Решение № 1282 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110204237 по описа за 2026 година

За да се произнесе , взе рпедвид следното:

Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП на Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Сочи, че неправилно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Абстрактно е прието, че с нарушението са засегнати важни обществени интереси. Нарушен е принципа за пропорционалност при определяне на наказанието. Изразява се и позиция, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По съществото на делото моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2023г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП от св. К. било установено , че задълженото лице „***“ ООД, не е изпълнило задължението си да подаде в срок до 14.04.2026г., включително, справка- декларация по ЗДДС за период 01.03.2026 – 31.03.2026г. в ТД НАП- Варна.

Тъй като законоустановения срок за подаване на справката- декларация бил изтекъл, на 1

13.07.2026г. данъчен служител- св. К., съставила акт за установяване на административно нарушение. В обстоятелствената му част било описано установеното по отношение на данъчния период и неподаването на справка- декларация, като била посочена правна квалификация по чл.125 ал.5 от ЗДДС.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на управител на дружеството на 04.08.2026г., като в срок по административно наказателната преписка постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.

Впоследствие, на 25.08.2026г. въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушението на разпоредбите на ЗДДС на лицето било наложено административно наказание на основание чл.179 от същия закон.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – показанията на св. К., извлечение от информационния масив на ТД НАП; справка за задължено лице от НАП и др.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административно наказателната преписка е било приложено извлечение от информационния регистър, с което по АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗДДС.

Съдът намери, че административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

Правилно фактите, установени в настоящия казус не са били съотнесени към хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение, тъй като справка- декларация не е била подадена , включително и към датата на съставяне на АУАН.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :

2

С жалбата се счита, че неправилно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя.

Съдът не споделя така възразеното, тъй като до съставяне на АУАН в отсъствие на представляващ дружеството се е стигнало след отправяне на покана до дружеството да изпрати свой представител за съставяне на АУАН.

Актът за установяване на административно нарушение е бил надлежно връчен на управителят на дружеството, като по този начин правото на санкционираното лице да реализира своята защита е било съхранено в пълен обем.

Счита се, че абстрактно е прието, че с нарушението са засегнати важни обществени интереси. Изразява се позиция, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

Съдът намери, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече, периода на нарушението завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивното дружество е било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото. Факт по делото са и установените множество нарушения , които завишават степента на обществена опасност и на нарушителя. Следва да се отбележи и, че с нарушението в действителност за засегнати важни обществени интереси, касаещи пряко документирането в сферата на данъчното законодателство.

На последно място се счита, че е нарушен принципа за пропорционалност при определяне на наказанието.

Съдът не констатира да е налице такова нарушение. В настоящият казус се касае за нарушаване на задължение да бъде подадена декларация в срок, като за съставомерността на нарушението е без значение конкретното й съдържание.

Липсата на извършвана икономическа дейност в периода или такава с ниски данъчни ставки е относима евентуално към определяне на размера на наказанието, което в настоящия казус е в минимален размер, поради което и съдът намери, че наложеното административно наказание е правилно определено по своя размер.

Изложеното по- горе мотивира съда да потвърди наказателното постановление.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА НП № 908641-F900699/25.08.2026г. на Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП - Варна, с което на „***“ ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 256,65 евро на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „***“ ООД, *** да заплати на НАП сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4