Решение № 1285 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000502023 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение № 1801/27.03.2014г. на СГС, ГО, 17 състав, постановено по гр.д. № 14511/21г., с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл.422 от ГПК .

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не са нищожни на основание чл.143 от ЗЗП клаузите от договора за кредит, сключен на 12.09.2007г.-т.9, т.11, т.42, б. „б“, т.10. Тези, които уреждат размера на кредита, срока и начина на на погасяването му са индивидуално уговорени. Още при сключване на договора на кредитополучателя му е било известно, че дължи възнаградителна лихва, която е обвързана с ОЛП на БНБ и върху който банката не може да въздейства. Неоснователен е изводът на съда, че на И. М. не й е бил предоставен погасителен план. Тя е обслужвала кредита в продължение на 7 години. Той представлява неразделна част от договора. Неправилно е прието, че потребителя не е предвидена възможност да се откаже от договора.

Такава е регламентирана в т.19. Неправилни са изводите на съда относно размера на неустойката като необосновано висок. Към датата на сключване на 1 договора не е съществувало законово изискване за нейния максимален размер, а същият се договаря от страните. Кредитолучателят е приел неустойката, както е посочена в договора. Неправилен е изводът на съда, че т.15 от последния е нищожна, тъй като предвижда такса при предсрочно погасяване на кредита. Към момента на сключването му не е имало законова забрана да се предвижда такава.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

И. М. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК. В исковата молба ищецът „ПИБ“ АД твърди, че с ответника са сключили договор за банков кредит на 12.09.2007г. за 70 000лв. като кредитът е усвоен изцяло на четири транша. Предоставената парична сума е следвало да бъде върната до 12.09.2027г. Поради неплащане на задълженията по договора, кредитът е отнесен в просрочие, считано от 16.03.2014г. Към тази дата просорочени са били 82 вноски по главницата и 72 вноски по лихвата. На кредитополучателя е връчена покана на 29.09.2020г., с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Банката го е обявила за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.01.2021г. Общият размер на просрочената главница е 17 249, 84лв., а от датата на предсрочната изискуемост 08.01.2021г. просрочените вноски по главницата, включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената главница са в размер на 63 481, 30лв. Просрочената възнаградителна лихва е 40 148, 52лв., а от датата на предсрочна изискуемост 08.01.2021г. общият размер на просрочената възнаградителна лихва е 40 505, 62лв. Общият размер на задължението на ответника е 117 980, 67лв. Банката е предприела действия по принудителното събиране като е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 8419/,13г. на СРС. По него в нейна полза е издадена заповед за незабавно изпълнение за част от сумата. Ответникът е подал в срок възражение срещу нея. Затова моли съда да признае за установено, че ответникът И. М.

2 дължи на „ПИБ“АД сумата от 63 481, 30 лв.- главница, договорна лихва по т.9 от договора от 19 459, 67 лв. за периода 16.01.2015г. до 07.01.2021г., наказателна лихва по т.11 от договора от 10 066, 15лв. за периода 16.03.2014г. до 12.03.2020г., договорна лихва по т.9 от договора от 306, 62 лв. за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г., наказателна лихва по т.11 от договора в размер на 3002, 08лв. за периода 14.05.2020г. до 07.01.2021г., законната лихва от 211, 60лв. за периода 08.01.2021г. до 19.01.2021г., разноски за подновяване на ипотека от 383, 30лв. и разноски за връчване на покана чрез ЧСИ -24 лв., в едно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В депозиран писмен отговор в срок ответникът И. М. оспорва исковете. Оспорва, че има валидно сключен договор за кредит на 12.09.2007г.

Сочи, че кредитът е следвало да бъде усвоен еднократно до 12.12.2007г., като след изтичането му се погасява възможността за усвояване. Той е бил предоставен на четири транша, като последният е на 27.12.2007г., т.е. след крайният срок по договора. Представеният към исковата молба погасителен план не е подписан от кредитополучателя, в него са посочени други суми и дати. Липсва ясно дефиниран предмет на договора и той е недействителен на основание чл.26 от ЗЗД. Оспорва банката да е водила редовно счетоводство.

Договорът за кредит е недействителен поради накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи. Той е недействителен и поради неспазване на императивните изисквания на чл.6 и чл.7 от ЗПК. Оспорва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Представената към исковата молба покана в тази връзка не съдържа минимално изискуемите реквизити, за да породи търсеното от кредитора правно действие. Оспорва размера на претендираните лихви. Прави възражение за изтекла погасителна давност на по- голяма част от вземанията за главница и лихви.

Безспорно е, че на 12.09.2007г. между ищеца и ответника е сключен договор за банков кредит за 70 000лв.

Безспорно е, че с покана от 21.08.2020г. банката е уведомила Т. М., че обявява кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на месечните вноски в размер на16 040лв. – главница, 49 787, 48 лв. лихви и 383, 30лв. такса по подновяване на договорна ипотека. Даден е срок за плащане.

3

Представена е

29.09.2020г. разписка за получаване на покана, връчена чрез ЧСИ на Не се спори, че между ищеца и ответника е сключена договорна ипотека като обезпечение по договора за кредит върху два недвижими имота, собственост на кредитополучателя.

Безспорно е, че на 21.01.2021г. „ПИБ“ АД е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на 23.02.2021г. за исковите суми. Срещу нея в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Т. М. е подала възражение.

Заповедното производство, съдържащо се в гр.д. № 128/21г. на РСХасково и в гр.д. № 8419/21г. на СРС, 170 състав е приобщено към настоящото дело.

От заключението на счетоводната експертиза-основно и допълнителни, прието от първоинстанционния съд, се установява, че кредитът е усвоен на четири транша в пълен размер, както и че е имало просрочени задължения за периода 16.03.2014г. до 16.12.2020г. по главница и лихви, като е посочен размерът им. Вещото лице е посочило погасената сума по кредита – 97 680, 60лв., общото задължение на длъжника към подаване на заявлението по чл.417 ГПК, разноските за подновяване на ипотека и връчване на покана чрез ЧСИ. Експертът е дал отговор на въпроси, поставени от ответника за размера на лихвените проценти, счетоводството на банката е водено редовно. Като е отчел погасяванията от длъжника е посочена дължимата главница, договорна и законна лихва- общо 67 319, 30лв. Сумата е без такси и комисионни. Вещото лице е посочило какъв би бил размерът на главница и лихви, ако всички погасени суми от длъжника се отнесат към главницата. След подаване на заявлението по чл.417 от ГПК ответникът е извършил плащания от 30000лв. в „ПИБ“ АД. Сумата от 579, 07лв.- е преведена от ЧСИ на 06.09.2021г. на банката. На 11.05.2021г. банката е възстановила на И. М. договорна лихва от 21 045, 95лв. Вещото лице е посочило задълженията според задачите, поставени от страните. В съдебно заседание то е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението- основно и допълнителни, като компетентно, безпристрастно, обосновано, основаващи се на правилата в счетоводството.

4

С оглед твърденията и възраженията на страните са приети и други писмени доказателства.

При така събраните доказателства СГС е отхвърлил исковете изцяло, като приел, че поради нищожност на клаузи от договора за кредит ответникът дължи връщане на чистата стойност на кредита – 70000лв., която сума е погасена от него.

Пред въззивния съд е допусната служебно счетоводна експертиза с формулирана задача от съда. Според експерта няма капитализиране на лихви към главницата.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са искове с правно основание чл.422 ГПК във врч с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.422 ГПК във вр. с чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.422 ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД предявени при условията на първоначално обективно съединяване.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му взема предвид наведените в жалбата основания- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е специален положителен установителен иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника.

Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от заповедното производство е, че длъжникът М. е предявила възражение в законоустановения срок. Поради което за „ПИБ“ АД е налице правен интерес от предявяване на исковете по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/.

5

Не се спори между страните, че са сключили договор за банков кредит на 12.09.2007г. , който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието. От това легално определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуален, възмезден и срочен. Процесният договор за кредит е действителен като сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.

От счетоводната експертиза се установява, че кредитът в отпуснатия размер от 70 000лв. е усвоен от кредитополучателя И. М.. Поради това за него е възникнало задължението да го върне според договореното чрез 240 месечни вноски в определен размер, на падеж, посочен в договора за кредит и при условията, посочени в него и съобразно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Липсата на подпис на кредитополучателя под погасителния план не се отразява на валидността както на този частен документ, така и на самия договор за кредит. Като неразделна част от него, съгласно т.9.1 и т.16, с подписването му следва да се счита, че кредитополучателят е запознат с него, възприел е съдържанието му и го е приел. В решение по дело С-42/2015 и в решение по дело С-331/2018 СЕС е изяснил, че погасителният план не е задължителен реквизит на договора за кредит, а той представлява структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, размерите, периодите и броя на които следва да са посочени в договора. Всяка форма на структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, която показва погасяване на главница, лихви и евентуално допълнителни разходи, може да се счита за погасителен план.

Разпечатката съдържа 41 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dc43b63-6c49-440e-b0fe-d277a83100d6