Решение № 402 от 26.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Бургас, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20212100500664 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Г. Д. Г., ЕГН **********, представлявана от адв. Тодор Радев Ночев против Решение № 260303/17.02.2021 г. по гр.д. № 6791/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от въззивницата - ищца против Община Бургас главни искове с правна квалификация чл. 50 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на дясна ръка поради падане на кръстовището на ул. Ангел Димитров и ул. Георги Казаков Даскала в кв. Сарафово, град Бургас вследствие на съществуващи неравности на настилката на тротоара, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.10.2017г., както и за заплащане на сумата от 2656 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от падането на посоченото по - горе място, ведно със законната лихва от 15.10.2017 г. С решението са отхвърлени и евентуалните искове, с правна квалификация чл. 49 вр.с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, предявени за същите суми - 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и 2656 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради това, че неравностите на настилката на тротоара не били отстранени поради бездействие от служители на Община Бургас, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение 1 съдът е осъдил ищцата Г.Г. да заплати на Община Бургас сумата от 666,24 лева - разноски по делото.

Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице помагач „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК 831928535 на страна на ответника Община Бургас, срещу което ответната община е предявила и обратен иск.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и като необосновано. Изразява се несъгласие с извода на съда за неоснователност на иска поради неустановеност на твърдените от ищцата неравности на тротоара, в участъка, където същата е паднала. В показанията си разпитаният св. П.П. бил заявил, че със сигурност мястото е неравно, като дори и майки с деца не могат да минат оттам. Макар свидетелят да не е употребил лексика, с която съдът си служи, за да опише в какво конкретно се състоят неравностите /като вдлъбнатини или надигания на настилката/, това не разколебавало категоричността, с която свидетелят заявява, че неравности по тротоара съществуват и че същите са значителни по обем. В тази връзка, въззивницата прави оплакване за непълен и неточен доклад по делото, тъй като при разпределяне на доказателствената тежест, БРС бил указал на страната, че следва да докаже само наличието на неравности по тротоара, но не и да конкретизира какво точно представляват самите неравности. В резултат на това били допуснати нарушения на чл. 146 от ГПК, както и на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от ГПК, регламентиращи основните начала на гражданския процес. Като нарушение, допуснато от районния съд се изтъква и отказът му да назначи поисканата от ищцата строително-техническа експертиза. Целта на това доказателствено искане била именно да се установят вида и характера на твърдените неравности по настилката на тротоара, както и липсата на осветеност в процесния участък от лице с технически познания. Навеждат се доводи, че състоянието на настилката на тротоара е правно регламентирано в чл. 6, ал. 1 т. 3 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, вкл. за хората с увреждания. Поради това преценката кои неравности могат да бъдат характеризирани като „недостатък на вещта“, обуславящи извършването на ремонт, следвало да се извърши от вещо лице със специални познания. Това се отнасяло и за спорния факт дали участъкът , където е настъпил инцидента е бил осветен съобразно изискванията, предвидени в Наредба № 4.

Въззивницата заявява, че този факт е от съществено значение за настъпване на инцидента, тъй като поради тъмнината същата не е могла да види неравностите по настилката на тротоара. Счита, че съдът за да отхвърли съществуването му неправилно е кредитирал показанията на св. Н.Н. служител на Община Бургас, вместо тези на свидетеля - очевидец П.П., по думите, на който на мястото, на което ищцата е паднала имало две големи дървета от двете страни, с големи корони и участъкът не е осветен. Отказът на съда да назначи поисканата и от двете страни техническа експертиза представлявал процесуално нарушение, имащо за последица необоснованост на фактическите изводи, въз основа на които съдът неправилно е отхвърлил 2 предявените искове. Оспорват се и мотивите, изложени във връзка с възлагането на разноски в тежест на ищцата, тъй като предявяването на обратен иск от Община Бургас спрямо третото лице -помагач не е част от защитата на ответника по делото, а това процесуално поведение има факултативен характер. Моли се за уважаване на отправените с жалбата доказателствени искания и за отмяна на обжалваното решение, като вместо това бъде постановено ново по същество на спора, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по делото - Община Бургас, в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и се прави искане същото да бъде потвърдено. Излага се подробно становище по всяко едно от оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба. Посочва се, че съдът в действителност има задължение да укаже на страните кои факти и обстоятелства следва да докажат, но няма задължение да дава указания и насоки на свидетеля как да свидетелства. Обстоятелствата относно мястото, на което се твърди да е настъпило увреждането не били ясно формулирани още в исковата молба. В случая се касаело за кръстовище, което не било „стандартния случай“, тъй като пресичането на улиците се разминавало на известно разстояние като мястото, на което била паднала ищцата, било установено в по- голяма степен едва след разпита на свидетелите.

Въззиваемата страна намира, че неправилно ищцата се позовава на текстовете на Наредба № 4 от 2009г., които регламентират други правоотношения, различни от процесните. С поискания повторен разпит страната имала за цел да преодолее допуснати грешки при вече проведения разпит. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и претендира за присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Писмен отговор по жалбата е постъпил и от третото лице - помагач „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК 831928535. С него подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна. Правилно БРС е отхвърлил иска като недоказан, тъй като ищцата не е провела успешно пълно и главно доказване на фактическото твърдение, че падането се дължи именно на наличие на неравности на тротоара. Прави се анализ на гласните доказателства, от които страната стига до извод, че падането се дължи на спъване в бордюра, а не вследствие на препятствия на тротоара. Наличието на бордюр обаче не представлявало недостатък на вещта. Като неоснователни се сочат формулираните в жалбата оплаквания за непълен и неточен доклад, както и за допуснати нарушения от съда на задълженията по чл. 145, ал. 2, чл. 146 от ГПК и на разпоредбите касаещи основните правила в гражданския процес.

Съдът нямал задължение да дава правни съвети и да указва на страната как да докаже правнорелевантните факти. Самото наличие на неравности на тротоара не водило до автоматичен извод, че именно те са причината за увреждането. БРС извършил правилно разпределението на доказателствената тежест и ищцата е била наясно, че трябва да докаже наличието на конкретно лошо състояние на настилката, което се намира в пряка причинно -следствена 3 връзка с падането и получената травма. Също се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и се претендират разноски.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от Г. Д. Г. против Община Бургас, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 50 вр. с чл. 52 ЗЗД, а именно: за сумата от 10 000 лева, част от вземане в общ размер от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от деликт, настъпил на 15.10.2017 г.; с правна квалификация чл. 50 ЗЗД за сумата от 2656 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от същия деликт, както и иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за законната лихва от датата на увреждането до датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

Същите суми се претендират и с приети за разглеждане обективно съединени искове в условията на евнтуалност с правна квалификация чл. чл.49, вр. чл.45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, част от вземане в общ размер от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат от деликт, настъпил на 15.10.2017 г. с правна квалификация чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 2656 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от същия деликт, както и иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за законната лихва от датата на увреждането до датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

С определение № 8958/24.10.2019 г. първоинстанционния съд конституира „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК – 831928535, като трето лице помагач на страната на ответника по предявените срещу него от Г. Д. Г. искове, като със същия акт са приети за съвместно разглеждане предявените при условията на евентуалност по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай на уважаване на главните искове, обратни искове с правна квалификация чл.54 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД на Община Бургас срещу „ПСТ Груп“ ЕАД за същите суми. Без уважение е оставено искането на общината за приемане за съвместно разглеждане по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, в случай на уважаване на главните искове, на предявен от нея обратен иск срещу „ПСТ Груп“ ЕАД за осъждане на дружеството да й заплати присъдените в полза на Г. Д. Г. разноски по делото и адвокатски хонорар.

В исковата молба се твърди, че в следствие на инцидент настъпил на 15.10.2017 г. в град Бургас, на кръстовището на ул. „Ангел Димитров“ и ул.

„Г. Казаков – Даскала“ в кв. Сарафово, Г. Д. Г. е получила телесна повреда изразяваща се разместено многофрагментно счупване на дясната лъчева кост с нарушена ставна конгруентност, докато е минавала пеша на път за дома си 4 поради неравности на настилката на тротоара, като се е препънала и е паднала на земята. В последствие било установено и увреждане на лъчевия нерв.

Посочва се, че по време на извършени две операции и продължителни лечения предписани от различни доктори специалисти, Г. Д. Г. изпитвала болки и тръпнене на дясната ръка.

На 23.11.2018 г. пострадалата била освидетелствана от ТЕЛК с ТНР – 30% за срок от две години. Твърди се, че в следствие на травмата пострадалата е изпитвала болки и скованост, както и затруднения в ежедневието и не може да работи. Заявява се, че освен неимуществените вреди били налице и имуществени такива – разходите за лечението изразяващи се в метален имплант 1500 лв., антиадхесионен гел на стойност 1080 лв. и разходи за снабдяване с копия на медицинска документация в размер на 76 лв. или общо 2656 лв. Твърди се, че процесния пътен участък е собственост на Община – Бургас и за вредите произлезли от него отговаряла тя.