Решение № 3540 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3540 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100502367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20008135/27.01.2022г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 20068725/24.11.2022г. по гр.д. № 4195 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 30-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 157435/30.11.2018г. по регистъра на СГС, изпратена по подсъдност на СРС на К. Б., гражданин на Република Италия, родена на ****г. притежаваща паспорт ****, издаден на ****г. от Министерство на външни работи на Италия валиден до ****г. със съдебен адрес: адв. М. Х., гр. София, ул. ****-партер срещу Е. Т. К. , „Едентал-индивидуална практика за първична извънболнична дентална помощ”ЕООД, ЕИК **** /с предишно наименование Д.П.- индивидуална практика за първична извънболнична дентална помощ/ и „А.С.У.М. болница за активно лечение Т.”ЕАД, ЕИК **** за заплащане на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД солидарно на сумата от 6871лв. представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и на сумата от 20 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди , които са причинени пряко и непосредствено от противоправно поведение на д-р Е. К., ведно със законната лихва върху главниците от дата на непозволено увреждане – 02.11.2016г., до изплащането им, като К. Б. е осъдена да заплати на Е. Т. К. на основание на чл . 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 150лв., К. Б. е осъдена да заплати на , „Е-дентал-индивидуална практика за първична извънболнична дентална помощ”ЕООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 200лв., К. Б. е осъдена да заплати на „А.С.У.М. болница за активно лечение Т.”ЕАД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 200лв.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25030906/12.04.2022г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 08.04.2022г. от ищеца К. Б., гражданин на Република Италия, родена на ****г. притежаваща паспорт ****, издаден на ****г. от Министерство на външни работи на Италия в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочила е, че по делото било установено, че на 02.11.2016г. д-р К. осъществил запълване на пародонтални дефекти с авто или алопласт м-л/за парод и операция с ламбо и хирургически кюретаж, като са поставени три броя зъбни импланти на ищец. При извършването на тези действия д-р К. не бил информирал ищеца за възможното лечение и последиците от него. Информираното съгласие не доказвало същото, в тази насока били обясненията на ищеца по чл. 176 от ГПК, показанията на свидетеля Ф.. Д-р К. не знаел италиански език, ищецът не знаела български език, свидетелят Ф. знаел малко български език и превеждал на ищеца думите на лекаря, но знанията му били само за провеждането на обикновен разговор, без специфичните термини, не бил превел на ищеца документа „информирано съгласие” При разпита на св. Ф. му бил назначен преводач от съда. Изявленията на д-р К. по реда на чл. 176 от ГПК будели недоумение как на ищеца са показвани начините за извършване на процедурите, и как те без специални знания са одобрявали или отхвърляли такива.

Всяко поведение на лекар, нарушаващо утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии , с медицински стандарти, утвърдени по чл. 6, ал. 1 от Правилата за добрата медицинска практика, утвърдени по чл. 5, ал. 4 от закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина /ЗСОЛЛДМ/, с основните принципи на правото на медицинска помощ, било противоправно поведение.

Правилата за добрата медицинска практика на лекарите по дентална медицина били изработени в съответствие с изискването на чл. 77, чл. 88 от закона за здравето и чл. 5 от ЗСОЛЛДМ, били задължителни за лекарите по дентална медицина. Най-общо те изисквали пациента да получи адекватно на състоянието му лечение по време на което да бъдат спазвани и съобразени всички гарантирани му права. В случая заключенията по медицинските експертизи установявали, че имплантологичното лечение не е било успешно. Това се дължало на обстоятелство, че д-р К. не бил направил синус лифтпроцедура за заздравяването на костта и даваща възможност за избор на импланти с други размери. Д-р К. знаел за необходимостта от тази процедура, но не я бил провел и това било виновно негово противоправно поведение. Противоправно поведение на д-р К. било и това, че поставил три импланта вместо три, че не е подбрал правилния размер на имплантите спрямо наличната костна структура на ищеца, не позиционирал правилно имплантите спрямо наличната кост. Последните обстоятелства се установявали от заключенията на италиански специалист – проф. Ф. и на Комисията по професионална етика съм Столична районна колегия на Българския зъболекарски съюз. Противоправно поведение на д-р К. било и че не поискал второ мнение от специалист, което следвало да направи и при най-минимално съмнение, каквото трябвало да възникне у него, за оптималното провеждане на лечението и здравето на ищеца. Качеството на медицинските услуги не било съответно на изискванията.

Събраните по делото доказвала и претърпяването на вредите от ищеца, за обезщетяване на които предявила исковете, пряката им причинно-следствена връзка с поведението на д-р К.. Заключението по медицинската експертиза, показанията на св.

Ф., установявали че след първоначално проведената процедура по поставянето на трите импланта, първия от тях паднал, повторно бил поставен, третият от тях паднал, първия се качил по думите на д-р К. в синуса на ищеца, последвали принудителни и 2 спешни интервенции от италиански специалист, отстранен бил втория имплант. Тези процедури причинили на ищеца болки и страдания,ограничена дъвкателна способност, естетически дискомфорт, имуществени вреди. Костният дефект се установило от заключението по медицинската експертиза, че е пряка и непосредствена последица от действията на д-р К.. Пристъпването към повторно поставяне на първия имплант от др К. на практика било признание от него за допусната от него грешка Ако д-р К. бил поставил два , а не три импланта, ако я бил информирал за състоянието и лечението, ако бил направил солидна основа за поставянето на имплантите и подбрал правилния им размер и място на поставяне, нямало да претърпи процесните вреди. След предявяване на иска ответникът А.С.У.М. болница за активно лечение Т.”ЕАД, си променил сайта в частта за дентална медицина. Претендирала е разноски.

Въззиваемите- ответници по исковете Е. Т. К. и „Е-дентал-индивидуална практика за първична извънболнична дентална помощ”ЕООД, ЕИК **** /с предишно наименование „Д.П.- индивидуална практика за първична извънболнична дентална помощ/ е оспорил жалбата. Изложили са съображения, че решението на районния съд е правилно. Посочили са, че събраните доказателства установявали че спазил изискванията за лечението на ищеца. Приетото информирано съгласие доказвало, че уведомил ищеца за лечението и възможните последици, то било подкрепено от част от показанията на св. Ф. и обясненията на ищеца, заключенията по медицинските експертизи установявали процедурата по информиране на пациента.

Неоснователността на иска срещу д.р К. водел до неоснователност на иска срещу ЕДентал, в което лечебно заведение д.р К. осъществявал дейността си като лекар по дентална медицина. Ответникът – болница не отговарял за процесните вреди, защото ищцата не била пациент на болницата, дейността на болницата била самостоятелна, отделна от тази на Е-Дентал, нямало връзка между дейностите им, служители на болницата не били участвали в лечението на ищеца. Твърдените имуществени вреди не били доказани, повторната експертиза установила, че болката към 04.02.2021г. при ищеца се дължи на възпалителна реакция, причинена от пародонтално засегнатия зъб 25, а не на падналите преди 4 години импланти. Правилно било прието от СРС че показанията на св. Ф. били от заинтересован свидетел, опровергани от останалите доказателства. Размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответствал на правилата на чл. 52 от ЗЗД. Не били доказани и имуществените вреди. Не било установено по категоричен начин основанието за превеждането на сумата от 2699,23 евро, два от финансовите документи били с дати преди твърдяното увреждане от 02.11.2016. документите за плащания на суми в Италия не доказвали процесните вреди това били доброволно платени от ищеца суми на италиански специалисти, избрани от нея, не било установена необходимост от лечение в Италия, а не в България, където вещите лица установили, че има достатъчно специалисти с богат опит и на високо ниво с добре оборудвани клиники. Нямало причинно-следствена връзка между поведение и вреди, нито било доказано нита на служител на ответниците – ЮЛ. Приетият фискален бон от 18.10.2016г. установявал , че ищеца била запозната с дейността на д.-р К. от опит, , избрала лекарите защото се доверила на стоматолог, при който преди това се е подлагала на интервенции и му имала доверие, а не както твърдяло – от „добри отзиви в обществото”. Нямало медицински документи за посещение и извършени на ищеца медицински интервенции на 02.11 и на 03.11 2016г., платежното нареждане за 2699,23 евро не сочело титуляр на банковата сметка и за какво се плаща сумата. Амбулаторния лист не носел подпис на д-р К., датата му била посочена ръкописно 29.11.2016г., не ставало ясно къде е и извършена услугата и каква медицинска услуга е предоставена. Разчитането на образното изследване от 3

08.05.2017г. било за околоносните синуси. Не било установено първия имплант да е попаднал в синусите, а имало данни само за миграция и заставане в променена позиция, не било установено какво се е случило в периода от 29.11.2016г. до 08.05.2017г., дали ищцата е полагала необходимата грижа за дъбите си, кога и защо е променена позицията на импланта. Имало съществено противоречие между събраните доказателства и мнението на проф. С.Ф.. Последният в становището сочел имплант на позиция 24 , а д-р К. не бил извършвал интервенции на тази позиция, вещите лица установили че на позиция 24 няма имплант, нито такъв да е отстраняван, защото това бил наличен и интактен зъб. Д-р Ф. не споменавал никъде ищцата да има синузит. Не било установено да е избрано погрешно място за поставяне на импланта, нито че е платена сума в гр. Парма за екстракция на трети мъдрец, вещите лица установили че при ищцата 4 мъдреца са липсвали преди намеса на д.р К.. Оплакванията за дъвкателната способност вещите лица установили, че се дължат на дистално двустранно неограничения дефект на горната челюст, който бил налице още преди проведеното от д-р К. лечение. Оспорили са поради прекомерност претнецията на въззивника за разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете А.С.У.М. болница за активно лечение Т.”ЕАД, ЕИК **** оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението на районния съд е правилно. Посочило е, че не е страна по материалното правоотношение с ищеца и правилно исковете срещу него били отхвърлени. Не било доказано да е възлагал работа на д-р К. към 02.11.2016г. за лечение на ищеца.

Представения договор за наем не доказвал такива отношения. Ищцата не била пациент на болницата, болницата нямала разрешение за дейности по дентална медицина, д- р К. не бил служител на болницата. Правилно било прието от СРС че няма деликт, извършен от д-р К., че не са доказани претирпени от ищеца врези на посоченото в исковата молба основание и размер. Констатираната на 04.02.2021г- болка при ищеца било установено че не се дължи на лечение проведено от д-р К., правилно не били кредитирани показанията на св Ф.. Претенцията за неимуществени вреди не съответствала на чл. 52 от ЗЗД, не били доказани и имуществените вреди. Двата финансови документи били от дата преди 02.11.2016г., не било доказано основанието за превода на 3.2699,23 евро Платените в Италия медицински услуги били платени доброволно от ищеца за избрани от нея специалисти без да е доказана необходимост тези услуги да се предоставят в Италия, а не в България. Установено било че ищцата е посетила д.р К. още на 18.10.201г, това доказвало че е запозната с практиката му, така доказано било че го е избрала като специалист, на когото има доверие, а не поради добри отзиви в обществото, както твърдяла. Приетият фискален бон от 18.10.2016г. установявал , че ищеца била запозната с дейността на д.-р К. от опит, , избрала лекарите защото се доверила на стоматолог, при който преди това се е подлагала на интервенции и му имала доверие, а не както твърдяло – от „добри отзиви в обществото”. Нямало медицински документи за посещение и извършени на ищеца медицински интервенции на 02.11 и на 03.11 2016г., платежното нареждане за 2699,23 евро не сочело титуляр на банковата сметка и за какво се плаща сумата. Амбулаторния лист не носел подпис на д-р К., датата му била посочена ръкописно 29.11.2016г., не ставало ясно къде е извършена услугата и каква медицинска услуга е предоставена.