помещения, срещу задължение за издръжка и гледане. Видно от Удостоверение, изх. № 68-00-148/14.02.2022г. на ГИС-С., понастоящем адресът на сградата е на бул. „**********“ № 31. Във връзка с представеното копие от искова молба от 1999г. от В.Н.П. срещу Г. К. К. и предявен с нея иск за разваляне на договора по делото, следва да се има предвид, че не са представени доказателства този иск да е разгледан по същество и уважен, поради което и съдът приема, че Г. К. е останал собственик на топлоснабдения имот. Не са налице доказателства за последващото му отчуждаване.

Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РСЦ22-ВК08-1581/29.08.2022г. на Столичната община – Район „Средец“, Г. К. К. е починал на 14.06.2021г. като вдовец и е оставил за свои наследници по закон своите син и дъщери – ответниците. Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 246/11.02.2022г. на Столичната община – Район „Връбница“, Р. Г. К. е била съпруга на Г. К. К., като е починала преди него - на 17.12.1994г., и е оставила за свои наследници по закон дъщерите си Д. Г. К., Г. Г. К. и Р. Г. К.. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства относно това кога е сключен бракът между Г.

К. К. и Р. Г. К., съответно не може да се обоснове извод, че топлоснабденият имот е придобит по време на брака им и съставлява съпружеска имуществена общност. При това положение следва да се приеме, че апартаментът е лична собственост на Г. К.. Със смъртта му през 2021г. собствеността върху него е преминала върху наследниците му съобразно правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН, като всяко едно от децата му – ответници по делото, са придобили по 1/5 идеална част от апартамента, както и възникналите във връзка с него задължения за заплащане на доставената топлинна енергия и свързаните с това плащания.