Определение № 264 от 24.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. София, 17.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600333 по описа за 2024 година НПК.

Производството е по чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 250, ал. 4 Образувано е по частна жалба, подадена от частния тъжител Г. Х. К. чрез повереника му - адв. В. С., срещу Разпореждане № 640/30.11.2023 г., с което е прекратено производството по н.ч.х.д. № 535/2023 г. по описа районен съд - гр. С..

В частната жалба са изразява несъгласие с приетото от първоинстанционния съд, че министърът на правосъдието бил надлежен орган, компетентен да разпореди на разследващите органи образуване на досъдебното производство. В тази връзка се прави оплакване и срещу изводът на съда, че деянието, описано в тъжбата, съставлява престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, което е от общ характер. Оспорва се и соченото от съдиятадокладчик в първоинстанционния съд основание за прекратяване на съдебното производство, а именно разпоредбата на чл. 2476, ал. 3 НПК поради липса на подсъдност.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и във връзка с подадената частна жалба, намери за установено следното:

Наказателното производство пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК - по частна тъжба, подадена от Г. Х. К. от гр. С. срещу П. Й. Я.

В тъжбата се твърди, че от 21.06.2023 г. частният тъжител заема длъжността „Началник сектор - База за отдих „К.-Б.““ към отдел „С. д.“ при 1

Дирекция „Управление на собствеността и С. д.“ — МВР.

В тъжбата се съдържат твърдения, че подсъдимият Я. е разпространил клеветнически твърдения срещу частния тъжител в молба от 22.08.2023 г. до министъра на вътрешните работи с вх. № УРИ 5785р- 24836/22.08.2023 г., която била подписана, освен от подсъдимия, и от още шестима служители на база за отдих „К.“ в к.к. Б.. Твърди се, че в тази молба са изложени клеветнически твърдения по адрес на тъжителя, приписвайки му извършването на престъпления и злоупотреби с имуществото на базата „дерибействал“, като се разпореждал с имуществото на базата като със свое, както и че при и по повод изпълнение на служебните му задължения е „отправял заплахи“ към подсъдимия Я. и неговите деца и близки, „сипел закани за саморазправа“, „налитал на бой“, упражнявал „психически тормоз“ спрямо подсъдимия, в резултат на което последният изпитвал страх, и бил „постоянно стресиран“, тъй като тъжителят я заплашвал с уволнение.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство на основание чл. 247б, ал. 3 от НПК и е изпратил делото на РП – С., като е счел, че деянието описано в тъжбата, съставлява престъпление от общ характер.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима - подаден в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК (предвид обстоятелството, че препис от разпореждането не е връчен на жалбоподателя) от страна, активно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява основателена, поради следните съображения.

Редът за образуване на наказателно производство от частен характер е регламентиран в разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, като това става с разпореждане на председателя на съда. След образуване на производството от частен характер и разпределяне на делото на съответния съдия-докладчик, последният е длъжен да извърши проверка за подсъдността на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 247б, ал. 3 от НПК съдията – докладчик прекратява съдебното производство, когато намери, че делото не е подсъдно на съда. Посочената разпоредба е приложима единствено във връзка с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от НПК, която предвижда прекратяване на съдебното производство в две хипотези: 1) когато съдът намери, че делото е подсъдно на друг, равен по степен съд, прекратява съдебното производство и изпраща делото на този съд и 2) когато намери, че делото е подсъдно на погорен съд или на военен съд - прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор.

Възможността на съдията-докладчик да прекрати съдебното производство, образувано по тъжба на пострадалия, е регламентирана в разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК. Съгласно посочената норма съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора, в случай че на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер.

Настоящият случай не е такъв. В разрез с цитираните разпоредби, 2 първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство в закрито заседание още в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото, позовавайки се на неприложима в случая разпоредба.

Наред с това следва да се отбележи, че на този ранен етап от производството е невъзможно да се установи дали се касае до престъпление от общ характер, както е приел проверяваният съд. По начало правната квалификация на деянието, описано в тъжбата, е правомощие и задължение на съда, който следва да направи това въз основа на фактите, изложени в тъжбата. Тъжителят няма задължение да посочва квалификация на деянията, за които излага фактически доводи, нито съдът в рамките на производството от частен характер е задължен от правната квалификация, която тъжителят евентуално би посочил в тъжбата си.

В случая тъжбата съдържа законово необходимите реквизити, визирани в чл. 81 от НПК – налице са данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, както и ясно и в достатъчна степен са конкретизирани фактите, при които се твърди подсъдимият да е извършил престъплението клевета по чл.

147, ал. 1 НК. В тъжбата недвусмислено е посочен начина и времето на извършване на деянието — 22.08.2023 г., когато подсъдимият, заедно с други лица, е подал молба до министъра на вътрешните работи, като по този начин е разгласил клеветническите твърдения според обвинението в тъжбата. Тук следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на престъплението клевета се изразява в разгласяване на клеветнически твърдения. Без значение за съставомерността на деянието е узнаването от пострадалия /за разлика от обидата/, то е относимо за спазване срока по чл. 81, ал. 3 НПК. С факта на разгласяването деянието е извършено и в настоящия случай момента на извършването му, посочен в тъжбата, е 22.08.2023 г. В този смисъл съдиятадокладчик неправилно е възприел, че в тъжбата не е посочено „кога точно“ са разгласени инкриминираните клеветнически твърдения. За съставомерността на деянието по чл. 147 НК е ирелевантно и обстоятелството кои са лицата конкретно, които са възприели разпространените клеветнически твърдения, достатъчно е тези твърдения да са разпространени по начин, който обективно предпоставя да могат да станат достояние на неопределен кръг лица. Въпрос на доказване е дали подсъдимият е депозирал инкриминираната молба до министъра на вътрешните работи в в качеството му работодател или в качеството на надлежен орган на властта по смисъла на чл. 286, ал. 1 НК „компетентен да разпореди на разследващите органи образуване на досъдебно производство“.

Предвид посоченото настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд, че деянието, описано в тъжбата, съставлява престъпление от общ характер по чл. 286, ал. 1 от НК са преждевременни.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да бъда отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Така мотивиран Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 640/30.11.2023 г., с което е прекратено производството по н.ч.х.д. № 535/2023 г. по описа районен съд - гр. С..

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия от същия състав на съда.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4