Решение № 4332 от 02.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110101538 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Д. З. К., гр. *, с която срещу „**“ АД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от отказ на превозвача да предостави достъп на борда на пътника против неговата воля, на основание чл. 4, § 3, вр. чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 8, § 1, б. „а“, първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и Съвета.

В исковата молба ищцата Д. З. К. твърди, че е закупила самолетен билет за полет * от летище *до летище *на *г., но след като се явила на летище *за чекиране на полета, авиокомпанията й е отказала достъп до борда на самолета против нейната воля. В тази връзка не е била превозена с полета, за който е имала билет и е организирала самостоятелно пътуването си до гр. *. Сочи, че в резултат от отказания достъп е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от превозвача по реда на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета. Счита, че й се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди във фиксиран размер и обезщетение за имуществени вреди в размер стойността на билета. Твърди, че на *г. отправила извънсъдебна покана до ответника за заплащане на сумата, но към момента на подаване на исковата молба нямало отговор. Моли съда да осъди ответника да й заплати дължимите обезщетения.

Ответникът „**“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че претендираните обезщетения са изплатени с платежно нареждане от 08.04.2025 г. на стойност 622,67 лв., като моли този факт да се приеме за безспорен. Възразява срещу претендираните от ищцата разноски.

С молба преди открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

1

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на отказан достъп до борда на самолетен полет на авиокомпанията, които са квалифицирани по чл. 4, § 3, вр. чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 8, § 1, б.

„а“, първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил настъпването на фактите, обуславящи дължимостта на сумите и е представил доказателства за заплащането им, поради което и съдът е приел, че между страните няма спорни и нуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, освен причината за образуване на делото, поради което и не е възлагана доказателствена тежест.

Твърдените от ищцата факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.

Представени са доказателства за заплащане на претендираната сума от 622,67 лв. на 08.04.2025 г., ведно със законната лихва /л. 22 и л. 35/, по посочената от ищцата банкова сметка, който правопогасителен факт е настъпил в хода на процеса и следва да се вземе предвид от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Предявените искове са изцяло основателни, но следва да се отхвърлят предвид извършеното от ответника погасяване на задължението чрез плащане на исковите суми по време на провеждане на производството по делото.

С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Настоящият състав счита, че ответникът е станал причина за образуване на делото, доколкото са представени доказателства, че ищцата е отправила извънсъдебна покана за плащане на обезщетение. Такова не е било заплатено в рамките на близо пет месеца преди подаване на исковата молба, който срок е достатъчен, за да се приеме за разумно, че с поведението си ответникът е предизвикал правния спор.

Ищцата е претендирала и е представила доказателства за сторени разноски в размер на 100 лв. държавна такса, които следва да й се присъдят. Процесуалният представител на ищцата претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, за което е представен договор за правна защита и съдействие. Съдът определя същото в размер на сумата от 400 лв., съобразявайки броя на исковете, правната и фактическа сложност на делото, както и поведението на ответника. Определеното от съда възнаграждение не може да бъде прекомерно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата в полза на адв. Д..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата парични обезщетения в общ размер 608,60 лв., както следва: в размер на 250 € /двеста и петдесет евро/ с левова равностойност 488,95 лв. за претърпени неимуществени вреди и 119,65 лв. /сто и деветнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ за претърпени имуществени вреди, в резултат на отказ на превозвача да предостави достъп на борда на самолетен полет FB 977 от 01.09.2024 г. на пътника, против неговата воля, на основание чл. 4, § 3, вр. чл. 7, § 1, б. „а“, вр. чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /07.02.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 100 лв. /сто лева лева/, представляваща сторени от ищеца разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

2

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Д. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. *, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща определено от съда възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищцата Д. З. К. в производството по делото, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3