Решение № 232 от 20.09.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Кюстендил, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500707 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 ГПК.

С решение №265/09.06.2022г., постановено по гр.д.№22/2022г. по описа на Дупнишкия районен съд, ***** ООД, ЕИК *** от гр.*********** е осъдено да заплати на Д.

В. Н. от с.К., сумата 1356.25 лв., неплатено трудово възнаграждение за м.юни и част от август 2021г., ведно със законната лихва от 01.08.2021г. и 300.00 лв. деловодни разноски.

Решението е връчено на страните, както следва: на ищеца на 10.06.2022г., а на ответника на 29.06.2022г. В срока за въззивно обжалване, определен в чл.259, ал.1 ГПК по делото е постъпила въззивна жалба от ***** ООД, представлявано от Т.В.Д. – с адрес за призоваване гр.*******8 адв.И. Д..В жалбата се твърди неправилност на решението, обусловена от обстоятелството, че в съдебния акт липсват мотиви, като задължително съдържание на акта, на основание чл.236, ал.2 ГПК разкриващи на страните съображенията на съда за отхвърляне на иска, преценка на доказателствата по делото и фактически констатации.Излагат се доводи и за необоснованост на акта, при постановяване на който не са съобразени показанията на разпитан свидетел, установяващ, че в дружеството, както той така и всички останали работници, получават трудовите си възнаграждения, два пъти месечно, като аванс и заплата, подписвайки се при плащането във ведомост както и писмо №21072858 на ИАГИТ, Дирекция „ИТ- гр.Кюстендил“, от което е видно, че по сигнал на Д.

Н. в ***** е направена проверка, установила, че работодателят е начислил и изплатил срещу подпис договореното с трудовия договор възнаграждение.Въззивникът счита, че от представеното копие на платежна ведомост, четливо и ясно, се вижда положен подпис на ищеца за получаване на сумата.Сочи се допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизвършен доклад по спора – непосочване на обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения, правилната правна квалификация, на правата претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения, недадени указания относно подлежащи на доказване факти, недадена възможност за изразяване на становище по доклада.Ответникът счита, че споменатата 1 платежна ведомост неправилно е била преценена, доколкото се касае за ведомости за заплати за м.юли и август 2021г., в които е отразено начисляване на трудово възнаграждение, изплатено на ищеца, за което е положен подпис.Положеният подпис според въззивника свидетелства за съгласие, относно истинността на удостовереното във ведомостта и действителното фактическо положение.За плащане на дължимите суми според въззивника свидетелства и споразумение №007/06.01.2021г., според отразеното в което работникът/ служителят няма претенции към работодателя свързани с трудовото правоотношение.Преди подписване на споразумението Д. Н. се бил запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.Ведомостта е годно доказателствено средство за доказване на обстоятелствата, относно начисляване на заплащане на трудово възнаграждение, а подписът доказва получаване на сумите за работна заплата за съответния месец, както следва и от приетото в решение №89/29.03.2013г. постановено по гр.д.

№558/2012г., ІV, г.о на ВКС.Ведомостите за заплати са официални счетоводни документи и вписванията в тях според въззивника се ползват с материална доказателствена сила за отразените в тях факти с правно значение.Че Д. Н. е получил трудовото си възнаграждение за м.юли и за 5 дни от м.август 2021г-., според същия се потвърждава и от констатация от извършена проверка от 2 „Инспекция по труда“ гр.Кюстендил. В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на съдебен акт за отхвърляне на искането.В жалбата се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски.

В отговор на въззивната жалба, подаден от адв.Н. Н., се сочат допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с извършения доклад по спора съгласно чл.146 ГПК и липса на мотиви.Позовава се на поискано, поради правораздаване в нарушения на съдопроизводствените правила, отстраняване на докладчика от разглеждане на делото, за необосновано и неоснователно отхвърляне на доказателствени искания, действия с които ищецът е лишен от възможността да докаже своите твърдения при условията на пълно и главно доказване.Потвърждава убеждение за необходимост от доказване истинността на твърденията ,обстоятелство характеризиращо всеки справедлив съдебен процес.В тази връзка и поради недопускане на доказателства, на основание чл.266, ал.3 ГПК ответникът – ищец в първоинстанционното производство, прави искане за задължаване на другата страна да представи оригинални платежни ведомости, както и за назначаване на съдебно – счетоводна и графологична експертизи, които да дадат отговори на поставени в исковата молба въпроси.В отговора се съдържа и искане за заплащане на деловодни разноски.Сочи се непълнота на решението – поради липса на указание относно задължителното му предварително изпълнение, както и поради липса на произнасяне по претенцията за лихви. С определение №1272/07.12.2022г. съдът е допуснал предварително изпълнение на решение №265/09.06.2022г.

С определение от 09.04.2024г., съдът е дал ход по същество за произнасяне по същество по жалбата, след което производството е възобновено, а на ищеца са дадени указания, свързани с прецизиране на искането за заплащане на мораторни лихви.

С молба подадена от адв.Н. Н. и постъпила в делото на 18.06.2024г., са направени необходимите уточнения, като размерът на сумите, претендирани за обезщетение за забава, поради неплатени на падежа трудови възнаграждения, за месеците юли и август 2021г. са определени на 361.42 лв – обезщетение за забава за м.юли 2021г. и 88.01 лв, обезщетение забава м.август 2021г.

Становището на насрещната страна по уточнението е за неоснователност, като са преповторени част от доводите в жалбата.

С разпоредбата на чл.269 ГПК е предвидено, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. за рамките на дължимата проверка е налице произнасяне и от Върховният касационен съд (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № ЗЗ1/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о), сочещи, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически 2 констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е иск за заплащане на дължими трудови възнаграждения, за сумите, както следва за м.юли и август 2021г. в размер на 1356.25 лв, от които 1085.00 лв. за пълен работен месец юли ,ведно с лихва за забава от дата 01.08.2021г. , датата на която е станало изискуемо задължението за плащане на трудовото възнаграждение и 271.25 лв. за 5 отработени дни през м.август , ведно с лихва за забава от 01.09.2021г.Бяха посочени сумите, които се претендират, като мораторни лихви.

Сумите ищецът счита за дължащи се, предвид факта, че на 06.01.2021г. е бил сключен трудов договор №007.На основание Договора ищецът е изпълнявал длъжността „Машинен оператор – дървообработване“, срещу което на основание чл.4 от Договора е следвало да получава трудово възнаграждение 1085.00 лв, с периодичност на изплащане месечно с допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит 0.00% за всяка година трудов стаж.Трудовото правоотношение е прекратено със споразумение от 09.08.2021г. при неплатени му посочените трудови възнаграждения.Трудовият договор е представен, съдържащ в чл.4 изьвление на работодателя, за задължението му да заплаща месечно възнаграждение възлизащо на 1085.00 лв , ведно с допълнителна добавка за трудов стаж, 0.00%. за всяка година.

Ответникът е представил разчетно – платежни ведомости на ***** ООД, ЕИК ***, според отразеното в които Д. В. Н. бил получил, като дължими суми по трудово възнаграждение – 841.94 лв., за м.юли 2021г., 191.36 лв. за м.август 2021г – представляват разписки, т.нар „фиш за заплата“, съдържащ подпис за получател на сумата, и сочейки Д. В.

Н. за правоимащо лице и за дължими именно посочените суми.

Ведомостите са оспорени от ищеца.Назначени са няколко експертизи.В заключение с вх.№13.04.2023г. вещото лице А. А., се отрича възможността подписите да са поставени от Д. Н., а в заключение с вх.№603/06.02.2024г. в.л. Я. Я. е обоснован извод, че подписите не са на Н..,като за изследването вещото лице Я. е ползвал допълнителен сравнителен материал.

С оглед на изложените обстоятелства и като взе предвид, че на основание чл. 242 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) положеният труд по трудово правоотношение е възмезден., съгласно чл.269, ал.1 ГПК трудовото възнаграждение се изплаща в пари, на основание чл.270, ал. КТ в предприятието, където се извършва работата, а според ал.2 авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Според ал.3 - лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка.

Категорично служителят по трудово правоотношение следва да получи своето възнаграждение – насрещната престация по договора, в срок – така, както е посочено в Договора, а в отсъствие на договорна уговорка – в срока опроделен в закона.Между страните липсва спор за размера на дължащото се трудово възнаграждение. Представената от ответната страна платежна ведомост, като доказателство за плащане на трудовото възнаграждение е оспорена, като са представени доказателства, които опровергават истинността на документа, оценен, като частен документ по реда на чл.180, ал.1 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица – т.е твърдението за платено трудово възнаграждение е неоснователно.

По делото са налице две противоречащи си съдебно – графологични експертизи, по спорния въпрос, подписани ли са платежни ведомости от ищеца , съответно той получил ли е дължимите суми.Изготвеното от вещото лице Я. Я. заключение се основава на подробен анализ, следствие на допълнително представен сравнителен материал, в това число и взет непосредствено то лицето.Ето защо съдът ще кредитира посоченото заключение, предвид което и предвид коментираното противоречие в заключенията на експертите, първото от които заключения не е категорично, съдът не би могъл да приеме за безспорен факта, че сумите са платени т.е че подписа за получател на сумите във ведомостите за заплати принадлежи на ищеца.

3

Неплащането на дължимите суми на падежа, създава в полза на ищеца право да получи обезщетение, в размер на законната лихва за забава, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД - Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.Приложими в казуса са законоустановените срокове за плащане на трудово възнаграждение.Обезщетението, определен по реда на чл.162 ГПК, с помощта на изчислителна система на Апис финанси, възлиза на 47.62 лв, по вземането за трудово възнаграждение за м..юли 2021г. и 13.10 лв. за възнаграждението от м.август 2021г.