Решение № 5 от 07.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300602091 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК

С Присъда № 106/27.05.2024г. по НЧХД 778/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, съдът е признал подсъдимата В. С. Т. – родена на *********г. живуща в с. Р. К., ул. „****“ № *, община К., област Пловдив, български гражданин, омъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за НЕВИНОВНА в това на 03.01.2023г. чрез молба до Районен съд гр. Пловдив, по която е било образувано гр. дело № 57/2023г. по описа на ПРС, ХХІІ гр. състав да е разгласила публично позорни обстоятелства по отношение на частния тъжител С. Г. Т. , ЕГН: **********, поради което я ОПРАВДАВА по повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление по чл.

148, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Със същата присъда, Районен съд – Пловдив е ОТХВЪРЛИЛ и предявения от частния тъжител С. Г. Т., ЕГН: ********** граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК в размер на 4000 лева, ведно със законната лихва считана от 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане, като недоказан по основание и размер.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е ОСЪДИЛ частния тъжител С. Г. Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимата В. С. Т. с ЕГН:

********** направените от нея по делото разноски в размер на 1200 лева по упълномощаване на защитника.

Горната присъда е обжалвана от адвокат Й. Д. – в качеството му на повереник на частния тъжител С. Г. Т.. В жалбата се посочва, че присъдата е 1 постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива. Предлага същата присъда да бъде отменена и вместо нея съдът постанови нова, с която признае подсъдимата за виновна, наложи и справедливо наказание и уважи гражданския иск, или отмени присъдата и върне делото за разглеждане на друг състав на Районен съд – Пловдив.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адвокат Д. поддържа жалбата, като взема становище по доказателствената съвкупност и сочи, че последната се установява, че частният тъжител не е хазартна личност, не води разгулен живот, отговорен е и осъществява трудова дейност. В този смисъл се изразява и несъгласие с начина, по който съдът е третирал доказателствените източници в горния смисъл. Предлага Окръжен съд – Пловдив да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата за виновна, като и определи съответно наказание, или да върне делото за ново разглеждане на друг състав на районния съд, а още и да присъди направените разноски.

Частният тъжител Т. заявява, че поддържа казаното от повереника си, не е съден, не е лъгал и всички имоти са налице.

Защитникът на подсъдимия – адвокат А. предлага жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Посочва, че не се установява клеветническите твърдения да са станали достояние на състава, разглеждал гражданското дело, както и фактическата обстановка не е променена във връзка с проведения разпит на свидетел. Предлага присъдата на Районен съд – Пловдив да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата В. С. Т. – редовно призована, не се явява, не взема становище.

Окръжен съд – Пловдив, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, а именно – на 28.05.2024г. – съгласно отразения входящ номер (като присъдата е постановена на 27.05.2024г.) и при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл.318 от НПК – частния тъжител, чрез процесуалния му представител.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител С. Т. бил **** на подсъдимата В. Т. и Г. Т., като към момента на подаване на тьжбата, а и в един сравнително дълъг предходен период, отношенията помежду им били силно обтегнати. Посочените лица живеели в с. Р. К. , общ. К., като частният тъжител със семейството си 2 живеели в отделно жилище от родителите му, а В. Т. и баща му Г. Т. живеели заедно с по-големият му **** - П. Г. Т. на ул. „***, № * в същото село.

Тъй като в семейството често избухвали скандали /най- вече от финансово-битово естество, тъй като до 2005г. живеели в едно домакинство/ в последните години отношенията помежду им се влошили, като освен от битовите спорове, частният тъжител бил силно наскърбен , тъй като считал, че майка му изцяло го игнорира, като отдава предпочитание само на неговия **** – св. П. Т..

През 2005 г. тъжителят закупил своя къща в с. Р. К. и въпреки това според него в първите години от отделянето му се виждал с родителите си по празниците, като при тези им срещи отново бил обиждан, което довело до преустановяване на посещенията му от негова страна.

На 03.01.2023г. в гр. Пловдив, пред Районен съд- 22 гр. състав подсъдимата депозирала молба по реда на чл. 18,ал.1, във вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДН за издаване на заповед за незабавна защита на Т. срещу нейния съпруг Г. П. Т. и нейните внуци Г. С. Т. и А. С. Т., като с определение 122 от 04.01.2023г. Г. П.

Т. бил отстранен от обитавания съвместно с подсъдимата недвижим имот, находящ се в с.Р. К. , обл. Пловдив, а отделно Г. П. Т. и нейните внуци Г. С. Т. и А. С. Т. се задължавали да се въздържат от домашно насилия спрямо Т. , както и им е било забранено да приближават нейното жилище и местата за социаелни контакти на Т. до приключване на производството по делото с влязъл в законна сила съдебен акт.

На втората страница на посочената по- горе молба , изхождаща от подс.

Т. било записано … „Всички от семейството на синът ни С. в последните години заживяха разгулен живот“, както и „ Започнаха да прахосват безразсъдно парите си. Оставайки по тази причина без пари започнаха да вземат заеми ,имат кредити, които не могат да погасяват „ и „Предимно залагат парите на хазарт „. В обясненията си пред Съда, подсъдимата сочи , че като негова майка е наблюдавала частния тъжител, като често установявала , че той пие, а освен това много пъти със съпруга й Г. П. Т. били изплащали негови задължения от комар, тъй като бил попаднал в неблагоприятна среда от приятели – комарджии. Отново по субективна нейна преценка частният тъжител и семейството му живеели разгулно, позволявали си да ходят по заведения и общо взето водели по - охолен живот. На фона на тези нейни субективни възприятия подсъдимата разбрала и за изтеглени от частния тъжител кредити, което предизвикало у нея въмущение и отчасти притеснение за тяхното връщане, тъй като по нейни наблюдения Т. се затруднявал при погасяването им.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа събраните в хода съдебното следствие доказателства, които са били приобщени, проверени, анализирани и оценени правилно.

В този смисъл РС-Пловдив се е позовал на показания на разпитаните свидетели С. Д. П., В. П. К. и П. Г. Т., както и обясненията на В. С. Т., които са анализирани подробно и който анализ не е необходимо да бъде повтарян от 3 настоящия състав на съда, доколкото се споделя напълно.

Следва единствено да се подчертае правилността на заключението на първостепенния съд относно това, че не се констатират никакви съществени противоречия в показанията на същите свидетели (както и между тях и разпитания пред настоящия състав на съда свидетел К. И. Г.), независимо от привидното такова в смисъл, дали тъжителя Т. имал склонност да участва в хазартни игри (съгласно П. Т. и В. Т.) или не се знаело да има такава (съгласно С. П., В. К. и К. Г.). Това е така, доколкото на първо място - двете горепосочени групи изнасят впечатления от различна среда - П. Т. и В. Т. – от семейна такава, а С. П., В. К. и К. Г. – какво били чули и какво се говорило в селото, ето защо не съществува никаква пречка в тези отделни социални сфери да е формирано различно впечатление относно горното. Отделно от това, в случая всички горепосочени лица изнасят не конкретни данни, а изключително и само субективни впечатления, част от тях (С. П., В. К. и К. Г.) – и общи слухове в общността, поради което и липсва конкретика на фактите, въз основа която да се констатира „противоречие“.

Ето защо правилно са кредитирани горепосочените свидетелски показания и обяснения, както и писмените доказателства – приобщеното в цялост гр.д.№57/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив. Съгласно посоченото, не се налагат други изводи по фактите и след разпита пред настоящия състав на съда на свидетеля К. Г..

Ето защо в случая не се установи дефицит в процесуалната дейност на първоинстанционния съд по изясняване фактическата обстановка, в който смисъл са събрани всички възможни относими данни, правилни са изводите относно възприетите фактически положени.

При така изяснена в пълнота фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразния извод, че по делото не се установява подсъдимата В. Т. да е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК, предмет на частното обвинение.

В този смисъл и на първо място – изцяло правилно и законосъобразно е заключението на първостепенния съд относно липсата на конкретика в иначе безспорно установените като обективирани в Молба с вх.№ 588/04.01.2023г. по описа на Районен съд – Пловдив твърдения на подсъдимата, че всички в семейството на сина и „заживяха разгулен живот“, „прахосват безразсъдно парите си“ и „залагат парите на хазарт“.

В случая твърдяното поведение на членовете от семейството не е привързано с никакви конкретни факти от обективната реалност, които могат да бъдат индивидуализирани по време и място, съответно – да бъдат проведен опит за тяхното установяване. Към последното следва да се прибави и това, че се касае за общо твърдение на „всички от семейството“, а не на конкретно лице.

Отделно от горното, съдържанието на понятие като „разгулен живот“ е твърде субективно, както е неясно какви факти от обективната реалност 4 следва да се поведат както качествено, така и количествено под едно такова понятие. Същото се отнася и за квалификацията на едно разходване на парични средства като „безразсъдно“ и „прахосване“, както и разликата на същото с „нормалното“ такова. Не на последно място следва да се обърне внимание, че според действащото законодателство в Р.България участието в хазартни игри не е дейност, забранена от закона и простото посочване на това, че едно лице е участвало в такива игри не съставлява клевета. Разбира се, последното участие в хазартни дейности в определени случаи би могло да бъде и причина за негативна социална оценка, но не и без същото да бъде свързано с определен контекст, съответно – конкретна фактология, която липсва.

Ето защо, в случая става въпрос за изказване на субективни оценъчни понятия, празни от съдържание (без съответен социален контекст), които от своя страна са направени без конкретика, както относно време и място, така и във връзка с лица. Съответно – последните са такива, чиято истинност по смисъла на чл.147, ал.2 от НК не би могла да бъде предмет на доказване по реда на НПК, като дори и само последното съставлява достатъчно основание за извод в насока липса на състав.

Отделно от горното следва да се обърне внимание и на още едно обстоятелство, което не е намерило място в мотивите на първостепенния съд, а именно – преценката на твърдения на подсъдимата Т. в контекста, в който те са направени.

Така установява се, че подсъдимата Т. е обективирала гореописаните твърдения в Молба с вх.№ 588/04.01.2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, по което било образувано гр.д.№57/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив с предмет по ЗЗДН. В същата молба Т. е описала инцидент на 22.12.2022г. с проява на агресия и обидни думи, във връзка с който е изложила и предистория, а именно – семейните и отношения, като причини за конфликта. Именно в последния контекст са изказани и твърденията на Т. за това, какво според нея предизвикало конфликта и със семейството на тъжителя, които твърдения същевременно се сочат като съставомерни от тъжителя по настоящото частно обвинение. Ето защо, дори да можеше да се стори извод, че написаното от Т. в Молба с вх.№ 588/04.01.2023г. по описа на Районен съд – Пловдив от обективна страна осъществява състава на престъпление по чл.147 от НК (който извод не може да бъде направен, съгласно горепосоченото), то липсват данни деянието да е осъществено и от субективна страна, доколкото не се констатират основания в подкрепа на твърдението, че Т. е целила последици, надхвърлящи необходимостите на търсене защита по реда на ЗЗДН.