Определение № 24549 от 03.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24549 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100512614 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С частна жалба вх. № 358880 от 03.11.2025г. по описа на Софийския районен съд (СРС) Д. И. К., чрез упълномощен представител, е обжалвал определение № 41327 от 06.10.2025г. по гр. дело № 9615/2022г. по описа на СРС, 68 състав, с което му е отхвърлена молбата за освобождаването от заплащане на държавна такса, дължима за подадената от него въззивна жалба.

В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен. Твърди се, че в обжалваното определение първоинстанционният съд е направил неправилна преценка за отсъствието на основания за освобождаване на ответника от заплащане на държавна такса за подадената от него въззивна жалба.

Жалбоподателят поддържа, че притежаваната 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот не може да бъде продадена в хода на делото, тъй като тази идеална част не е ликвидна, поради вписаната искова молба и висящото съдебно дело. Сочи, че отказът на съда да освободи Д. И. К. от заплащане на такса за въззивно обжалване на практика представлява отказ от правосъдие.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да бъде освободен от заплащане на държавна такса за въззивна жалба по гр.д. № 9651/2022г. на СРС, 68 състав в размер на 4 283.72 лв. поради затрудненото му материално и здравословно положение.

На 13.11.2025г. пред въззивната инстанция е постъпило становище от насрещната страна, чрез упълномощен представител, с което частната жалба е оспорена с доводите, че липсва основание за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса за въззивното обжалване, тъй като е съсобственик не само на ½ ид. ч. от процесния делбен имота, но и притежава още два недвижими имота в района на гр.

Бургас. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди 1 обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Представя писмени доказателства.

Софийски градски съд, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи и възражения приема следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е постановил решение № 10511/19.06.2023г., по гр.д.

№ 9615/2022г. на СРС, 68 състав, с което е допусната делба между И. Т. Б. и Д. И. К. на недвижим имот, представляващ апартамент № 1 с идентификатор ***, находящ се в гр.София, район „Средец”, ул. **** (партер). Решението по допускане на делбата е влязло в сила и с решение № 4209/12.03.2025г., съдът е изнесъл на публична продан на основание чл.348 от ГПК допуснатия до съдебна делба недвижим имот: апартамент № 1 с идентификатор ***, като е постановил получената парична сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им: 1/2 част за И. Т. Б. и 1/2 част за Д. И. К.. С решението си съдът е отхвърлил предявената от ответника Д. И. К. претенция за поставяне в негов дял на горепосочения имот.

Д. К. Д.в е предявил молба с вх. № 154162/02.05.2025г. по описа на СРС за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса от 4 283.72 лв. за предявената от него въззивна жалба срещу решението № 4209/12.03.2025г. на СРС, 68 състав по гр.д. № 9615/2022г. по описа на СРС, 68 състав.

С процесното определение № 41327 от 06.10.2025 г. по гр. д. № 9615/2022г. по описа на СРС, 68 състав, съдът е отхвърлил молбата с вх. № 154162/02.05.2025г., предявена от ответника Д. И. К. за освобождаване от плащане на държавна такса за предявена от него въззивна жалба срещу решение № 4209/12.03.2025г. по гр.д. № 9615/2022г. по описа на СРС, 68 състав.

Районният съд е приел, че молителят не следва да бъде освободен от държавната такса, тъй като освобождаване от държавна такса на физическо лице, което притежава недвижимо имущество на стойност 214 186 лв., автомобил, доход от пенсия със среден размер и което не страда от тежки инвалидизиращи заболявания, изискващи значителни разходи за лечение, поддържане и помощ от придружители не съответства на смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК.

При така установеното, този въззивен съдебен състав на Софийски градски съд, достигна до следните правни изводи:

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който попада в разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото, доколкото внасянето на дължимата държавна такса е изискване за редовност на подадената въззивна жалба. Правото на обжалване е упражнено в едноседмичен срок от 27.10.2025 г., когато препис от обжалваното определение е връчено на жалбоподателя, чрез упълномощения представител. Частната жалба е подадена на 03.11.2025г. от легитимирана страна преди изтичането на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса по сметката на СГС. В този смисъл съдът приема, че частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Частната жалба е частично основателна, поради следните съображения:

По молба на страната за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да 2 изпълни законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.

Настоящият въззивен съдебен състав приема, че преценката за наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се прави към момента, в който е направено (в същия смисъл е съдебната практика - Определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г. на ВКС, IV г. о., ГК). В цитираното определение ВКС приема, че въз основа на представените от страната доказателства, съдът преценява дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, респ. с възможност за плащане на дължимата държавна такса в пълен размер. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и на държавната такса. В случая първостепенният съд е разгледал принципната и евентуална възможност молителят да реализира доходи от собствената му идеална част от процесния имот, в които е съсобственик, както и получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 435.79 лв. месечно. Съобразил е, че той не страда от заболявания, които да са причинили инвалидност или да изискват необхоД.ст от чужда помощ, респ. да изискват специален режим и специални скъпоструващи лекарства, чието заплащане не се поема от Здравната каса, но не е извършил достатъчно обоснована преценка на обстоятелствата към момента на предявяване на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Този въззивен състав приема, че поради неприключилото съдебно производство молителят е възпрепятстван да генерира доходи от притежаваните от него идеални части от недвижимия имот - да ги продаде, отдаде под наем или по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Следователно дори молителят да притежава някакви активи, от които може да реализира доходи в момента на подаване на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК, същият не би могъл да го стори, а с други доходи освен отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст, той не разполага. С оглед установеното му имуществено състояние, дължимата държавна такса за въззивното производство от 4 283.72 лв., при реален месечен доход от 1 435.79 лв., би го затруднила, до степен да го лиши от достъп до правосъдие, респ. извършване проверка за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения съдът не споделя и доводите в становището от 13.11.2025г., постъпило от насрещната страна по частната жалба.

Следва, че обжалваното определение е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, съгласно която искането за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по делото се преценява към момента, в който е направено. Именно към този момент, съдът следва да преценява дали страната разполага с достатъчно средства за да плати държавната такса в пълен размер.

Настоящият въззивен състав приема, че жалбоподателя няма необходимите средства да заплати изцяло дължимата държавна такса за въззивното производство, тъй като от представените доказателства с молбата от 17.09.2025г. се установява, че към 02.05.2025г. същият разполага с месечен доход от пенсия за осигурителен стаж и възраст, който е в незначително по-голям размер от минималната работна заплата за страната (1077 лв.), а и страда от заболяване, за което прави разходи за лечение в размер на 100 лв. месечно.

Съдът приема, че жалбоподателят Д. И. К. е собственик на лек автомобил (с 3 марка „Нисан“), както и няма задължения към лица с право на издръжка по закон (чл.

141 от СК). Същевременно от 02.05.2025г. до постановяване на настоящия съдебен акт е изтекъл достатъчно дълъг период от време, в който молителят е имал възможност да отделя средства за заплащане на държавната такса по въззивното производство, което е инциирал в защита на своя интерес. В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят има материалната възможност да заплати държавна такса по подадената от него въззивна жалба в размер от 500 лв.

По изложените съображения определението на първостепенния съд в частта, с която е отказано на Д. И. К. освобождаване от държавна такса над размера от 500 лв. до 4 283.72 лв., следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с процесуалния закон, а искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК – частично уважено. За размера от 500 лв. обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно.

Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК.

По разноските:

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 41327/06.10.2025 г. по гр. д. № 9615/2022г. на Софийски районен съд, 68 състав, в частта, с която на Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. ****, е отказано освобождаване от държавна такса по молба с вх. № 154162/02.05.2025г., над размера от 500 (петстотин) лева до размера от 4 283.72 лева, дължима за въззивна жалба вх.

№ 127596/10.04.2025г. по описа на Софийски районен съд, подадена от Д. И.

К. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Д. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. **** от задължението за внасяне на държавна такса от 3783.72 лева за въззивна жалба вх. № 127596/10.04.2025г. по описа на Софийски районен съд, подадена срещу решение № 4209/12.03.2025г. по гр. д. № 9615/2022г. на Софийски районен съд, 68 състав;

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41327/06.10.2025 г. по гр. д. № 9615/2022г. на Софийски районен съд, 68 състав, в останалата част.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5