Решение № 372 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110116083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Предявени са от ищеца ********************************, ЕИК *********, срещу ответника Н. М. А., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на сумата от 18,59 лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 16.01.2022 г., сключен между ответника и *************************************, по фактура

№

**********/22.05.2022 г. за период от 22.04.2022 г. до 21.05.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,77 лв., представляваща лихва за период от 09.06.2022 г. до 02.12.2024 г., сумата от 18,59 лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от

16.01.2022 г., сключен между ответника и

*************************************, по фактура

№

1324128268/22.06.2022 г. за период от 22.05.2022 г. до 21.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5,60 лв., представляваща лихва за период от 12.07.2022 г. до 02.12.2024 г., както и сумата от 18,59 лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 16.01.2022г. по фактура № **********/22.07.2022 г. за период от 22.06.2022 г. до 21.07.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,46 лв., представляваща лихва за период от 09.08.2022 г. до 02.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2024 г.

1 по ч. гр. д. № 73053/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът ********************************, ЕИК *********, твърди, че между ответника и ************************************* бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги от 16.01.2022 г., в който били включени мобилни и интернет услуги. Поддържа, че процесните главници не били изплатени от ответника. На 31.05.2021 г.

************************************* цедирала вземания си по договора на ***********************, за което ответникът бил надлежно уведомен.

Твърди се, че на 03.08.2023 г. *********************** е прехвърлило всички своия вземания, придобити по процесния договор, на ищцовото дружество за което ответникът бил надлежно уведомен. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. М. А., ЕГН **********, релевира възражение за погасителна давност. Поддържа, че задълженията по процесните фактури са заплатени на

*************************************. Оспорва да е получавал уведомления по чл. 99 ЗЗД. Моли да се отхвърлят исковите претенции.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По допустимостта на положителните установителни искове: Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.

1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните". В случая, от данните, съдържащи се в заповедното производство се установява, че искът е подаден в едномесечния законов срок , поради което е допустим.

2

За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и ************************************* по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги съобразно уговореното в договора, за което съдът му указва, че не сочи доказателства; цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси; изпадането в забава на ответника за заплащане цената на предоставените услуги и размера на мораторната лихва; валиден договор за цесия относно процесното вземане между

************************************* и

***********************, респ. – между *********************** и ищеца, и надлежно уведомяване на ответника за извършените цесии. По възражението за давност – в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което му е указано, че не сочи доказателства. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, а именно – заплащане на процесните главници в уговорения срок, за което му указва, че не сочи доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В разглеждания случай в хода на процеса, ответникът доброволно е заплатил сумата в размер на 73 лева на 11.11.2025 г., което обстоятелство е безспорно между страните и е отнесено за погасяване на главницата и мораторната лихва, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С извършеното в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК плащане на процесните суми, ответникът е признал конклудентно основанието и размера на исковете, поради което се явява безпредметно обсъждането на основателността им. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на исковите суми за главница и мораторна лихва, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата молба в съда. Не се твърди, нито установява да е погасена законната лихва върху главницата, поискана със заявлението по чл. 410 ГПК и уважена съгласно издаденат азаповед по чл. 410 ГПК, както и разноските за заповедното и исковото производство. Претенцията за законна лихва е установена по основание, а по размер , изчислен с помощта на интернет калкулатор възлиза на 7,20 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, доколкото последният дължи на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 06.12.2024 г. до датата на плащането 11.11.2025 г.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да 3 се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника. В тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е платил държавна такса по 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В исковото производство, ищецът претендира държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платено в брой съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 13.03.2025 г. Сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

При горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца

********************************, ЕИК ********* срещу ответника Н. М.

А., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК, че Н. М. А., ЕГН ********** дължи на ********************************, ЕИК ********* сумата от 7,20 лв. ( седем лева и 20 стотинки), представляваща законна лихва върху платените главници за телекомуникационни услуги, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.12.2024 г. до датата на плащането – 11.11.2025 г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 28.12.2024 г. по ч. гр. д. № 73053/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ********************************, ЕИК *********, срещу Н. М. А., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено,че

Н.

М.

А. дължи на

********************************, ЕИК ********* сумата от 18,59 лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 16.01.2022 г., сключен между ответника и *************************************, по фактура № **********/22.05.2022 г. за период от 22.04.2022 г. до 21.05.2022 г., сумата от 5,77 лв., представляваща лихва за период от 09.06.2022 г. до 02.12.2024 г., сумата от 18,59 лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от

16.01.2022 г., сключен между ответника и

*************************************, по фактура

№

1324128268/22.06.2022 г. за период от 22.05.2022 г. до 21.06.2022 г., сумата в размер на 5,60 лв., представляваща лихва за период от 12.07.2022 г. до 02.12.2024 г., както и сумата от 18,59 лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 16.01.2022г. по фактура № **********/22.07.2022 г. за 4 период от 22.06.2022 г. до 21.07.2022 г., сумата от 5,46 лв., представляваща лихва за период от 09.08.2022 г. до 02.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2024 г. по ч. гр. д. № 73053/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав, поради постъпило плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. А., ЕГН ********** да заплати на ********************************, ЕИК ********* сумата от 425 лева ( четиристотин двадесет и пет лева), държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 425 лева (четиристотин двадесет и пет лева) , държавна такса за исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на ответника на посочения от последния адрес в последно съдебно заседание от 09.12.2025 г.