Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 374 от 05.09.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 88/2024
Вид
Решение № 374
Подписан
05.09.2024
В сила
09.10.2024
Състав
Ана Симеонова Андонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Ботевград, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.С.А. при участието на секретаря Ш.С.Т. като разгледа докладваното от А.С.А. Административно наказателно дело № 20241810200088 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

П. Т. П. с ЕГН : **********, с постоянен адрес гр.С. , ул.“*** „ *** , ***, *** чрез упълномощените от него адв. Д. Л. от САК и адв.К. С. от САК, е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към в ОДМВР – С., РУ - Ботевград, упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.100 , ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.1 т.1,пр.1,2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10.00 лева и за нарушение на чл.174, ал.3 от Закон за движение по пътищата на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗдвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 2000 лв. , както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца или всичко : „Глоба в размер на 2010 лв. „ и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява от адв.Л. и адв.С., които поддържат жалбата и искат отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно в частта му за нарушение на чл.174, ал..3 от ЗДвП, ведно със законните последици ,претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – РУ към ОДМВР- Ботевград – за Началник на РУ-Ботевград , редовно призована , не се явява , не изпраща представител.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН , серия GA с № ***г.; справка за нарушител/водач; НП №***/***г.; заповед №***/***г.; талон за изследване № *** , Докладна записка – заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите: В. Ц. И., Л. П. Л. , Б.С.С. , Е.М.С. , И.Т.М. , М. Н. Н. се установява следната фактическа обстановка:

На дата ***г., св.В. Ц. И. и св.М. Н. Н. –полицаи при при ОДМВР –С. –РУ-Ботевград , били на работа , нощна смяна , като осъществявяли обход за района на с.В. по линия ПП.Около 00 :40 часа на дата 14.06.2024г., в с.В. по ул.“*** „ св.В. И. установил л.а., който се придвижвал към ул.“*** „ на кръстовището с двете улици , като автомобилът бил модел и марка „Мерцедес С 300“ с рег.№ ***. Когато полицейските служители решили да спрат лекият автомобил , те направили обратна маневра за 20 метра , което забавило движението им , и когато полицейската кола достигнала въпросният л.а.“Мерцедес „ колата била с изгасен двигател , контактен ключ извън таблото и загасени фарове , като на предните две седалки били установени жалбоподателят П. П. – седящ на шофьорското място и св.Е.М.С..

Св.П. П. и св.Е.С. били на приятелско събиране в къща , находяща се в с.В. , като те твърдят , че колата на св.П. била паркирана пред къщата , вътре консумирали алкохол , но не управлявали автомобила. Св.П. слязъл само да си вземе цигарите от колата и да се усамоти със св.С. , колата била с изгасени фарове , а ключът за запалване на бил на контакт , двигателят също не бил запален. По думите на П. и С. , както били седнали в колата , към тях се приближили св. В. И. и св.М. Н. и им поискали документите за проверка .При поискване от страна на полицейските служители св.П. и св.С. предоставили личните си карти за проверка.полицейските служители И. и Н.о поискали от св.П. да бъде изпробван с дрегер алкотест , но същият отказал поради факта , че не е шофирал автомобил , а е слязъл само до колата , да си вземе цигарите.

На св.П. Т. П. бил съставен АУАН , серия GA с № ***г., с актосъставител В. Ц. И. и свидетел по акта М. Н. Н. , за това , че :

На дата ***г., в 00:40 часа в с.В. , на кръстовището на двете улици - ул.“*** „ с посока на движение ул.“*** „ управлявал л.а., модел и марка „Мерцедес С 300“ с рег.№ *** , лична собственост на жалбоподателят П. ,като отказал да му бъде извършена проверка с Алкотест Дрегер 7510 ARDM с номер 0177.На св.П. бил издаден Талон за изследване с № *** и са му били връчени седем броя стикери с номер № *** с направление ФСМП Ботевград , но св.П. не посетил ФСМП –Ботевград и отказал да даде кръв, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП

А също и за това , че :

Св.П. не е представил СУМПС и контролен талон за него , с което виновно е нарушил чл.100 , ал.1, т.1 от ЗДвП.

На място се явил и втори полицейски екип в състав : св.Л. П. Л. и св.Ш.Х.Т. които обаче не видели в действителност движението на л.а., управляван от П. , същите били извикани за съдействие , тъй като П. П. отказвал да подпише АУАН или да му бъде извършена проба за 2 алкохол. Тъй като св.П. отказал да подпише акта , акта бил подписан от един свидетел.

Въз основа на така издаденият АУАН бил издадено и НП № ***/***г.от Началник група в ОДМВР –С. –РУ-Ботевград , упълномощен със заповед № ***/***г.на МВР.

Съдът , като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

По същество жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника Група, към ОД на МВР- С. ,РУ-Ботевград, съгласно заповед № ***/***г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

По съществото на извършеното нарушение съдът намери, че изпълнителното деяние, "управление на МПС" включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България № 1 от 1983 година/

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

За съставомерността на санкционираното деяние е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние: 1) отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и 2) не изпълнение от страна на водача на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Следва да се посочи, че едно лице може да осъществи при условията на реална 3 съвкупност и двете форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни административни нарушения. От диспозицията на цитираната правна норма следва еднозначен извод, че всеки отказ на водача да бъде тестван с техническо средство съставлява административно нарушение, ако на лицето в този случай бъде издадено и не изпълни предписание за медицинско изследване, то при условията на реална съвкупност ще извърши и второ административно нарушение.

В НП е цитирана и възпроизведена санкционната част на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, включително и хипотезата на неизпълнение на предписанието за извършване на медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта, но това не води до неяснота в какво се изразява вмененото на лицето нарушение, а именно отказ да бъде тестван водача на МПС с техническо средство за установяване на употребата на алкохол.

Двете хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст.

В случая административнонаказващият орган е наказал водача за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол -Алкотест Дрегер 7510 ARDM , номер 0177 , както и затова , че не изпълнил предписание за медицинско изследване и изготвяне на Химическа експертиза за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и това деяние в двете му алтернативни форми правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП.

Наредба 1/2017г. за реда за установяване употреба на алкохол или наркотични вещества и техни аналози в чл. 3, ал.1 предвижда, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. Съгласно ал.2 установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с химико- токсикологично лабораторно изследване, когато:

1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;

2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;

3. извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна;

4. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Както бе посочено, разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП предполага две хипотези: отказ от изпробване с техническо средство и втората хипотеза е отказ от медицинско изследване.

4

На жалбоподателят П. П. е бил издаден талон за медицинско изследване с № *** и са му били връчени седем броя стикера с номер № *** с направление ФСМП -Ботевград , но той не се явил и не дал кръв.

В хода на съдебното следствие не се събраха безспорни и безпротиворечиви доказателствата, че въззивника е управлявал автомобила и , че извършените от него действия са тези по привеждане в движение и управляване на лекият автомобил, то съдът приема, че на посочената дата П. П. не е управлявал лек автомобил , а само се е намирал в лекият автомобил (с незапален двигател , изключени фарове и стоп – светлини) в присъствието на св.Е.М.С. ,като и двамата били употребили алкохол , но не шофирали.В конкретният казус , св.П. П. не притежава качеството “Водач на МПС “ по см.на пар.6, т.25 от ПЗР на ЗдвП. Ето защо в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено.Единственият свидетел , който е видял лек автомобил ,марка „Мерцедес „ сив на цвят ,който се е движел в с.В. ,по една от пресечките на главната улица „Трети март „ бил св.В. Ц. И. , чиито многобройни показания в съдебното следствие са изключително противоречиви и неясни . Св.И. твърди , че виденият от него л.а. , бил марка„Мерцедес „ модел „Е класа „ а в АУАН , серия GA с № *** /***г. , лекият автомобил е записан с установъчни данни като „Мерцедес С 300“ като в последващото НП е отбелязан като марка и модел „Мерцедес Ц 300 „ Ведно със св.В. И. бил и св.М. Н. , който заявява в съдебно заседание , че подписът върху АУАН е негов , бил е свидетел по акта , но не си спомня абсолютно нищо за случая . Св.В. Ц. И. заявил , че е видял автомобилът да се движи около 20 метра , като щом автомобилът видял полицейската кола дал на задна и спрял вътре в уличката. Същевременно с това полицейските служители В. И. и М. Н. подминали движещият се автомобил и впоследствие се върнали , като видели в автомобила жалподателят П. П. и св.Е.С. , като жалбоподателят П. стоял на шофьорското място , а св С. стояла на предна пътническа седалка. Св.В. И. не си спомня регистрационният номер на въпросният автомобил , с оглед продължително изтеклият период от време. При извършваните маневри на полицейската кола , св.И. и св.Н. първоначално са подминали въпросният л.а. , за който се твърди , че е управляван от П. , като са направили обратен завой и са влезли в улицата на въпросният автомобил , като това са 20 допълнителни метра.когато са посетили л.а., който е бил в спряно състояние ,св.И. не си спомня автомобилът дали е бил с работещ двигател. С оглед сериозното противоречие в свидетелските показания на св.В. И.