Решение № 183 от 18.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20203100900970 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба подадена от “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от М.П. и П.Д., със съдебен адрес: гр.София. ул.“Три уши“ №8, ет.4, чрез адв.Х.И., против ЮР.

ЕВГ. Л., с ЕГН ********** и Н.Ю. Л., с ЕГН **********, двамата с адрес: г******* с която e предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, както следва: сумата от 18535.85 евроглавница по Договор за потребителски кредит HL37193/17.05.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба-28.07.2020г.; сумата от 1855.45 евро-договорна лихва за редовен кредит за периода от 10.09.2018г. до 25.09.2019г.; сумата от 2593.92 евромораторна лихва за периода от 10.09.2018г. до 12.03.2020г.; сумата от 733.59 евро-мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 21.07.2020г.; сумата от 124.32 евро-такси и сумата от 434лв.-нотариални разходи. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а именно: IBAN BG26BPBI99201001010111.

С исковата молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит HL3719 от 17.05.2008г., банката е предоставила на ответниците 1 потребителски кредит в размер на 25000 евро, чието погасяване е обезпечено с ипотека върху собствен на кредитополучателите недвижим имот. Сочи се, че към договора за кредит са подписани Допълнителни споразумения от 09.06.2009г., от 30.11.2010г., от 11.12.2010г., от 27.06.2011г., от 31.07.2012г., от 18.09.2013г. и от 13.05.2015г. Поддържа се, че съгласно чл.6 и чл.7 от договора, кредита следва да се погасява на равни месечни вноски, включващи главница и лихви в размер на 293.39 евро. На основание чл.3, ал. 1 от договора, кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, за съответния период, плюс надбавка от 4.6 %. Съгласно чл.3, ал.3 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 %. По силата на чл.10, т.2 от договора, кредитополучателите отговарят за разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение.

Според чл.4 от договора, кредитополучателите следва да заплащат на банката такса за управление в размер на 1.5 % върху размера на усвоената главница и ежемесечна комисионна за управление, която е платима на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0.04 % върху размера на непогасената главница, считано към същата дата. Поддържа се още, че при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателите дължат месечна такса за администриране на просрочен кредит, в размер определен по действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на банката. Твърди се, че поради неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.6, чл.7 и чл.10, т.1 от договора, за заплащане на погасителни вноски, кредитополучателите са изпаднали в забава. Твърди се още, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.08.2018г., на основание чл.18 от договора и чл.60, ал.2 от ЗКИ, банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, за което кредитополучателите са уведомени с Нотариални покани с рег.№3775 и рег.№3776, том 1, №196 от 19.09.2019г., които са получени лично от всеки от тях. С уточняваща молба се сочи, че претендираната договорната лихва за редовен кредит, се явява част от погасителните вноски за периода 10.09.2018г.-25.09.2019г. Претендирана мораторната лихва, е начислена върху непогасените на падежът им 2 анюитетни вноски за главница, а след обявяване на предсрочната изискуемост на 25.09.2019г., мораторната лихва е начислена върху цялата непогасена главница. Сочи се, че изчисляването на претендирана мораторната лихва е съобразено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съответно е разделена на два периода 10.09.2018г.-12.03.2020г. и 14.05.2020г.-21.07.2020г., като по силата ЗМДВИП е изключен периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. Сочи се още, че претендираните такси са дължими за периода от 12.08.2018г.-22.07.2020г. и техният размер е определен като разлика от погасените и начислените такси. Поддържа се, че по силата на чл.4, т.2 от договора за управление на кредита се начислява комисионна, която е платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в размер на 0.04 % върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. На основание чл.12 от Допълнително споразумение от 18.09.2013г. се дължи такса за администриране на просрочен кредит, която се начислява при настъпило просрочие на месечната вноска съгласно Тарифа на банката, чиито размер зависи от конкретният период на забавата. Поддържа се още, че претендираните нотариалните такси, са дължими на основание чл.10, т.2 от договора и са формирани от сумите заплатени от банката за изготвяне, заверка и връчване на поканите за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като съответните суми са описани подробно.

С отговора на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се поддържа, че претендираните от банката суми са завишени, неправилно изчислени и не отговарят на действителното дължимите такива. Сочи се, че видно от процесните допълнителни споразумения, след първото такова от 09.06.2009г., във всяко следващо споразумение, сумата отбелязана като задължение по редовна главница, се увеличава и надвишава първоначално договорената от 25000 евро, въпреки направените плащания от ответниците. Поддържа се, че неправилно и незаконосъобразно, банката едностранно е увеличавала дължимата главница по кредита без да предоставя на ответниците необходимата информация и причината за това. Подържа се още, че с внесените от ищците суми за погасяване на кредита, банката не е погасявала задълженията по реда определен в чл.76, ал.2 от ЗЗД, в резултат, от което се е 3 получило изкривяване на погасяването на кредита, а оттам и на изчисленията на дължимите суми. Сочи се, че до настоящият момент за погасяване на кредита ответниците са внесли сумата от 43400 евро, поради което се твърди, че те не са изпаднали в забава по смисъла на чл.6, 7 и 10 от договор за потребителски кредит. Твърди се, че клаузите в допълнителните споразумения, съгласно които просрочената лихва е преоформена като натрупване към редовната главница, противоречат на добрите нрави, поради което са нищожни. Сочи се, че с това действие, банката от една страна е увеличила дължимата от кредитополучателите главница и от друга е превърнала едно нелихвоносно задължение в лихвоносно такова. Сочи се, че кредитополучателите, както икономически по-слабата страна, поради липсата на правна грамотност и с оглед обвързаността на съгласието им с получаването на желания банков кредит, са били принудени от банката да приемат явно неизгодни за тях условия, които противоречат на добрите нрави. Сочи се, че за недобросъвестността на банката е показателно, че с подписаните допълнителни споразумения се договаря период на “облекчено“ погасяване на кредита, но кредиторът не е пояснил, че през този период се погасява само възнаградителната лихва, но не и главницата. Твърди се, че по този начин се стигнало до допълнително увеличаване на лихвите и комисионите, които кредитополучателите дължат върху непогасяваната през периода на “облекчено“ плащане главница. Ето защо се поддържа, че въпросните клаузи са неравноправни и като такива са нищожни. На следващо място се твърди, че след подписване на всяко от допълнителните споразумения, банката не е предоставяла своевременно на кредитополучателите актуализиран погасителен план, от който да е видно какви са месечните вноски, които се дължат, каква част от тях са главница и каква лихви. Сочи се, че представеният към исковата молба погасителен план от 01.08.2012г. е относим към момента на подписване на допълнително споразумение от 31.07.2012г. Поддържа се, че представената от ищеца Тарифа за таксите и комисионните, които банката прилага по извършени услуги на клиенти физически лица, е неотносима към спора, тъй като е в сила от 04.08.2020г. Поддържа се, че недължими са и претендираните от ищеца суми за разноски за нотариални такси, тъй като въпросните покани касаят два различни кредита, а имено настоящия и Договор за ипотечен кредит от 16.08.2005г. Сочи се, че неизпълнението по втория договор е предмет на т.д.

4

№974/2020г. ОС Варна, където се претендират същите нотариални такси и разноски. Наред с горното се поддържа, че претенцията за разноски за изготвяне на нотариална покана и връчването на Иван Русев, следва да бъде отхвърлена, тъй като е неотносима към настоящия спор. Оспорва се правилността на определянето и изчисляването на референтният лихвен процент според методологията на банката.

С постъпилата допълнителна молба, се оспорват възраженията на ответниците за нищожност на клаузите, обективирани в допълнителни споразумения към договора за кредит, като се сочи, че всяко едно споразуменията е подписано след изрично подадена от кредитополучателите молба, с оглед възникнали временни затруднения за изплащане на задълженията. Сочи се, че всички допълнителни споразумения, са изготвени в съответствие с Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнала за кредитополучателя временни затруднения за погасяване на задълженията. Поддържа се, че към датата на подписване на всяко от допълнителните споразумения, е било налице просрочие по кредита, като за да е възможно предоговарянето му, кредитната експозиция е следвало да бъде редовна. Твърди се, че по силата на т.IV от допълнително споразумение от 09.06.2009г., на чл.3 и чл.5 от допълнителни споразумения от 30.11.2010г. и от 11.12.2010г., на чл.3 от допълнително споразумение от 27.06.2011г., на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.2 от допълнително споразумение от 31.07.2012г. и на чл.3, ал.1 и чл.4, ал.2 от допълнително споразумение от 18.09.2013г., страните са постигнали съгласие, съществуващите и непогасени просрочия и договорните лихви, начислени за периодите на облекчение, да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дават своето съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора. Поддържа се, че “преоформянето“ на задължението по кредита, се е осъществило не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Ето защо при сключването на всяко едно допълнително споразумение към договора, кредитополучателите са “усвоявали“ сума, с която реално са погасявани просрочия по сделката. Поддържа се още, че въпросното 5 преоформяне е извършено при стриктното спазване на чл.13 от горецитираната наредба. Сочи се, че в споразуменията изрично е посочен размерът на просрочието, като с подписването им, кредитополучателите са признали съществуването на тава просрочие. С оглед горното и предвид наличието на подписани от кредитополучателите погасителни планове, които отразяват цялото движение по кредита, включително всички промени в начина на погасяване по кредитната експозиция, се поддържа, че доводите на ответниците, за липса на воля от тяхна страна за изменение на условията по договора за кредит, са неоснователни. Наред с това се поддържа, че дори да се установи нищожност на клаузи от допълнителните споразумения, то съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД това не влече нищожност на всички постигнати в допълнителни споразумения договорки относно начина на плащане и месечните вноски. Относно доводите на ответниците за липса на подписани погасителни планове към допълнителните споразумения, са поддържа, че не винаги е възможно плановете да се изготвят едновременно с основния документ, предвид възможността в процеса на преговори да настъпят променени, касаещи начина на погасяване на кредита. Сочи се, че едва след подписване на съответно споразумение и надлежното му осчетоводяване, се изготвя погасителен план, който се предоставя на кредитополучателите. Във връзка с това, във всяко едно допълнително споразумение, е залегнала клауза, че ответниците следва да се явят в клон на банката за получаване на погасителен план, като в случаите на неполучаването му, то това не ги освобождава от изпълнение на условията по договора. Ето защо се поддържа, че евентуалната липса на подписан погасителен план към съответното допълнително споразумение, се дължи на нежеланието на ответниците да се явят в клон на банката, за да подпишат и получат такъв.