Определение № 31 от 28.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. К., 28.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20245100600064 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 377, ал.2, вр. с гл.ХХІІ от НПК.

С Разпореждане № 165 от 29.01.2024 г., постановено по НАХД № 91/2024 г., Районен съд – К., на основание чл. 377, ал.1, вр. с чл. 249, ал.1 и ал.2, вр. с ал.4, т.1 от НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура – К. за отстраняване на допуснато процесуално нарушение.

Срещу посоченото разпореждане е подаден частен протест от прокурор при Районна прокуратура – К., във връзка с който е образувано настоящото производство. Подалият протеста прокурор, твърди, че посоченото разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че не било налице съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, засягащо правата на обвиняемия по чл. 249, ал.4, т.1 от НПК – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Изразява становище, че изводът на Районен съд – К., че липсата на факти относно датата на довършване на престъплението, за което е привлечен обвиняемия е довело до нарушаване на основното му право – да разбере за какво е обвинен, е неправилен.

Представителят на РП – К. развива съображения, че престъплението по чл.

191, ал.1 от НК било типично продължено престъпление, което в съдебната практика и доктрина еднозначно се приемало за довършено с преустановяване на извършването му – с навършване на 16 годишна възраст 1 от пострадалата или на датата, на която извършителят е привлечен в качеството на обвиняем. В протеста е посочено, че пострадалата З.Ю. на 13.06.2023 г. е навършила 16 годишна възраст, т.е. второто деяние, извършено от обвиняемия Б. Б. е довършено 12.06.2023 г. Прокурорът счита, че дори и да не е посочено изрично в постановлението на Районна прокуратура – К., че пострадалата е навършила 16 годишна възраст на 13.06.2023 г., то лесно би могло да се достигне до този извод, предвид изричното посочване в диспозитива на обвинението, че към двата инкриминирани периода, тя е била на 15 години, както и изрично била посочена датата на раждане на пострадалата. На следващо място, представителят на държавното обвинение счита, че непосочването в постановлението на РП – К. на пострадалото лице, както и лицата за призоваване по никакъв начин не обуславяло неговата мотивираност. Поради горните съображения подалият протеста прокурор счита, че в изготвеното постановление, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия Б. Б., за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК са изложени изцяло необходимите факти, обуславящи обвинението. Предлага Окръжен съд – К. на отмени протестираното разпореждане и да постанови делото да бъде върнато на Районен съд – К. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд – К., след като се запозна с атакувания съдебен акт, с внесеното за разглеждане в съда постановление от 24.01.2024 г. на Районна прокуратура – К., и с материалите по досъдебното производство намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден в срок, от страна, която разполага с право на такъв, срещу акт, подлежащ на протестиране и подаден пред компетентния съд. Разгледан по същество, същият е основателен.

С постановление на Районна прокуратура – К. от 03.05.2023 г. било образувано досъдебно производство № 281/2023 г. по описа на РУ – К.. В хода на същото в качеството на обвиняем бил привлечен Б. Б. за това, че в периода от 01.08.2022 г. до 12.06.2023 г. в гр. К. в условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществят поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от 2 време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживяло съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно: З.Е.Ю., родена на ******* г. /на 15 години към този период/, както следва:

1. В периода от 01.08.2022 г. до неустановена дата през месец септември 2022 г. в град К., като пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживяло съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно: З.Е.Ю., родена на ******* г. /на 15 години към този период/.

2. В периода от неустановена дата през месец февруари 2023 г. до 12.06.2023 г. в гр. К., като пълнолетно лице, без да е сключило брак е заживяло съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - З.Е.Ю., родена на ******* г. /на 15 години към този период/ - престъпление чл.191, ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

След приключване на разследването по досъдебното производство в Районен съд - К. е внесено постановление от Районна прокуратура – К., с което се предлага освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Б. Б. за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и налагане на административно наказание „глоба“.

В закрито съдебно заседание с атакуваното разпореждане Районен съд – К. е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура - К.. За да постанови посочения съдебен акт РС – К. е приел, че е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, изразяващо се в непосочване от прокурора във внесеното постановление защо е приел, че на 12.06.2023 г. е приключило извършването на престъплението. Подробно било описано първото деянието, което е част от продължаваната престъпна дейност, с начало и край, като били налични факти и за началото на второто деяние, но в обстоятелствената част на внесеното постановление липсвали каквито и да било данни защо прокурорът е приел, че престъплението, т.е. второто деяние, е довършено на 12.06.2023 г.

Според решаващия съд, това непосочване относно съставомерно обстоятелство – време на извършване на престъплението, е довело до невъзможност както за дееца, така и за съда да разбере в какво точно се състои обвинението, по отношение на времето на извършване. По тези съображения Районен съд – К. е стигнал до извода, че е нарушено правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество. В протестираното разпореждане съдът е посочил, че следва да се установи в кой период точно е извършено инкриминираното деяние, и ако е наложително да се привлече дееца с постановление, в което се посочи вярната дата. За пълнота на изложението му, Районен съд

- К. е посочил, че в

3 постановлението на РП – К. не било посочено дали по делото има пострадало лице и кое е то, както и не бил приложен списък на лицата които трябва да бъдат призовани за съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното разпореждане е неправилно - необосновано и незаконосъобразно, поради следните съображения:

Внесеното постановление, въз основа на която е образувано първоинстанционното съдебно производство, и с което са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, отговаря на изискванията за мотивираност, съобразно чл.375, ал.1 от НПК, както правилно е посочено и в подадения частен протест. Постановлението на Районна прокуратура – К. съдържа всички факти, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Посочени са времето, мястото и начина на извършване и на двете деяние, включени в продължаваното престъпление. Посочени са и инкриминираните периоди, с начало и край. Настоящият въззивен състав счита за неоснователен довода на първоинстанционния съд, че не било изяснено в обстоятелствената част на внесеното постановление, защо прокуратурата е счела, че второто деяние е довършено на 12.06.2023 г. Действително в последното не е посочено изрично защо второто деяние е довършено на посочената дата, но както сочи в протеста прокурора, в постановлението изрично е посочена датата на раждане на пострадалата - ******* г., и че към инкриминираните два периода същата е била на 15 години, а от тези данни може да се направи логическия извод, че именно навършването на 16 годишна възраст, което е станало на 13.06.2023 г., е довело до преустановяване на създаденото трайно престъпното състояние, характерно за т.нар. продължени престъпления, каквото безспорно е и това по чл. 191, ал.1 от НК. Или, казано с други думи, последната възможна дата за осъществяване на процесното деяние е именно посочената от прокурора 12.06.2023 г., деня преди навършване на 16 годишна възраст.

Настоящият съдебен състав счита, че този пропуск допуснат от Районна прокуратура – К. е нарушение на изискванията за мотивираност на постановлението по чл. 375, ал.1 от НПК, но не е от категорията на съществените, което да води до връщане на делото на предходен процесуален стадий. Както бе посочено, във внесеното постановление са посочени всички 4 необходими обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него – мястото на извършване; периодите, които се инкриминират с посочване на начало и край на същите; начина на извършване на деянието от обвиняемия; както и пострадалото лице, които са напълно достатъчни за обвиняемия, да разбере за какво е привлечен в това качество - срещу какви факти и за какви периоди трябва да се защитава, т.е. не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК.

Относно посоченото от първоинстанционния съд, че във внесеното постановление не било посочено дали има пострадало лице и кое е то, следва да се посочи, че от внесеното постановление става ясно кое е пострадалото лице, като в тази връзка не възникват никакви съмнения, а непосочването му изрично в постановление на РП – К., както и неприлагането на списък на лицата, които следва да бъдат призовани за съдебно заседание, нямат пряко отношение към правата на обвиняемия, посочени в чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, т.е. наличието им не може да доведе до съществено нарушение на правата на обвиняемия, което от своя страна да е основание за връщане на делото на предходния процесуален стадий. А и в производството по реда гл.ХХVІІІ от НПК, каквото е първоинстанционното такова, няма въведено изискване за прилагането към постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на списък на лицата, които следва да бъдат призовани за съдебно заседание за разлика от производствата, които се образуват по обвинителен акт и се разглеждат по реда на гл.ХХІ от НПК, към който обвинителен акт съгласно разпоредбата на чл.246, ал.4 от НПК следва да се приложи такъв списък. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд на внесено от прокурора постановление за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, за съдебното заседание, съгласно чл.378, ал.1 от НПК се призовават прокурорът и обвиняемият. Т.е. в това производство изрично е регламентирано кои лица следва да се призоват за същото.

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в материалите по досъдебното производство липсва постановление за удължаване на срока на разследване след 03.11.2023 г., като последно срока на разследване е удължен с 2 месеца, считано от 03.09.2023 г. От материалите 5 по досъдебното производство може да се направи предположение, че такова е издадено, предвид приложеното искане от разследващия орган и определения срок за разследване от 47 дни, съгласно разпоредбата на чл. 245, ал.3 от НПК, с постановление за възобновяване на наказателното производство на РП – К. от 20.11.2023 г. Следва да се има предвид, че липсата на надлежно удължаване на срока за разследване води до невъзможност за използване на доказателствата, събрани чрез извършените действия по разследването след 03.11.2023 г., пред съда, съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 7 от НПК, а такива са извършвани - разпит в качеството на свидетел на В.М.Б. и разпит в качеството на обвиняем на Б. А. Б., проведен незабавно след предявяване на изготвеното постановление за привличането му в това качество. Посоченото обстоятелство не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушение на правата на обвиняеми по чл.249, ал.1 от НПК и водещо до връщане на делото на прокурора, а такова, което компрометира събраните на ДП извън срока на разследване доказателства.