Решение № 1662 от 12.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1662 гр. С., 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20211110210971 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М.-д. л. – Р.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу наказателно постановление (НП) № 400483-F400759 от 22.01.2019 г., издадено от началник на сектор „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ или Наредбата).

В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на постановлението. Жалбоподателят оспорва компетентността на административнонаказващия орган (АНО) да издава наказателни постановления. Сочи се, че не е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП. Допълва, че АНО неправилно е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, вместо тази на чл. 185, ал. 2, 1 вр. ал. 1 от ЗДДС. Прави се искане за цялостна отмяна на процесното НП, а при условията на алтернативност – за изменение на същото в санкционната му част, като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до 500 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не излага допълнително доводи в подкрепа на тезата си в писмен вид.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска, НП да бъде потвърдено. Прилагат се писмени бележки. като излага съображения и в писмен вид.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2018 г. в 12:00 часа била извършена проверка на търговски обект – м. л., находящ се в гр. С., ул. „Н. Г. С.” № 67 А, стопанисван от „М.-д. л. – Р.“ ЕООД, ЕИК ******. Като част от проверяващия екип участвала св. Х.П. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП. При проверката било установено, че в обекта функционира фискално устройство (ФУ), модел „Дейзи експерт 01KL“ с номер на ФУ № DY291686 и номер на фискална памет – 36379086, което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Като част от проверката от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов отчет № 005155/13.08.2018 г., видно от който разчетената касова наличност на устройството била в размер на 1020.00 лева. При прегледа на дневния отчет за дата 13.08.2018 г. било установено, че няма вписани „служебно въведени” или „служебно изведени“ суми в паметта на фискалното устройство. Бил изготвен и опис на парите в касата от св. М. КР., на длъжност „администратор“, от който проверяващите установили, че фактическата наличност в касата се равнявала на 1880.00 лева. Следователно била установена положителна разлика между касовата наличност и разчетената от ФУ в размер на 860.00 лева, представляваща въвеждане на пари в касата извън случаите на продажба, неотразена на ФУ в момента на 2 извършването и с точност до минута.

За констатациите по-горе бил съставен протокол за извършена проверка № 0224375/13.08.2018 г.

Въз основа на установеното, св. Х.П. като инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението, и на упълномощен представител на „М.-д. л. – Р.“ ЕООД, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.

AN № F400759/28.08.2018 г. против дружеството–жалбоподател за това, че на 13.08.2018 г. при извършената проверка от органите по приходи на НАП в търговския обект било установено неизпълнение на задължението за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби – 860.00 лева били въведени в касата, без да бъде отразено на фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми.

Актосъставителят преценил, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля и бил връчен на упълномощен представител на дружеството –жалбоподател, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, било издадено обжалваното НП № 400483-F400759 от 22.01.2019 г. от началник на сектор „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП, с което на „М.-д. л. – Р.“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. АНО приел, че нарушението е първо за дружеството, като водело до неотразяване на приходи. На 05.07.2021 г. атакуваното НП било връчено на управителя на дружеството.

Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: от показанията на свидетелите ХР. ЗДР. П. и М. Ф. К. (частично), както и от писмените доказателства по делото – АУАН, пълномощно, протокол за извършена проверка № 0224375/13.08.2018 г., копие от опис на налични пари в каса към момента на започване на проверката, копие от дневен финансов отчет, обяснения (писмени сведения) от М. КР., ценоразпис, 3 справка на лицата, работещи по трудови/граждански правоотношения в обекта, копие на журнал, копия от заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.

В съдебно заседание свидетелят ХР. ЗДР. П. потвърждава отразеното в АУАН, съобщава за направената проверка и за установеното нарушение.

Съдът цени показанията на свидетеля като последователни, логични и непротиворечиви.

Св. М. Ф. К., на длъжност „администратор“ в „М.-д. л. – Р.“ ЕООД, изнася твърдения за това, че разликата от 860.00 лева може да бъде обяснена така: в обекта се извършвали високотехнологични изследвания, за които пациентите не заплащали веднага, а след приключване на изследването.

Съдът не кредитира показанията на св. К. в тази им част, като съобрази, че констатираната разлика не е отрицателна, а положителна такава, т.е. фактическата наличност в касата е била по-голяма от разчетената касова наличност на ФУ. В тази част показанията на този свидетел не се подкрепят от останалия доказателствен материал и представляват опит за изграждане на защитна версия, ползваща жалбоподателя за постигане на благоприятен за последния изход по делото. В останалата им част, а именно: относно извършената проверка и констатациите от същата, показанията на св. К. кореспондират с останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.

Съдът прецени писмените доказателства като относими, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от правоимащо лице, депозирана е в законоустановен срок срещу подлежащ на оспорване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът не 4 констатира да са допуснати процесуални нарушения при установяването на административното нарушение и издаването на наказателното постановление, водещи до отмяната му. АУАН е съставен от компетентен орган съгласно изискването на чл. 193, ал. 2, предл. 1 от ЗДДС и т. 2.1 от Заповед № ЗЦУОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП – орган по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Съгласно т. 1.1, б. „г” от същата заповед наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, регламентирани в чл. 185 ЗДДС, се издават и от началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (каквато длъжност към датата на издаване на НП заема наказващият орган съгл. Заповед № 2108/30.03.2018 г.). Ето защо, съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган – оправомощено от изпълнителния директор на НАП длъжностно лице, с което е спазено изискването на чл. 193, ал. 2, предл. 2 от ЗДДС. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът служебно констатира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. Нарушението е ясно описано, като е посочена идентификацията на въведеното в обекта ФУ, отчетената наличност в паметта му и фактическата наличност в касата, като правилно е изчислена и установената разлика. Описани са конкретно провереният обект, датата и мястото на нарушението, като му е дадена и съответната правна квалификация.

Съставът на съда намира, че няма допуснати нарушения при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението, както и на упълномощен представител на дружеството, а също така е подписан от последните и от актосъставителя, като е връчен на упълномощеното от „М.-д. л. – Р.“ ЕООД лице. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно извършена.

Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, издадена въз основа на 5 законовата делегация по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта).

Безспорно е, че при проверката е установена положителна разлика в касовата наличност, а в разпечатките от дневния отчет от фискалното устройство не са отразени "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено. Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. При това положение същият следва да понесе административнонаказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ визира конкретни задължения, които се установи, че са били нарушени от негова страна.

Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.

В случая се касае за административно нарушение, което е формално по своя характер, и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на извършителя, не е необходимо да бъдат причинени вреди на клиентите или фиска, т. е. да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита осъществено с факта на неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна норма на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Задължение на търговеца е да предприеме всичко необходимо, а също така и да осъществява необходимия контрол над служителите си за спазване на посоченото изискване от Наредбата. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл. 33 от Наредбата е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един 6 момент. По тези съображения съдебният състав намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в настоящото производство. В случая става дума за обичаен, а не за маловажен случай на нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.