Определение № 552 от 22.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Благоевград, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500139 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на адв.Д. М., пълномощник на ищцата Т. Я. Я., ЕГН **********, против определение №1171/29.12.2023г на РС-Сандански по гр.д.№384/23г по описа на с.с., с пр.осн.чл.248,ал.3 от ГПК.

С атакуваният съдебен акт е отхвърлена като неоснователна молбата за изменение решението в частта досежно разноските за присъждане на ищцовия процесуален представител исканото допълнително адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеният акт е останал жарбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на исканото адвокатско възнаграждение.

Противната страна не изразява становище по жалбата въпреки предоставената възможност за това.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че първоинстанционния съд е 1 уважил предявения иск по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, като е прогласил за нищожен, поради заобикаляне на закона договор за поръчителство №3936966/28.09.2020г, сключен между ищцата Т.Я.

(потребител) и „Файненшъл България“ ЕООД (поръчител). Като последица от това, съдът е уважил и иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищцата Т.Я. сумата от 793,35лв, представляваща недължимо платена сума по въпросния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (11.04.2023г) до окончателното плащане. Не на последно място, съдът е присъдил в полза на адв.Д.М. на основание чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. минимално адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата в размер на 480лв с ДДС, чието възнаграждение с атакуваното определение е отказал да увеличи, изхождайки от това, че в случая са предявени два иска, които произтичат от един и същи юридически факт – договор за предоставяне на гаранция, като осъдителната претенция е следствие от уважаване на иска за нищожност, поради което разпоредбата на чл.2, ал.5 Наредба №1/2004г била неприложима.

При тези данни атакуваното определение е правилно като краен резултат и ще следва да се потвърди.С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с цитираната Наредба №1/2004г на ВАС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр.№563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.№188/24г, II т.о.).

При това положение, адвокатско възнаграждение на адв.Д.М. за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищцата по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС по гр.д.№3404/2023г, III г.о.). В случая са били предявени два иска – иск по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за нищожност на договор за поръчителство и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на договора сума.

Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй 2 като районният съд е преценил единствено действителността на договора съобразно критериите по чл.19, ал.4 ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума. Материалният интерес по делото също не е висок, доколкото и двата иска са с цена от по 750лв. Същевременно, извършените от адв.Д.М. процесуални действия се изразяват единствено в подаването на две молби, в които се изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито съдебно заседание. Предвид горното и икономическата конюктура в страната, съдът намира, че районният съд правилно е отказал да увеличи присъденото в полза на ищцовия процесуален представител адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство в размер на 480лв. с ДДС.

По изложените съображения атакувания акт ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се сдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1171/29.12.2023г на РС-Сандански по гр.д.№384/23г по описа на с.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3