Решение № 3107 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3107 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110127062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „**** срещу В. Д. В., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 63,94 лв. (32,69 евро) - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.05.2025 г. до окончателното плащане, 10,82 лв. (5,53 евро) - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 02.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.04.2022 г. 30.04.2024 г. в размер на 37,08 лв. (18,95 евро) - главница, ведно със законната лихва от 13.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, и сумата от 9,10 лв. (4,65 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.06.2022 г. до 02.05.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответника В. Д.

В., който като собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в *********, има качеството потребител на топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК В. Д. В. не е депозирал отговор на исковата молба.

С молба от 12.01.2026 г. ищецът заявява, че ответникът е заплатил сума в общ размер на 61,68 евро, с която са погасени задълженията му за стойност на доставена топлинна енергия и на услугата за дялово разпределение, законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба да окончателното изплащане и част от мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение, като остават непогасени суми за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 3,55 евро, както и разноските за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 05.02.2026 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е потвърдил плащането на всички посочената в молбата сума от 61,68 евро, като заявява, че останалата дължима сумата е 3,55 евро.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже плащане на вземанията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) *** е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

В процесния период приложими към договорните отношения между „**** и потребителите на топлинна енергия за битови нужди са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**** на клиенти в град София, в сила от 11.07.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура.

В конкретната хипотеза страните не спорят, че между тях е било налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота на посочената в исковата молба стойност, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на вземането за стойност на топлинна енергия, както и че на ищеца се дължи такса за услугата дялово 2 разпределение на посочената в исковата молба стойност.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства – нотариален акт за собственост върху жилище и гараж, построени върху държавно място от ЖСК „Фестивална-86“ № 2/13.10.1997 г., дело № 29900/1997 г. на I нотариус при Софийска нотариална служба към СРС и удостоверение от ГИС-София изх. № 68-00-1393/24.10.2015 г., от които се установява, че ответникът В. Д. В. е собственик на процесния топлоснабден имот. Топлоснабдяването на сградата и имота се установява от приетите протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от представените от третото лице – помагач документи.

Следователно предпоставките за възникване на процесните вземания за стойност на топлинна енергия, мораторна лихва върху вземането за стойност на топлинна енергия и за цена на услугата за дялово разпределение са безспорни и се установяват по делото, както се установи и извършеното в хода на процеса на плащане, достатъчно за погасяване на посочените задължения, ведно със законната лихва върху двете главници за стойност на топлинна енергия и на услуга за дялово разпределение от датата на исковата молба до плащането. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тези претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.

Относно вземането за цена на услугата дялово разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая ищецът не е ангажирал доказателства отправена до ответниците покана за плащане на главницата за дялово разпределение. Ето защо акцесорната претенция за сумата от 9,10 лв. (4,65 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.06.2022 г. до 02.05.2025 г., подлежи на отхвърляне като неоснователна.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро (50 лева), както и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 51,13 евро (100 лева). С оглед изхода на спора му се следват разноски в общ размер на 70,92 евро (138,71 лева).

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от „****, ЕИК *****, срещу В. Д. В., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 32,69 евро стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.05.2025 г. до окончателното плащане; 5,53 евро - мораторна лихва за забава върху стойността на топлинна енергия от 15.09.2022 г. до 02.05.2025 г.; 18,95 евро стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.04.2022 г. - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 13.05.2025 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „****, ЕИК *****, срещу В. Д. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,65 евро - мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.06.2022 г.

3 до 02.05.2025 г.

ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН **********, да заплати на „****, ЕИК *****, сумата от общо 70,92 евро – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „**** на страната на ищеца „****.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4