Определение № 34 от 28.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. К., 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20255100500007 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл. 278, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана чрез процесуален представител от „С.К.“ ООД, насочена против Определение № 1246/30.10.2024 г., постановено по гр.д. № 712/2023 г. по описа на Районен съд-К., с което е допълнено по реда на чл.248 от ГПК по молба на ищеца Д.М.Н. постановеното по делото Решение № 117/04.03.2024 г. в частта му за разноските, като е осъдено ответното дружество „С.К.“ ООД да й заплати сумата в размер на 791 лв.- разноски по делото.

В частната жалба са изложени съображения, че при постановяване на акта си първоинстанционният съд не е съобразил действителната воля на страните и се е произнесъл по не предявено искане, защото в приложения по делото договорът за правна защита с правно основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., предметът на същия се изразявал само в „изготвяне и депозиране на искова молба. В този аспект се изтъква и, че ищцата не била от категорията „материално затруднено лице“, поради което за нея не били налице и предпоставките на нормата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Изтъква се, че в производството процесуалният представител на ищцата представил и друг договор за правна защита и съдействие, ведно и фактура от 29.01.2024 г., установяваща извършено плащане от страна на ищцата за предоставената й помощ. Наличието на два различни по характер договори за правна помощ и съдействие налагало съдът да извърши необходимата преценка, което той не направил. Излагат се съображения, че ищецът е подал срещу ответника девет искови молби с цел да се възложи в тежест на последния заплащане на разноските по образуваните девет броя дела по описа на РС-К. в прекомерен размер, като се цитира в твърдения аспект и практика на районни и окръжни съдилища. Жалбодателят цитира и съдебната практика, обективирана в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/22г.

Прави се искане за спиране на настоящото производство на основание чл.229, ал.1, т.4 1 от ГПК с оглед висящността на образуваното по преюдициално запитване дело С-744/2023 на СЕС.

Иска се да бъде отменено обжалваното първоинстанционно определение, вместо което бъде постановено ново, с което да бъде оставено без уважение искането на ищцата с правно основание чл.248 от ГПК за присъждане на разноски по първоинстанционното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника по жалбата, ищец в първоинстанционното производство Д.М.Н., с който жалбата е намерена за неоснователна и са изложени съображения в този смисъл.

Изтъкнат е и изричен довод, че според жалбодателя вписването в договорите за заем на изначално неравностойни клаузи не било злоупотреба с права, но ако потребител потърсел правата си в съда, това определено било злоупотреба с права.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, както и данните по делото, прие следното:

По направеното искане за спиране на производството по реда и при условията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, с оглед висящността на образуваното по преюдициално запитване дело С744/2023 на СЕС:

Съдът намира същото за неоснователно. От прочита на заявеното преюдициално запитване, въз основа на което и в отговор на което, е образувано цитираното дело С744/2023 на СЕС, съдът достигна до извод, че определено същото не касае настоящия казус, а именно определяне на доказани от ищцовата страна разноски по производството, в чиято полза е постановено окончателното по делото /като необжалвано/ решение, съгласно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК. В този аспект висящността на дело С-744/2023 на СЕС не съставлява по смисъла на т.4 на чл.229, ал.1 от ГПК дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на настоящия спор, доколкото то касае съответствието на ДФЕС с националните норми при определяне на особен представител на ответника в хипотезата на чл.46, ал.7 от ГПК.

Неоснователността на така направеното искане за спиране на производството, поражда необходимостта по сезиращата съда допустима частна жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването, съдът да се произнесе по същество:

С постановеното по гр.д. № 712/2023 г. Решение №117/04.03.2024 г., първоинстанционният Районен съд- К. е осъдил ответника в производството- „С.К.“ ООД да заплати на ищцата Д.Н. сумата в размер на 101.11 лв., представляваща стойността на недължимо платени суми по недействителния по смисъла на ЗПК сключен между страните процесен Договор за потребителски кредит № 759635/02.11.2022 г., ведно със законна лихва, считано от 14.06.2023 г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, ищцата Н. е направила искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като съдът присъди 2 адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата в размер на 480 лв. с ДДС в полза на адвокатското дружество, а в полза на ищцата сумата в размер на 311 лв. –направени разноски по делото - за платена ДТ в размер на 111 лв. и 200 лв. за възнаграждение за вещо лице.

По така депозираното искане, първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото въззивно производство определение, с което е допълнено постановеното по делото Решение № 117/04.03.2024 г. в частта му за разноските, като е осъден ответникът „С.К.“ ООД да заплати на ищцата сумата в размер на 791 лв.-разноски по делото.

За да постанови обжалвания акт, решаващият съд е приел, че присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала положителен правен резултат, и е приел за установено по делото, че ищцата е заплатила ДТ, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение по банков път, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и писмени доказателства към него, в общ размер от 791 лв.

Констатирайки изложеното, настоящата инстанция намира сезиращата я частна жалба за неоснователна.

А това е така, защото безспорно по делото по предявената от ищцата против ответното дружество „С.К.“ ООД искова претенция е постановено изцяло положително за нея решение. Правилно в този аспект решаващият съд е приел, че присъждането на разноски е имуществено право на страната, която е постигнала този положителен правен резултат в своя полза, поради което присъждането на направените разноски се дължи на ищцата Н.. А относно размерът на така доказаните разноски, следва да се има предвид, че в производството се установява, че същата е заплатила дължимата се държавна такса в размер на 101 лв. /стр.14 от делото/, заплатила е и такса по чл.102з от ГПК в размер на 10 лв., заплатила е депозит за вещото лице, изготвило назначената в производството ССчЕ в размер на 200 лв./ стр.36 от делото/. А от приложения списък на разноските, а и от приложения по делото към последния възможен момент на приключване на съдебното следствие окончателен Договор за правна защита и съдействие и писменото към него доказателство- фактура № 0100000503/29.01.2024 г., се установява, че същата за първоинстанционното гр.д. № 712/2023 г. е заплатила и адвокатско възнаграждение по банков път в размер на 480 лв. с ДДС /стр.99 -100 /. Или, сборът на така установените от ищцата плащания е в присъдения й от първоинстанционния съд размер от 791 лв. Казаното води до извод, че така обжалваното процесно определение е правилно.

Следва изрично да се посочи и това, че изложените от жалбодателя обстойни съображения за това, следва ли и как следва да се определи възнаграждението по чл.38, ал.2, т.2 от ЗАдв., определено са неотносими към доказаното по делото. И това е така, защото се установява, че в производството ищцата не се е възползвала от безвъзмездна правна помощ, защото е заплатила по банков път договореното адвокатско възнаграждение. А и размерът на определения адвокатски хонорар от 400 лв. за така предявената искова претенция, е съобразен с практиката на настоящия съд.

3

И само за изчерпателност на изложението следва да се посочи, че когато ответникът е дал повод за завеждане на искови претенции спрямо него и те са уважени изцяло /например: поради наличие на неравностойни клаузи/, броят на образуваните дела е право да определи ищеца с оглед на неговата защита, и това няма пряко значение за определяне в конкретното дело на размера на минималното възнаграждение, дължимо се на страната за осъщественото в нейна полза и заплатено от нея процесуално представителство при изцяло положителен за нея резултат.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител от „С.К.“ ООД частна жалба с вх. №12068/20.11.2024 г., насочена против Определение № 1246/30.10.2024 г., постановено по гр.д. № 712/2023 г. по описа на Районен съд-К., с което е допълнено по реда на чл.248 от ГПК постановеното по делото Решение № 117/04.03.2024 г., в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4