Решение № 9005 от 17.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9005 гр. София, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110103329 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК

Производството по делото е образуванопо постъпила искова молба от Д. К. Г. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Предявен е иск за признаване на установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи поради погасяване по давност сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за кредит № 51РКО- А-5052/26.01.2006 г., сключен между Д. К. Г. и „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия.

Ищцата Д. К. Г. твърди, че е страна по договор за банков кредит № 51РКО-А5052/26.01.2006 г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Сочи, че по силата за договор за кредит използвала кредитна карта, като последното усвояване по нея било през м. февруари 2014 г. Счита, че вземането се погасява по давност с изтичането на петгодишен срок, поради което намира, че същото е погасено през м. февруари 2019 г.

Сочи, че вземането било придобито от ответника по силата на договор за цесия. С писмо от 10.06.2024 г. ищцата уведомила ответника, че е прекратила договорните си отношения с „Първа инвестиционна банка“ АД още през 2010 г., поради което възразила за изтекъл давностен срок, но от ответното дружество отговорили, че възражението й не е основателно. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сочи, че понастоящем се легитимира като кредитор на оспореното вземане въз основа на договор за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД на 02.04.2024 г., по силата на който придобил процесното вземане. Сочи, че в общите условия на сключения договор за кредит бил уреден начинът за прекратяване на договора, а именно - с писмено уведомление, изпратено от потребителя до банката, което следва 1 да се подаде не по-късно от един месец преди датата на изтичане на срока. Счита, че в настоящия случай ищцата не е упражнила правото си да прекрати процесния договор за кредит. Излага, че Г. изцяло е усвоила кредитния лимит от 5000 лева, но изискуемостта на вземането би настъпила едва след прекратяване на договора, който бил подновяван, като намира, че не е прекратен и понастоящем, поради което ищцата имала възможност да усвоява и погасява суми по кредита и към настоящия момент.

Поради тези и останалите изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, както и че последният се легитимира като кредитор на същото въз основа на сключен договор за цесия, за което ищецът е уведомен, както и че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже момента, в който вземането е станало изискуемо или, при установяване на разпределените в тежест на ответника факти погасяване на дълга.

С приетия доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите: 1/ че между ищцата и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за банков кредит № 51РКО-А5052/26.01.2006 г., задълженията по който са прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия, сключен на 02.04.2024 г., за който ищцата е уведомена; 2/ че непогасената част от просрочена главница възлиза на процесната сума; 3/ че за процесните задължения не е налице издаден изпълнителен лист, респ. не е образувано изпълнително производство.

Ето защо и на осн. чл. 153 ГПК съдът приема отделените като безспорни факти за доказани.

Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба и отговора на исковата молба, спорно по делото се явява единствено обстоятелството дали вземането е погасено по давност.

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който съответното вземане е станало изискуемо, а съгласно ал. 2 на същия член при безсрочните задължения давността тече от момента на възникване на съответното задължение. Спорен по делото въпрос е от кога е станало изискуемо задължението за връщане на главницата и лихвите по процесния договор за револвиращ банков кредит от 26.01.2006 г.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за издаване на кредитна карта №51РКО-А-5052/26.01.2006 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Д. К. Г. (л. 23 по делото) и анекс към него от 16.04.2008 г. (л. 31 по делото), така също и общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa (л. 25 – 30 по делото), се установява, че срокът за предоставяне на кредит овърдрафт съвпада със срока за издаване на кредитна карта, освен ако срокът на договора бъде продължен, като срокът на валидност на първоначално издадената кредитната карта и крайният срок за погасяване на всички задължения по договора за овърдрафт е 26.01.2008 г. (чл.

2

3 от договора за издаване на кредитна карта). В чл. 36.2. от Общите условия е посочено, че банката-кредитодател продължава срока за ползване на овърдрафта и подновява срока за валидност на картата, като издава нова кредитна карта, освен когато най-късно в 1-месечен срок преди изтичане на срока на валидност на картата кредитополучателят заяви желание картата да не бъде подновявана и срокът на ползване на овърдрафта да не бъде продължен пред банката в писмена форма, при което и следва да погаси изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка до изтичане на срока на договора. В чл. 27 от Общите условия са предвидени предпоставките за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за овърдрафт.

Съгласно т. 1, б. „д“ от Общите условия дата на падежа е датата, на която кредитополучателят трябва да заплати изцяло или минимална погасителна вноска, като дата на падежа е всяко 5-то число на месеца, а ако съответната дата е неработен ден – следващият първи работен ден, като ежемесечната минимална погасителна вноска е в размер на 5% от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период, но не по-малко от 10 лева (т. 1, б. „ж“ от Общите условия), като също така в чл. 16 от Общите условия е предвидено задължение на банката до 20-то число на всеки месец да изготвя и изпраща на картодържателя извлечение за размера на дължимите суми за извършени операции с картата, за дължими лихви, такси и комисионни, а също така се посочва минималната погасителна вноска и нейния падеж. Съгласно чл. 28, б. „б“ от Общите условия при неплащане в срок на уговорените минимални вноски и при допусната от кредитополучателя забава за изпълнение на задълженията му повече от 5 работни дни след датата, на която съответното плащане е станало изискуемо, банката, след изпращане на писмено предизвестие, има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем.

Въз основа на посоченото, съдът намира, че на 5-то число на всеки месец по време на действието на договора за кредит съответната вноска по договора за кредит е ставала изискуема. Съгласно Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, освен ако кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, в който случай давността за вземанията започва да тече от датата на настъпването на предсрочната изискуемост. Доколкото в процесния случай няма данни за предсрочно прекратяване на договора и обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, давността за всяка погасителна вноска започва да тече от 5-то число на всеки месец, през който е действал процесният договор за револвиращ кредит.

Спорно по делото е обстоятелството кога е прекратено действието на договора за кредит. Посоченото обстоятелство е от значение за крайния период на изискуемостта на вземанията по договора за кредит. Ищецът поддържа, че договорът за кредит е действал до 26.01.2008 г., доколкото същият е сключен за срок от 2 години, а ответната страна сочи, че срокът на договора е многократно служебно удължаван и договорът за кредит не е прекратен и към настоящия момент, на основание на цитираната клауза на чл. 36.2. от Общите условия. От своя страна ищцовата страна навежда правни аргументи и твърдения за нищожност на разпоредбата на чл. 36.2 от Общите условия, като неравноправна клауза в потребителски договор на основание чл.

143, ал. 1, т. 9 ЗЗПотр.

Не се спори по делото, че кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на договора от 26.01.2006 г. е предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което 3 се налага извод, че е за потребителски нужди, поради което и същият има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в отношенията, възникнали между Д. К. Г. и банката по силата на процесния договор за банков кредит, кредитополучателят се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбите на посочения нормативен акт, неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от чл. 143, чл. 145, чл. 147 ЗЗП. Съдът намира, че посочената клауза от общите условия не е неравноправна, тъй като не попада в приложното поле на чл. 143 ЗЗП.

Потребителят има възможност за всеки отделен случай преди изтичане срока на договора да прецени икономическите последици от същия занапред, преди да вземе решение дали да уведоми писмено банката за прекратяване ползването на овърдрафта или съответно, ако не желае прекратяване на договора, да не подава писмено предизвестие до банката. Нещо повече, видно от посочената разпоредба това право е предоставено единствено на оправомощения държател, като банката запазва правото си единствено да откаже да продължи договора. Видно от следващата разпоредба на чл. 36.3 от Общите условия към договора, кредитополучателят може да прекрати по всяко време договора с 2-месечно писмено предизвестие. Поради това мълчаливото продължаване на срока на договора не препятства възможността на кредитополучателя по всяко време да прекрати договора, при единственото условие кредитополучателят да заплати всички дължими суми по договора и без да е задължен да понася каквито и да е санкции, да заплаща неустойки и обезщетения или да понесе други негативни последици.

Предвид посоченото, съдът намира, че падежната дата за окончателно погасяване на задълженията по договора за кредит може да бъде автоматично продължавана въз основа на клаузата на чл. 36.2 от Общите условия, но в доказателствена тежест на ответника по делото е да установи пълно и главно, че срокът на ползване на овърдрафта е продължаван по посочения ред. По делото като доказателства са представени 4 броя протоколи за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип тип „Visa” – съответно от 16.04.2008 г., от 02.04.2009 г., от 20.05.2009 г. и от 01.03.2011 г. (л. 32 – 34 по делото). Съгласно чл. 3 от Анекса към договора за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-5052/26.01.2006 г. (л.

Разпечатката съдържа 29 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dbe53c3-a609-418b-81ce-5d5c541c6b42