Решение № 35 от 12.02.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Смолян, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100973 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата С. Ф. М. е предявила срещу „***“ ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал.

1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 3, ал. 2 от Договор за предоставяне на кредит № 488197/11.05.2024, сключен между страните като накърняваща добрите нрави и поради заобикаляне на законовите разпоредби на чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК и като неравноправна по чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗПП.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Ищцата е страна по Договор за предоставяне на кредит № 488197/11.05.2024 г. сключен с „***“ ЕООД, по който й е отпуснат кредит в размер на 550 лв., подлежащ на връщане ведно с фиксиран лихвен процент от 40,15 %, при ГПР 48,44 %. Съгласно чл. 3, ал.

1 от договора кредитополучателят се задължила да представи обезпечение на кредита, а съгласно чл. 3, ал. 2 при неизпълнение на задължението се задължила да плати неустойка в размер на 283,08 лв.

Неустойката за непредставяне на обезпечение е нищожна, тъй като цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, осигурява допълнителна печалба на кредитора, не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от неизпълнение на основното задължение, а освен това и надхвърля горната граница, определена в чл. 33 ЗПК за вредите при пълно неизпълнение от кредитополучателя. Тя е и неравноправна, като предварително изготвена, 1 не е индивидуално договорена и върху нея потребителят не е могъл да влияе.

Адв. *** – пълномощник на ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес и като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира за разноски. Възраженията се свеждат до следното:

Процесната неустойка нито е била начислена, нито е била заплатена от ищцата, била е отписана счетоводно, поради което правната сфера на ищцата не е била засегната. Ищцата е могла да прекрати договора, но не го е направила, могла е и да се откаже от него. В кратък срок след усвояване на кредита е предявила иска, без да е извършила нито едно плащане по него, с което е демонстрирала липса на намерение въобще да изпълнява договора. Съдът счита доводите на ответника за недопустимост на иска за неоснователни, тъй като обстоятелството, че клаузата за неустойка фигурира в договора, то потенциално съществува възможност за кредитора да поиска нейното изпълнение, като счетоводно отписване на такова задължение е ирелевантно за притезателното му право.

По същество оспорва иска като неоснователен, като твърди, че договорът за кредит е нищожен. Признава факта на сключването му, като твърди, че ищцата надлежно е била уведомена за условията на кредита, вкл. и за предвидената неустойка, но не се е консултирала с адвокат предварително и е приела същата, като е сключила договора, без да упражни правото си на отказ. Моли да бъде прогласена нищожността на договора. Счита за неоснователни развитите от ищцата доводи за нищожност на клаузата за неустойка, като твърди, че същата отговора на законовите изисквания и на принципа за добросъвестност.

Твърди, че задължението за обезпечаване на кредита възниква към сключването му, а не след това, тя не влияе на същинското съдържание на договора, за нея е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и без нея договорът би бил сключен, а неустойката е могло да бъде опростена при по-ранен контакт на ищцата с ответника по този въпрос.

Оспорва материална затрудненост на ищцата, респ. за условия за безплатна правна помощ. Моли да бъде отхвърлен предявеният от ищцата иск и да му бъдат присъдени разноски.

Предявява насрещен иск, с който претендира на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъдена ищцата да плати падежиралата на 08.09.2024 г. вноска за главница в размер на 50 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2024 г. - датата на подаване на насрещния иск до окончателното плащане.

Основава иска на следните фактически твърдения:

На 11.05.2024 г. между страните е сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР, по който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 550 лв., преведен по сметка на ищцата чрез Изипей АД. От страна на ищцата не са извършвани плащания по кредита, като към момента на подаване на насрещния иск е падежирала първата вноска за главница в размер на 50 лв.

2 на 08.09.2024 г.

Моли предявеният от ищцата иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а насрещният иск да бъде уважен. Претендира за разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.05.2024 г. между „***“ ЕООД като кредитор и С. ***а М. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на кредит № 488197, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 550 лева, който последният се задължил да плати на 11 погасителни вноски в срок от 330 дни, с краен падеж 06.04.2025 г.. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с месечна договорна лихва при фиксиран лихвен процент 40,15 %, при ГПР 48,44 %. Общата дължима сума, посочена в договора е 658,90 %.

С чл. 3 от договора потребителят се задължил в 5-дневен срок от сключване на договора да представи обезпечение на кредита чрез банкова гаранция или две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия.

Ищцата не оспорва факта, че сумата по кредита й е била предоставена от кредитора, като е преведена по посочената от нея банкова сметка.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е договорена неустойка в размер на 283,08 лв., платима ведно с погасителните вноски.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

3

Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през 2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.

Относно иска за нищожност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита:

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. и др..

4

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез представяне на банкова гаранция или двама поръчители – физически лица, отговарящ на изискванията на кредитора, в петдневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 283,08 лева, представляваща 51,5 % от стойността на кредита.

Предварително е предвидено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.

Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая, обаче, нейният размер е значително завишен. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции, които законодателят определя за неустойката.

По начина, по който е договорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху основното задължение за погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция.

При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство.