Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 625 от 13.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 516/2023
Вид
Определение № 625
Подписан
13.03.2023
В сила
13.03.2023
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 532 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 534 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл. 52 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Пловдив, 13.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500516 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 538 във вр. 278 ГПК и чл. 52 ЗН Подадена е частна жалба вх. № 6300/24.02.2023 г. от Х. А. Щ., ЕГН ********** от гр. *****, ул. ***** № * чрез адвокат П. против Определение № 619/12.02.2023 г., постановено по частно гр. д. № 45 по описа за 2023 г. на РС – Асеновград, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 540 ГПК молба по гр.д.45/2023г по описа на АРС и е прекратено производството по делото.

В жалбата се твърди, че неправилно АРС е прекратил производството по делото, тъй като не съществува законово изискване за нотариална заверка на подписа върху заявлението за отказ от наследство. Иска от съда да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

ОКРЪЖЕН СЪД - Пловдив след като обсъди обжалвания съдебен акт и изтъкнатите в частната жалба доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, срещу акт, подлежащи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д. № 45/2023 г. по описа на районен съдАсеновград, е образувано въз основа на заявление на Х. А. Щ. за отказ от наследство, останало след смъртта на наследодателя му М.Н. К.. АРС е оставил без движение 1 заявлението до представяне на нотариално заверен заявление за отказ от наследство с Определение от 13.01.23 г., имащо характер на разпореждане. Вместо да изпълни указанията на съда заявителят е представила молба, с която навежда доводи, че няма законово изискване за нотариална заверка на заявлението за отказ от наследство, а е достатъчно същото да бъде направено в писмена форма.

В резултат на неизпълнение на дадените указания съдът е прекратил производството.

Настоящият състав на ПдОС намира, че неправилно АРС е прекратил производството по делото по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 52 ЗН, която уреждаща отказа от наследство, препраща към чл. 49 ЗН, според която приемането на наследство може да стане и с писмено заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството.

Процедурата по отказ от наследство като охранително производство е уредена в чл.

530 и сл. т ГПК. Производството започва с писмена молба, подадена от заинтересованото лице до РС, който я разглежда в закрито заседание, освен ако прецени, че е необходимо да бъде разгледана в открито заседание- чл. 532 ГПК. Освен това съдът може да събира допълнителни доказателства- чл. 533 ГПК, или да изиска личното явяване на молителя, както и да потвърди с писмена декларация изложените обстоятелства- чл. 534 ГПК. С други думи в правомощията на районния съдия е да прецени нуждата от събиране на доказателства, удостоверяващи заявеното от молителя.

В разглеждания казус районният съд е преценил, че за удостоверяване личното волеизявление на заявителя за отказ от наследство е необходимо това да бъде направено с нотариална заверка на подписа.

Досежно формата на изявлението за отказ от наследство, същата е посочена в правната норма на чл. 52 във вр. с чл. 49 ЗН, която изисква същото да бъде направено писмено. Самото волеизявление следва да бъде формално и да отговаря на изискванията за форма, който законът е поставил. След като законът е посочил като изискване за валидност на волеизявлението за отказ от наследство обикновена писмена форма, то не може съдът да поставя изискване волеизявлението да бъде обективирано в по-тежка форма, а именно с нотариална заверка на подписа.

С оглед на това указанията, който съдът е дал на молителя са неправилни.

Ето защо определението на съда, с което е върнал молбата и е прекратил производството по делото следва да се отмени и делото да се върне на Районен съд Асеновград за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно да остави подадената молба без движение с указание да се представи в оригинал заявлението за отказ от наследство, тъй като наличното по делото е в ксерокопие, което не е заверено от адвокат. В случай на неизпълнение на дадените указания, молбата следва да бъде 2 върната, а делото прекратено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 619 от 12.02.2023г., постановено по ч.гр. д.

№45/2023г. на Районен съд- Асеновград.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3