Решение № 260143 от 26.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ IV – 260143 26.04.2022г. град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На единадесети април две хиляди и двадесет и втора година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

РАДОСТИНА ПЕТКОВА

Секретар ВАНЯ

ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова въззивно гражданско дело номер 1753 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР, представлявана от директора Христо Терзийски, чрез юрисконсулт Г.Р., на чието място впоследствие е конституирана Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба тероризма“ , представлявана от директора гл. комисар Тодор Гребенаров, против решение № 1149 от 22.05.2020 г. по гр. д. № 54/2020г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която въззивната дирекция е осъдена да заплати на Л.Х.А., ЕГН: **********, сумата от 1084, 26 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 159,87 часа за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 150 лева, представляваща сбор от вземанията за мораторна лихва, изчислена върху всяко едно допълнително месечно трудово възнаграждение за положен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден, в периода от 01.12.2016 г. до 30.09.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ месеца след изтичане на всяко отчетно тримесечие от този период, начиная от 01.02.2017 г. до 05.01.2020 г.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно. Излагат се съображения, че по отношение на държавните служители в МВР действа специална нормативна уредба, поради което не налице празнота, която да налага приложението на Кодекса на труда и НСОРЗ. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 9 НСОРЗ е неприложима, тъй като не са налице две от нейните четири предпоставки: продължителност на нощното работно време, по-малка от дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Навеждат се доводи за неприложимост на коефициента 1, 143 и поради това, че за служителите на МВР не е налице съотношение 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд, а 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Оспорва се изводът на съда, че неприлагането на правилата на КТ и НСОРЗ би поставило държавните служители в МВР в по-неблагоприятно положение от лицата, работещи по трудови правоотношения.

Излагат се съображения относно приложението на чл. 46, ал. 1 ЗНА. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не изпраща представител. Представя писмени бележки.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивамията не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Ели Димова моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187 и чл. 179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от 1084, 26 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 159,87 часа за периода от 01.10.2016 г. до 06.01.2020 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 06.01.2020 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 176.83 лева, представляваща сбор от вземанията за мораторна лихва, считано от последното число на месеца, следващ всяко тримесечие, начиная от 01.10.2019г. до датата, предхождаща завеждане на исковата молба -06.01.2020г.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.

По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.

С първоинстанционното решение, съдът е уважил частично предявените искове за главница и мораторна лихва, като е присъдил и законна лихва върху уважения размер на главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, която осъдителна част е предмет на въззивно обжалване.

В останалата част, с която исковете за главница и лихва са отхвърлени частично иска решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл. – по аргумент на чл.

142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Съгласно приетото и неоспорено заключение по извършената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза за процесния период ищецът е положил общо 1118 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1277.87 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 159.78 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, а по изчисленията на вещото лице същото възлиза в размер на 1084.26 лева.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивникът счита, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 ot КТ:

„Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7. Въззивникът счита, че горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди №

8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че ищецът е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 от ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.

Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете цитирани по-горе наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на КТ, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.

Настоящият състав счита, че липсата на изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с дневен не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. Посочената норма разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Оттук следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт са приложими правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.